Решение № 1300 от 31.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1300

Хасково, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20267260700074 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Н. Б. от [населено място], депозирана чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1641606 от 13.01.2026г. издадена от Мл.автоконтрольор към РУ Харманли, ОДМВР-Хасково.

В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е нищожна, постановена в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, необоснована е и не съответства на целта на закона.

Твърди се, обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, липсва нужната конкретизация и точно, и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й, и на разпоредените последици, като не била предвидена в закона. Нарушението на изискването за форма засягало правото на защита на адресата и правело невъзможен съдебния контрол за законност, както и невъзможност същата да бъде изпълнена. Наред с това изложената в заповедта фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна – неотговаряла на действителната фактическа обстановка и се оспорвала от жалбоподателя. Твърди се също, че материалният закон е приложен неправилно.

По изложените съображения се моли оспорения акт да бъде прогласен за нищожен, а ако съдът счете че не са налице основания за това, да се отмени като незаконосъобразен.

Ответникът – Младши автоконтрольор към РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково(С. Г. С.), редовно призован не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2026г. младши автоконтрольор при РУ Харманли, ОДМВР-Хасково съставил по отношение Х. Н. Б. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, с бл. № 4935363, за това че на същата дата в 13.11ч. в [населено място], по [улица]в близост до автомивка“Д.“ в посока към [населено място], управлявайки собствения си лек автомобил „***“, с рег.№ [рег. номер] използва мобилен телефон по време на управление на моторно превозно средство, без наличие на устройство позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му.В АУАН е прието, че с поведението си водача виновно е нарушил чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

АУАН е предявен на адресата си на 13.01.2026г. и в същия не са обективирани възражения.

На същата дата спрямо Х. Н. Б. е издадена и заповед №GPAM – 1641606, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“и“ от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл. 161, т. 5 от ЗДвП и който е установил обичайното си пребиваване в Република България, със срок - до подмяна на СУМПС с българско.

Заповедта е обоснована с това, че против адресата й притежаващ СУМПС № BALAB802057HN9LW 24, държава на издаване Великобритания, е съставен АУАН GA № 4935363, за това, че на 13.01.2026г. в 13.11ч. в [населено място], по [улица]в близост до автомивка “Д.“ в посока към [населено място], управлявайки собствения си лек автомобил Ф. Ш. с рег.№ [рег. номер] използва мобилен телефон по време на управление на моторно превозно средство, без наличие на устройство позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му, с което е извършил нарушение на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

В заповедта е обективирано и че СУМПС № BALAB802057HN9LW 24 е отнето.

Видно от обективираното в нея заповедта е връчена на Х. Б. на датата на издаването й.

Като част от административната преписка по делото са представени доказателства за компетентност на издателя на акта и справка за нарушител.

Жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 23.01.2026г.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково. Последната е представена по делото и видно от съдържанието й със същата Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил изброените в 12 точки длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. С т. 12 от същата заповед са оправомощени и държавните служители от звената“Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР-Хасково, сектори/ групи“Охранителна полиция“ в РУ при ДМВР-Хасково- полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Видно от представената Заповед № 272з-2175 от 29.05.2024г. за преназначаване на държавен служител в МВР, на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, че със същата издателя на акта е преназначен на длъжността младши автоконтрольор I – ва степен, в група „Охранителна полиция“ към РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково. Така изброените доказателства удостоверяват, че издателят на обжалваната заповед заема длъжност попадаща измежду посочените в Заповед №272з-199 от 19.01.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, предвид което е налице материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква "и" от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква "и" от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който извърши нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки, при управление на моторно превозно средство със свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено по реда на чл. 161, т. 5, и е установил обичайното си пребиваване в Република България – до подмяната на свидетелството му за управление на моторно превозно средство с българско.

От фактическа страна в ЗППАМ са изложени обстоятелства за осъществено от жалбоподателя на конкретни дата и място нарушение на 183, ал.4, т.6 от ЗДвП .

Извършеното по този начин описание на нарушението, поради което е наложена принудителната мярка, не съдържа всички съставомерни елементи от хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 1, б. "и" от ЗДвП. От една страна в заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, от които да може да се направи извод, че мярката се налага за извършено административно нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки. Тези обстоятелства следва да са част от съдържанието на заповедта, за да бъде възможно за адресата на мярката да разбере защо същата му се налага.

От друга страна, за да намери приложение разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "и" от ЗДвП, следва да бъде установено, че нарушението е извършено при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, т. е. от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, както и че водачът е установил обичайното си пребиваване в Република България. В ЗППАМ е посочено, че на посочените в нея дата и място оспорващият е управлявал лек автомобил със СУМПС с държава на издаване Великобритания, както и че има адрес в [населено място]. Тези фактически установявания обаче не са достатъчни да обосноват прилагането на нормата за налагане на ПАМ, поради което заповедта се явява немотивирана.

Обжалваната заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като не се доказва изложените в нея (частично) фактически твърдения да обуславят прилагането на принудителната административна мярка по посочената от правна страна норма.

Дори да се приеме за ноторно известно, че за описаното в ЗППАМ административно нарушение чл.183, ал.4,т.6 от ЗДвП се предвижда отнемане на контролни точки, доколкото в чл. 6, ал. 1, т. 17 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е предвидено, че на водачите на МПС се отнемат контролни точки в случаите на нарушения по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, то извършването на така посоченото в ЗППАМ нарушение не е доказано по несъмнен начин. Това е така тъй като при издаване на процесната ЗППАМ административният орган не е изследвал и не е доказал обстоятелството, че оспорващият на дата 13.01.2026г. е бил установил обичайното си пребиваване в Република България.

Легално понятието "обичайно пребиваване" по смисъла на закона е дефинирано в § 6, т. 46 (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) от ПЗР на ЗДвП, като "мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. " Обстоятелствата къде към датата на осъществяване на описаното нарушение е било мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя и дали то е било в Република България е следвало да бъдат изследвани от административния орган във връзка с условията, въведени с § 6, т. 46 от ПЗР на ЗДвП, и едва след констатиране, че жалбоподателят действително е установил обичайното си пребиваване в Република България, е било възможно да му се наложи ПАМ до подмяната на свидетелството му за управление на МПС с българско. В процесния случай с неизследване на въпроса за обичайното пребиваване на жалбоподателя, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на ЗППАМ, тъй като евентуалното установяване, че същият има обичайно местопребиваване във Великобритания, би довело административния орган до различен краен извод. В този смисъл и практиката на АдмС-Хасково - Решение № 571 от 10.02.2026 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1762/2025 г.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9611e87d-147f-4a54-b228-b2c3db927185