Решение № 18129 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18129 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110115771 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Н. М., ЕГН **********, срещу „С-К“ АД, ЕИК ********, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 604,24 евро – платени суми за възнаградителна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1457616/13.08.2025 г., над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.06.2026 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит

№

1457616/13.08.2025 г., сключен със „С-К“ АД, по силата на който й е отпуснат заем в размер на 600 лв. (306,78 евро). Поддържа, че в договора е установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума на ден. Сочи, че не е представила в срок обезпечение – поръчител или банкова гаранция, поради което й е начислена неустойка. Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 911,02 евро, включваща 306,78 евро главница и 604,24 евро – възнаградителна лихва и неустойка. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на предписаната в закона форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формирането му, както и информация кои компоненти са включени в него. Развива подробни съображения, че така установената с договора от страна на 1 кредитора неустойка всъщност представлява скрито възнаграждение за него и е следвало да се включи при изчислението и посочването на ГПР в договора, с което последният бил надхвърлил максимално допустимия по закон размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, както и е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Предвид недействителността на договора за кредит, евентуално на отделни договорни клаузи, счита, че всичко, платено над чистата стойност на кредита, подлежи на връщане като заплатено без основание. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Счита, че оспорените клаузи от договора отговарят на изискванията на закона и не са неравноправни, а договорът за кредит не е недействителен, като са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК. Твърди, че потребителят не е бил заблуден относно параметрите на договора и общо дължимата сума по кредита, а освен това е ползвал многократно един вид кредитен продукт, поради което е бил запознат с условията на договора. Сочи, че това дали ГПР е правилно посочен е относимо към спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуално неправилното посочване на ГПР не води до недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР. Не оспорва, че ищцата е заплатила по процесния договор за кредит сумата от 604,24 евро над чистата стойност на кредита, но твърди, че договорът е действителен и сумата не е платена без основание. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява и от приетите писмени доказателства - договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1457616/13.08.2025 г., Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С-К“ АД и потребителите и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК), че между „С-К“ АД – като кредитор, и Р. Н. М. – като потребител, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на сумата от 600 лв. (306,78 евро), при лихвен процент по кредита – 36 % (чл. 1, т. 3) и годишен процент на разходите – 42,58 % (чл. 1, т. 4), със срок за погасяване на кредита - 30 дни с падеж 12.09.2025 г. и обща сума, дължима от потребителя – 618 лв. (315,98 евро); предвидено е обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит в случай че страните са 2 договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най - малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.

17, ал. 2 от договора третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 27, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 27, ал. 3 от договора е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Според чл. 20, ал. 1 ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител; кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

3

В чл. 20, ал. 2 ОУ са предвидени и допълнителни изисквания, на които следва да отговаря поръчителят и документи, които да представи, а именно: минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Съгласно чл. 21 ОУ третото лице – поръчител следва в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с който се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други. Със сключването на договора за поръчителство задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено. Съгласно чл. 22 ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ потребителят следва да предостави на кредитора в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита банкова гаранция, отговаряща на изискванията на чл. 22, като с представяне на банковата гаранция задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.

От приетия по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК) се установява, че начислената на ищцата неустойка за непредоставяне на обезпечение е в размер на 210 лв. (107,37 евро), която се заплаща на части ежемесечно съгласно погасителния план, неразделна част от договора.

Между страните не се спори, че ищцата е усвоила сумата от 600 лв. (306,78 евро) по процесния договор за потребителски кредит № 1457616/13.08.2025 г.

Видно от разписка № 0400029143978935/14.04.2026 г. от „И. АД ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 1781,80 лв. (911,02 евро), като не се спори, че тя е заплатена за покриване на задълженията по процесния договор за кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който в 4 тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила сумата от 604,24 евро във връзка с процесния договор за потребителски кредит № 1457616/13.08.2025 г. и получаването на сумата от ответника.