Решение № 61 от 31.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ловеч, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500258 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.124 ГПК, вр. с чл.79 от ЗС.

С Решение №260037/22.03.2021г.,пост.по гр.д.№262/2020г. РС-Троян е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Ю.Ц. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., Т. Ц. Ч. с ЕГН ********** от гр.С. и ЕЛ. Ц. Р. с ЕГН ********** от гр.С., иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците- Д. В. Д. с ЕГН **********, от гр.Троян, Р. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Троян и В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Троян, че ищците са собственици по наследство общо на 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на с. Балканец, с площ от 2 924 кв. м, намиращ се в с.Балканец,Ловешка област, в м. „Кнежанска лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване -друг вид нива, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***. Отхвърлен е и искът на ищците с правно основание чл.537,ал. 2 от ГПК, за обезсилване на Нотариален акт № 65, т. II от 11.07.2011 г. по нот. дело № 227/2011 г. на Нотариус Борис Кожухаров с р-н на д-ие ТРС. С оглед изхода на спора разноските на ответниците са възложени в тежест на ищците.

Постъпила е жалба от Ю.Ц. Ч., Т.Ч. Ч. и ЕЛ. Ц. Р., чрез адв.Г.Г.-САК , срещу решението. Считат, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на 1 материалния закон. Излагат, че по делото е доказано по безспорен начин, че Д. В. Д., В. Д.

Д. и Р. Д. П. са наследници на Т.Ц.Г., починал на 21.10.1989г. След смъртта си Т.Г., е оставил за свои наследници двете си деца Ц.Т. Ч., починал на 08.05.2002г.- баща на въззивниците и М.Т. Д.а - майка на въззиваемите, починала на 17.06.2016г.

Твърди, че от датата на възстановяване на имота до смъртта си през 2002г., Ц. Ч. е упражнявал своето право на собственост, заедно със сестра си М.. Те заедно са владели нивата, стопанисвали са я, ползвали са я съвместно, отглеждали са култури в нея и са полагали грижи за тях. През 2011г. М. Д.а се снабдява с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 65, том II, per. № 2809, дело № 227 от 11.07.2011г., на Борис Кожухаров, Нотариус с per. № 237, район на действие PC Троян. От смъртта на Ц. Ч. до 11.07.2011г., когато е издаден нотариалният акт, не са изминали 10 г. владение. Затова твърди, че този нотариален акт не би следвало да породи вещно- правен ефект, нито за М., нито в последствие за нейната дъщеря Р.П., която придобива собствеността въз основа на Нотариален акт за дарение акт № 66, том II, per. № 2810, дело № 228 от 11.07.2011г., на Борис Кожухаров, Нотариус с per. № 237, район на действие PC Троян. Позовава се на съдебната практика, където се приема,че за да се придобие имот на основание чл.79,ал.1 от ЗС трябва да са изминали 10 или повече години, в които необезпокоявано владелецът да е упражнявал своето право. В случая няма изминали 10г. на владение, следователно ответниците не може да се позоват на изтекла давност в тяхна полза.

Съгласно мотивите на TPеш. № 4/17.12.2012г. на ВКС по т.д.№4/2012г., ОСГК"Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79,ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79,ал.2 ЗС. Правната последица-придобиване на вещното право- е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи." Развива, че за да е налице хипотезата на чл.79,ал.2 ЗС трябва да са обосновани два елемента- добросъвестност и изтекла придобивна давност. Определя като абсурдни твърденията на първоинстанционният съд, който приема за безспорно доказано, че в полза на П. е изтекла кратка петгодишна придобивна давност, поради осъществявано добросъвестно владение. Твърди, че нито М.Т. Д.а, нито дъщеря й Р. Д. П., могат да се позоват на кратката 5- годишна давност, поради факта, че и за двете е известно, че имотът е съсобствен по наследство. От събраните в първоинстанционното дело гласни доказателства е станало ясно, че имотът е бил владян и ползван и от Ц.Т. Ч., който е отглеждал до смъртта си през 2002г. на част от нивата култури по своя преценка- боб и картофи.

На следващо място ОСГК на ВКС приема в TP № 4 от 17.12.2012 г. пост. по т.д.№ 4/2012г., че „Фактическият състав на владението съгласно чл.68,ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че 2 придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им съдържание)." Сочи, че от събраните в първоинстанционното дело гласни доказателства е станало ясно, че Р.П. не е манифестирала пред ищците намерението си да владее техните идеални части, не ги е уведомила, че е собственик на целия имот, не им е представила документа си за собственост, напротив стопанисвала е имота от тяхно име, с тяхно знание и разрешение са засадени овощни дървета- сливи. Твърдят, че те също са владели имота, макар и да не са го посещавали ежедневно, те са упражнявали фактическа власт върху техните идеални части, като са посещавали имота многократно всяка година както самостоятелно, така и заедно с Р.П., за да се погрижат за неговото състояние и да следят за начина на стопанисване от страна на Р.П., на която са го поверили. Ползвали са се от добива на сливите. Твърдят,че са провеждали многократни разговори с братовчедка си за състоянието на имота, взимали са заедно решения за неговото засаждане. Единственият им спор е бил за това с какво да го засадят, а не собствеността. Събирали са мнения и съвети от приятели и познати, за това, коя култура би била най-подходяща за отглеждане в този район. Счита, че с нищо в поведението си Р.П. не е демонстрирала намерение да оспорва правото им на собственост, напротив обсъждала е и се е вслушвала в предложенията им, поведение което не би имала, ако е имала намерение да свои имота и/или е правила действия да ги отблъсне от имота. Едва в началото на 2020г., в процес на снабдяване с документи за собственост, са разбрали, че леля им М.Т. Д.а е призната за собственик на целите описани по-горе две ниви, което е обективирано в Нотариален акт №65, том II, per. №2809, дело №227 от 11.07.2011г. на Борис Кожухаров, нотариус с рег.237, район на действие - района на PC - град Троян. Като още в същия ден М.Т. Д.а е дарила на едната си дъщеря Р. Д. П. същите имоти, което е видно от Нотариален акт №066, том II, per. №2810, дело №228 от 11.07.2011г. на Борис Кожухаров, нотариус с рег.237, район на действие - района на PC град Троян.

