Решение № 4 от 06.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300602181 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260122 от 23.06.2021 г. по НЧХД № 6860/2020г., Районен съд-Пловдив, 10 н.с. е признал подсъдимия МЛ. П. Ш. за виновен в извършване на престъпления по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като му е наложил наказания, съответно глоба в размер на 100 лева-за първото и глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание-за второто. На основание чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране на наказанията, като е определено едно общо най-тежко измежду тях, а именно глоба в размер на 3000 лева, към което е присъединена допълнителната санкция „общественото порицание“. Съдът е уважил частично гражданскоправната претенция на частния тъжител за обезвреда на причинените в резултат от процесните престъпления неимуществени вреди, присъждайки съответно 1200 лева-за първото престъпление и 500 лева за второто, ведно със законните лихви, считано от датата на увредата до 1 окончателното изплащане на сумите. В останалата им част гражданските искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер. Съдът се е произнесъл и по направените разноски, възлагайки същите в тежест на подсъдимия.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимияадв.Р.И., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. От наведеното по съществото на делото становище от защитника на подсъдимия може да се изведе оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания доказателствен материал, а така също и относно формираните фактически и правни изводи, като е аргументирана претенцията за необоснованост на атакувания съдебен акт. Изразява се и несъгласие със заключенията на вещото лице, изготвило съдебномедицинските експертизи по делото. Формулира се претенция за отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде оправдан подсъдимият изцяло по повдигнатите му обвинения, като се отхвърлят и предявените срещу него граждански искове.

В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощения си защитник адв.И., който поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна, поради недоказаност на обвиненията, предявени на подс. Ш.. Изразява се е становище, че размерът на уважения граждански иск за телесното увреждане е прекомерен, предвид „леката и нищожна болка“, изпитани от пострадалия.

В последната си дума подсъдимият Ш. моли съда за справедлива присъда.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Ш.-адв.Ев.К. в съдебно заседание аргументира становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, а наложените с него санкции счита за справедливи и съобразени с всички, относими към индивидуализиране на наказанието обстоятелства.

Изразява съгласие и с произнасянето на ПРС по гражданскоправните претенции на тъжителя за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от процесната деятелност. Въз основа изложеното адв.К. предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й части.

2

Частният тъжител Ш. се присъединява изцяло към становището на своя процесуален представител, акцентирайки върху ефекта на инкриминираните събития, оказан върху малолетния му син, който е присъствал на същите.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените от страна на защитата оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – е НЕОСНОВАТЕЛНА, доколкото се формулира единствено претенция за отмяна на първостепенната присъда, както в наказателната, така и в гражданскоосъдителните й части.

За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият МЛ. П. Ш. e роден на ***г. в гр. П.. Живее в същия град.

Той е българин, български гражданин е. Има средно образование. Не е женен, не е осъждан. Има ЕГН: **********.

На 09.05.2020г. частният тъжител и граждански ищец В.Ш. отивал на празненство при негов приятел – В.К., заедно с жената, с която живеел на семейни начала – свид. Ч., двете им малолетни деца и тяхна племенница, като пътували с автомобила си „Нисан Лийф“ син на цвят, чийто водач бил Ш..

Свидетелката Ч. се возила на предна дясна седалка, а трите деца седели на задната седалка.

По пътя тъжителят Ш. спрял на бензиностанция „Шел“, находяща се на кръстовището между бул. О. и бул. К. М.Л.(с продължение бул. Ц.ш.), за да си вземат кафе и вода. Влезли в бензиностанцията по пътя от страната на хотел SPS, откъдето влизането било забранено.

По същото време, подс. Ш. се намирал в бензиностанцията заедно със свид. Х.и свид. М.като разтоварвали л.а. Мерцедес черен на цвят, натоварен върху платформа, теглена от джип марка „Додж“, модел „Рам“, черен, с рег.

№ ***. Подсъдимият се качил в лекия автомобил и управлявайки същия, го 3 свалил от платформата, като в този момент насреща на управляваното от Ш. превозно средство, се появил и тъжителят Ш. със своя автомобил. Понеже по пътя нямало възможност едновременно да преминат и двете превозни средства, между двамата водачи възникнал спор кой от тях трябва да отстъпи.

