Решение № 343 от 05.08.2022, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е №343

05.08.2022 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд

Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди, двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №238 по описа на съда за 2022г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 15, ал. 3, т.

1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №4 от 24.02.2015 г./.

Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН

********** в качеството му на физическо лице /земеделски производител/ с БУЛСТАТ ********* с постоянен адрес ***, чрез адв. Я.Т.,*** против Акт за прекратяване на Биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, изх. № 01-6500/5909#4 от 18.02.2022г.

Жалбоподателят твърди, че получил въпросния административен акт на 04.03.2022 г. и в законоустановения срок го обжалва, като на първо място претендира неговата нищожност, тъй като естеството му било такова, че не можел да бъде разгледан по същество. На следващо място претендира и незаконосъобразността на акта, като немотивиран, издаден в нарушение на материален и процесуален закон, при нарушение на фундаментални принципи на административния процес и право, в разрез с Регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008 за определяна на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007г на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и пр.

От фактическа страна жалбоподателят сочи, че бил заявител по мярка 11 с УИН 24/010620/18556 и подал Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2020 г. В резултат на извършени административни проверки и на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за спазване на поетия петгодишен ангажимент на подаденото заявление за подпомагане, административният орган бил установил и приел, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „БР“ бил 59,42%.

Жалбоподателят действително бил подал заявление за подпомагане по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ с посочения УИН, като заявил посочените в Приложение 1 парцели /5/ с обща площ от 6,34 ха.

Неправилна обаче била преценката на органа, която го мотивирала да издаде процесния акт, защото жалбоподателят бил с приключен ангажимент по мярка 11 през кампания 2019 г. и през изминалите пет години спазвал без промени ангажимента си и заявявал всички 7 парцела с обща площ от 10,6 ха.

През 2020 г. той заявил по мярката по-малко площ с идеята, че поемал нов едногодишен ангажимент. Счита, че бил заблуден с подаването на заявлението, защото приел, че след приключването на пет годишния ангажимент поемал нов, с ново очертаване на заявени /по-малко/ площи по мярката. Органът обаче приел, че имало удължаване на ангажимента от 5 на 6 години и акумулирал изчисленията си именно на база на предходно заявените парцели, въз основа на което при изчисление на площ от географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени за текущата кампания, се получавал нереално висок процент а именно 59,42 %. Въз основа на това бил формиран и изводът за наличие на предпоставките за прекратяване на ангажимента, но това било неправилно, защото преценката била дължима на база подадената нова заявка, като обратното било напълно невъзможно и органът в административната фаза следвало да приеме извод, че ставало дума за ЯФГ.

Поради горното бил налице правен интерес за жалбоподателя да се защити от неблагоприятните последици на прекратяването на новия ангажимент. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне преписката за ново произнасяне по заявлението в контекста на допусната ЯФГ, в случая, че се прекратявал ангажимента по мярката, да се приемело, че ставало дума за нов ангажимент за кампания 2020 г., а не за удължаване на приключилия 5 годишен ангажимент.

Жалбоподателят, редовно призован в с. з., не се явява и не изпраща представител. В приложеното по делото писмено становище на пълномощника жалбата се поддържа изцяло, чрез подробно изложени съображения, идентични в по-голямата си част с вече изложените такива. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по жалбата, редовно призован в с. з., не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище се оспорва основателността на жалбата като се излагат доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че пет годишния ангажимент на жалбоподателя в действителност бил поет през 2015 г., като за неговото одобрение същият бил надлежно уведомен. Посочва се също, че Д. бил уведомен за констатациите от извършените служебни административни проверки, като още при извършване на автоматизираните проверки по отношение на подаденото за кампания 2020 заявление му било указано, че било налице разминаване в броя и площта на заявените земеделски парцели в сравнение с референтните /одобрени/ такива. Жалбоподателят бил наясно с нормативните условия за подпомагане по мярката, съответно с изискванията, които бил длъжен да спазва. В този смисъл и с оглед наличните по административната преписка доказателства в т. ч. и изрични обяснения, касаещи намаляването на площите за кампания 2020, било безспорно, че жалбоподателят бил наясно, че не поемал нов 5 годишен ангажимент, а удължавал предходния приключил такъв с една година. В тази връзка се акцентира на разпоредбите на чл. 6, ал. 1-3 , чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., както и на тази, съдържаща се в §19 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 24.02.2015 г. /ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г./, която се прилагала само за кампания 2020 г. /ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г./, според която Площи/животни/пчелни семейства, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" до момента, не могат да бъдат включени в нов ангажимент по мярката, както и да бъдат добавяни към ангажимент по чл. 6.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на поисканото адвокатско възнаграждение.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Д.М.Д., регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 386354 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, подал общо заявление за подпомагане за кампания 2015 с вх. №18003969 от 08.05.2025 г., като на заявлението бил определен Уникален идентификационен номер /УИН/ 24/090715/92130. Към заявлението била приложена таблица за използваните парцели през 2014 г. Със заявление за подпомагане от 14.06.2015 г. /л. 137 и сл./ Д. посочил схемите и мерките за подпомагане, сред които била и мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 /л. 141/. От заявителя били подписани и относимите към мярката декларации. Съгласно заявлението и таблица на използваните парцели 2015 година, производителят заявил ползване на 7 парцела по мярка 11 „БЗ“, направление „Биологично растениевъдство“, находящи се в землищата на с.