Обясняват, че през всичките години с въззиваемите- техни братовчеди, са бил в отлични отношения, правили са семейни сбирки, празнували са празниците си заедно, обсъждали са състоянието на наследствените земи, без да водят разговори за подялбата им или намерението на някой от тях да свои някой от имотите за себе си. В нито един момент не е коментирано обстоятелството, че П. е единствен собственик на процесната нива. Счита,че тя с добронамереното си отношение към тях, ги е оставила с ясното убеждение, че имотът е в добри ръце, на някой който се грижи за него от името на всички собственици.

Твърди, че фактът, че П. е разполага с документ, които е могла да им противопостави, но не го е направила, говори за липсата на добронамереност от нейна 3 страна. Затова считат, че процесният имот не е придобит по давност от М.Т. Д.а или от Р.П., нито на основание чл.79,ал.1 от ЗС, нито на основание чл.79,ал.2 от ЗС. Последната е владяла своята 1/2ид.ч., а по отношение на останалата 1/2ид.ч. я е държала за останалите съсобственици.

Молят да се уважи предявеният иск и първоинстанционното и настоящето производства разноски. присъдят направените в

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Р. Д. П.,чрез адв.С.Л.-ЛАК. Моли да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение се остави в сила като валидно, допустимо и правилно и й се присъдят направените разноски за въззивната инстанция.

Излага, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 066, том II. per. № 2810, дело № 228/2011г, на нотариус Борис Кожухаров, с per. № 337 на НК, с район на действие РС-Троян, е придобила, на основание дарение от своята майка М.Т. Д.а, поземлен имот с площ от 2 924 кв.м, намиращ се в с.Балканец, Община Троян, област Ловеч, с адрес: местност „Кнежанска лъка", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, с идентификатор № *** по КККР на с.

Балканец, одобрени със Заповед № РД-18-111 от 29.12.2008г. на Изп. директор на АГКК, при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. Имотът е придобит още през 2011г. въз основа на валидно правно основание - дарение, осъществено в установената от закона форма- нотариален акт. Считано от 11.07.2011г. насетне е стопанисвала имота си като овощна градина, ежегодно лично и с организирана от нея помощ е пръскала сливовите дръвчета, подрязвала ги е, косила е, събирала е плодовете им, разпореждала се е с тях, почиствала е отпадналите и сухи дървета и е засаждала нови. Твърди, че никой не е оспорвал собствеността й върху овощната градина, която винаги тя лично е поддържала в безупречно състояние. Затова не се съгласява с твърдението на ищците, че не е собственик на имота. Нотариалният акт за дарение е представен от ищеца към исковата молба и я легитимира като едноличен собственик на процесния имот. Освен това в отговора на исковата молба е направила възражение за изтекла придобивна давност, като владението е упражнявано от нея и през целия период от 11.07.2011г. до момента. Владението й е било непрекъснато, необезпокоявано, явно и въз основа на валидно правно основание- годно да я направи собственик а именно договор за дарение, обективиран в нотариален акт. Въпреки че имотът е вписан в КККР на с. Балканец като нива, той реално представлява овощна градина, засаден е със сливови дръвчета. Възразява, че ищците никога не са обработвали имота и не са верни твърдения им, че решението да се засадят овощни дръвчета, за избора и вида на овошките, било вземано съвместно. Отрича да е стопанисвала овощната градина заедно с ищците, те никога не си взимали решения как да се осъществи това.

Обяснява, че от изслушаните по делото свидетели е установено, че овощните дръвчета са посадени от нея и от наследодателката й М.Т. Д.а преди дарението на имота от 2011г. Анимуса за своене на имота е демонстрирала със сключването на договора за дарение 4 и вписването му в Службата по вписванията- Троян. От тази дата насетне (11.07.2011г.) за всички трети лица е било видно и ясно че тя владее имота със съзнанието на собственик в продължение на 9 години до завеждането на иска. Обяснява, че ежегодно дръвчетата са били пръскани, окопавани, плодовете са били събирани и оползотворявани от нея и семейството й. Никой от свидетелите не е виждал никого от ищците на процесния имот, още по-малко някой от тях да го стопанисва и ползва. Свидетелят на ищците- Д.Н.Н. заявява, че на имота е ходил само един път през периода 2001-2002г., за да вади картофи. Той с нищо не потвърждава, че ищците са работили имота, че са имали каквито и да било претенции към него. За периода след 2011г. той не свидетелства, защото не е ходил на имота и не знае кой го е работил. Свидетелят Г.Г.Н. не е посещавал никога имота затова неговите свидетелски показания не следва да се кредитират, тъй като не могат да послужат при доказването по делото. От друга страна ангажираните от ответниците свидетели категорично и безусловно заявяват, че единствено Р.П. и съпругът й са се грижили за имота, засадили са го със сливи, като дори и свидетелите са помагали за засаждането, в грижата по дръвчетата - подрязване, пръскане. Никой не й е спорил собствеността, плодовете са ползвани за лични нужди, не са изпращани на роднини. Никой от свидетелите не е виждал ищците на мястото на имота.