Решение № 4878 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4878 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100506425 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 36165 от 12.05.2026 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег.

№ 924, КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд на длъжника В. С. К., чрез адв. Е.Ф., срещу разпореждане от 24.04.2026 г., по изпълнително дело № 20259190406846 по описа на ЧСИ С.А., преобразувано под нов № 20269240406227 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 в КЧСИ (предишен № 20138610400950 по описа на ЧСИ Д.В., № 20219240404984 по описа на ЧСИ Г.К., № 20259190406846 по описа на ЧСИ С.А.), в което е обективиран отказ за прекратяване на производството по посоченото изпълнително дело.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Поддържа се, че само подаването на молби от взискателя не е достатъчно да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Иска се отмяна на разпореждането от 24.04.2026 г. на ЧСИ С.А., рег. № 919 КЧСИ, постановено по изпълнително дело № 20259190406846, и прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Взискателят по изпълнителното дело - „АПС Бета България“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК е подал възражение срещу жалбата, в което изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да 1 бъде оставена без уважение.

ЧСИ Г.К. е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Посочва, че в хода на изпълнителното производство са искани и извършвани изпълнителни действия, поради което не е налице период на бездействие на взискателя с продължителност две години по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на този извод съдебният изпълнител е изложил подробна хронология на предприетите по изпълнителното дело действия.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, становището по нея и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20138610400950 по описа на ЧСИ Д.В., впоследствие преобразувано последователно под № 20219240404984 по описа на ЧСИ Г.К., № 20259190406846 по описа на ЧСИ С.А. и понастоящем № 20269240406227 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД от 19.03.2013 г., срещу длъжника В. С. К. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 4938/2012 г. по описа на Софийския районен съд.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че в хода на производството са извършени следните действия:

Н а 19.03.2013 г. взискателят „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискал предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запори върху вземанията и банковите сметки на длъжника, както и възбрани върху недвижимите му имоти.

Н а 20.03.2013 г. ЧСИ Д.В. е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника.

Н а 21.10.2013 г. длъжникът е депозирал молба, с която е поискал отмяна на насрочения за 31.10.2013 г. опис на движими вещи, като е заявил готовност да погасява задължението си доброволно чрез ежемесечни вноски. На 21.10.2013 г. длъжникът е извършил частично плащане по изпълнителното дело в размер на 49,90 лв. На 22.11.2013 г. длъжникът е извършил частично плащане по изпълнителното дело в размер на 50,00 лв. На 25.11.2013 г. длъжникът е извършил частично плащане по изпълнителното дело в размер на на 49,90 лв. На 21.12.2013 г. длъжникът е извършил частично плащане по изпълнителното дело в размер на 50,00 лв. На 30.12.2013 г. по сметка на взискателя е преведена сумата от 49,30 лв., представляваща частично 2 погасяване на задължението по изпълнителното дело.

На 29.04.2015 г. „АПС Бета България“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство вследствие на сключен договор за цесия.

Н а 24.08.2015 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД е поискал извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника и налагането на запори върху трудовото му възнаграждение, моторни превозни средства и банкови сметки, както и възбрани върху притежавани от него недвижими имоти.

Н а 15.08.2017 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД отново е поискал извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника и предприемането на изпълнителни способи чрез налагане на запори и възбрани върху неговото имущество.

На 29.11.2018 г. ЧСИ Д.В. е наложил запор върху лек автомобил марка БМВ 315 I, с рег. № ********, собственост на длъжника, за което е уведомена СДВР – „Пътна полиция“.

Н а 29.11.2018 г. ЧСИ Д.В. е наложил запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и всяко друго възнаграждение от „Ж. 98“ ЕООД.

На 03.06.2019 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД е поискал извършване на справка за наличните банкови сметки на длъжника и налагане на запори върху тях, както и извършване на опис на движимите му вещи.

Н а 10.02.2020 г. ЧСИ Д.В. е наложил запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и всяко друго възнаграждение от „Спортисимо“ ООД.

На 16.07.2021 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД е поискал извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и налагане на запор върху новооткрити банкови и спестовни сметки на длъжника.

На 13.10.2022 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД е поискал извършване на справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху установените трудови възнаграждения.

На 10.10.2023 г. ЧСИ Г.К. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Спортисимо“ ООД.

На 06.03.2024 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД е поискал извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и налагане на запор върху новооткрити банкови и спестовни сметки на длъжника.

На 26.02.2026 г. взискателят „АПС Бета България“ ЕООД е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника.

От изложената фактическа обстановка, установена от материалите по изпълнителното дело, съдът намира, че не са налице предпоставките за 3 прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. От материалите по изпълнителното дело е видно, че след образуването му взискателят е проявявал процесуална активност чрез депозиране на молби за извършване на изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането, включително действия по налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в различни кредитни институции, възбрани, насрочване и извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника. Тези действия са предприемани и в рамките на релевантния период, поради което между тях не се установява наличие на непрекъснат срок от две години, през който взискателят да е бездействал.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени 4 лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.

В настоящия случай такива искания са направени с молбите от 19.03.2013г. - за образуване на изпълнително дело и налагане на запори и възбрана върху недвижими вещи, от 24.08.2015г. - за налагане на запор върху трудово възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество, от 15.08.2017г.- за налагане на запор върху трудово възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество, от 03.06.2019 г.- за извършване на опис на движимите вещи на длъжника, о т 16.07.2021 г. - за налагане на запор върху банкови сметки, от 13.10.2022 г. – за налагане на запор върху трудово възнаграждение, от 06.03.2024 г.- за налагане на запор върху банкови сметки, от 26.02.2026 г.- за насрочване на опис на движими вещи. Не само че взискателят периодично е отправял искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, но и част от тези искания са били последвани от реално извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител – налагане на запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения и моторно превозно средство на длъжника.

Това изключва възможността да се приеме, че изпълнителното производство е било оставено без движение за период, надвишаващ две години. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че липсват действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото същите са изградени върху разбирането, че значение имат единствено фактически извършените изпълнителни действия. Законът обаче свързва настъпването на перемпцията с липсата на искане от взискателя, а не с липсата на действия от страна на съдебния изпълнител. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, на ВКС, релевантно за развитието на изпълнителното производство е посочването на изпълнителен способ от взискателя. В този смисъл подадените от него молби представляват надлежно упражняване на процесуалното му право и изключват наличието на бездействие. В същия смисъл са и разясненията, дадени в ТР № 3/2023 г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които за да се приеме, че е налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да е налице пълна липса на искания за предприемане на изпълнителни действия за период от две години, като всяко надлежно искане за прилагане на изпълнителен способ прекъсва този срок и поддържа висящността на производството.