Турия с обща площ от 10,6 ха. С уведомително писмо изх. № 02-240-6500/407 от 24.02.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 38 и сл./ жалбоподателят бил уведомен, че бил одобрен за участие по направление „БР“ и поемал пет годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по направлението, ведно с данни кои били одобрените /неодобрените площи, като същите били посочени в Табл. №1 към писмото /л. 41/.

На 15.05.2020г. /л. 61 и сл./ Д. подал заявление за подпомагане за ФЛ за кампания 2020 с УИН 24/010620/18556, с което заявил за подпомагане различни схеми и мерки, сред които и по Мярка 11 – „БЗ“, като към него били налични подписани и относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че заявителят приемал правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които кандидатствал за подпомагане и се задължавал да спазва през кампанията изискванията на Наредба №4//24.02.2015г. /т.7.9 от заявлението/. В приложението за кандидатстване по мярка 11 „БЗ“ /л. 67/, което всъщност представлява и заявление за плащане, Д. изрично декларирал, че през текущата година /2020 г./ намалявал площта, за която имал поет биологичен ангажимент по мярка 11 „БЗ“ и че щял да спазва разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., като в тази връзка приложил обяснение /л. 56/. В последното жалбоподателят изрично декларирал, че намалявал площите, поради това, че БЗС 73451-336-4, БЗС 73451-336-5 били стари и непродуктивни и били извадени от слой трайни насаждения. Така, съгласно Таблица на използваните парцели 2020 за Мярка 11, направление „БР“ ЕТ заявил за подпомагане 5 парцела, находящи се в землището на с. Турия с обща площ от 6,34 ха. От извършените на 07.05.2020 г. автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 били генерирани резултати / л. 57 и сл./. Видно от същите, длъжностните лица констатирали, съответно отбелязали в резултатите, че декларираните от заявителя площи по направление „БР“ не били същите, спрямо площите от поетия ангажимент. Д. бил уведомен, че следвало да спазва заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД 09-360 от 27.04.2020 г. Последната била общодостъпна на официалната електронна страница на МЗ – https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/04/27/zapoved_oYq0ej4.pdf.

До Д.М.Д. било изпратено уведомително писмо от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-6500/5909 от 15.12.2021 г. /л. 25-27/, с което същият бил уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ и в което били изложени конкретни факти и констатации във връзка с извършени административни проверка на подадено заявление за подпомагане с УИН 24/010620/18556 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2020 г. на лицето бил даден 7 дневен срок за възражения и допълнителни доказателства. От фактическа страна образуваното производство се основавало на съображения, че при извършените административни проверки било установено намаление на одобрената площ по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2020 г. с повече от 10%, а именно: припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие в размер на 59.42%. На лицето бил даден 7 дневен срок за възражения и допълнителни доказателства. От жалбоподателя било подадено възражение с вх. №01-6500/5909#2 /без отбелязана дата/, с което оспорил фактическите констатации, обективирани в посоченото писмо, като неправилни и незаконосъобразни /л. 30 и сл./.

Под изх. №01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г., ведно с Приложение №1 към него /л. 34-36/.

По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г. с изх. №01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. в т. ч. и решения от заседанието на УС на ДФ „Земеделие“, съгласно Протокол №114 от 15.06.2017г. /л.19-20/ и заповед № ОЗ-РД/2891-2#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок за обжалването му и пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.