Подс. Ш., който разгневен от обстоятелството, че тъжителят Ш. не му прави път, излязъл от управлявания от него автомобил и се запътил към другата кола, като по пътя сипел обиди и ругатни, сред които били репликите „дърт гъз“, „дъртак“, „ще ти еба майката“, „простак“. Приближавайки откъм шофьорското място, подсъдимият замахнал и ударил с дясната си ръка тъжителят Ш. в лявата част на главата му. В резултат от демонстрираната от страна на подсъдимия агресия, намиращите се на задната седалка деца се разстроили, а свид. Ч.„изскочила“ от автомобила и заявила, че ще се обади на тел. 112, при което подс. Ш. се отдръпнал малко встрани и се обадил на въпросния номер, провеждайки два разговора. След малко се върнал и заявил, че от тел. 112 са му отговорили, че няма да се занимават с простотии.

Свидетелката Ч. от своя страна заявила на Ш., че ще подаде жалба в полицията, като впоследствие тя и фактическият й съжител Ш. посетили болнично заведение, където тъжителят бил прегледан и му били издадени медицински документи, в които било отразено, че пациентът има контузия на лицето и главата, охлузване и оток в лявата слепоочна област.

След инцидента Ш. се почувствал унизен, тъй като бил ударен и обиден пред своите низходящи сродници и фактическата му съпруга, като при последващи споменавания на инцидента в присъствието на децата му, същият напускал стаята.

Поради нуждата от специални знания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са назначени и проведени експертни изследвания, от чиито заключения се установява следното:

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Балтов, според представената медицинска документация на 09.05.2020г. в гр. П.на тъжителят Ш. били причинени контузия на лицето и главата, охлузване и отток в лява слепоочна област, като описаните травматични увреждания са в резултат от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или негово тангенциално действие и е възможно да се получат по време и начин така, както се съобщава в 4 данните по делото, а именно – при нанасяне на удар с ръка в лявата слепоочна област. Според експертното становище контузията на лицето и главата, охлузването и отокът в лявата слепоочна област поотделно и в съвкупност са причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Непосредствено след инцидента тъжителят Ш. изпитвал от леки до нищожни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.

Оздравителният процес е траел около 10-13 дни при благоприятен ход на същия, без настъпването на усложнения в него.

По делото е била назначена и приета и допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвена на вещото лице д-р Балтов, според заключението на която усещането за болка е субективен фактор, зависещ от психическото състояние на човек. Така при хора с лабилна нервна система след физически контакт и опит за саморазправа е напълно възможно същите да изпитат болка, световъртеж и гадене, които да са резултат от уплахата, съпътстваща създалата се ситуация. След запознаване с наличните по делото видеоматериали на процесните събития, вещото лице е уточнило, че установените в първоначалната експертиза телесни увреди е напълно възможно да бъдат получени и от съприкосновение на тъжителя Ш. с някоя от частите в купето на автомобила в резултат от нанесения удар, включително и при опит да се защити от физическото съприкосновение с подсъдимия.

Правилно районният съд е възприел заключенията на назначените по делото експертизи като изготвени с необходимите знания и опит в съответната научна област, обосновани и почиващи на събраните по делото доказателствени материали.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно, поради което се споделя и от въззивната инстанция.

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната му съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В 5 депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения и служебно не се откриват процесуални пороци от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на обжалване, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. Районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване, не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.

Възразява се на първо място от защитника на подсъдимия срещу решението на районния съд да даде пълен кредит на доверие на заявеното от свид.Ч./живееща на съпружески начала с тъжителя/, като се изразяват резерви относно обективността и достоверността на изложените от нея факти. Тези оплаквания не могат да се споделят и с основание районният съд се е доверил на изложеното от коментираната свидетелка, която е присъствала на процесните събития и е депозирала пред първата инстанция подробни, логични и последователни показания, съответстващи на визираното в частната тъжба и кореспондиращи със записите, инкорпорирани в приобщеното по надлежния ред веществено доказателствено средство оптичен носител, приложен на л. 26 от приложените материали по прокурорска преписка № 4060/2020 г. по описа на РП – Пловдив. От факта, че Т.Ч.се явява фактическа съпруга на пострадалия от деянията, предмет на предявените обвинения, не следва автоматично извод за заинтересованост от изхода на делото и че водена от тази заинтересованост свидетелката е депозирала неверни показания. Изключително близките й отношения с тъжителя Ш. наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка достоверността на заявеното от тази свидетелка и да го съпостави с останалите доказателствени източници, но при липса на съмнение в обективността му и при съзвучие на изложените от нея факти с извличащите се от останалия кредитируем доказателствен материал, показанията на Ч.следва да се възприемат, така, както правилно е сторил районният съд. А 6 заявеното от тази свидетелка кореспондира медицинската документация и експертните заключения, както и със съдържанието на записите от охранителните камери, надлежно приобщени по делото и предявени на страните в хода на съдебното следствие, поради което основания за съмнения в обективността на показанията й липсват.