Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6558 от 15.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46875/2021
Вид
Решение № 6558
Подписан
15.06.2022
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6558 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: а.и.и при участието на секретаря к.д.н. като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20211110146875 по описа за 2021 година

В. Й. П. е предявила осъдителни искове срещу ... с правна квалификация чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 1626 лева и неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Ищцата твърди, че на 26.11.2016 г. около 08:30 часа на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“ поради непочистен сняг и лед се подхлъзнала, паднала и си счупила десния крак в областта на подбедрицата. Бил поставен временен гипс, след което на 30.11.2016 г. била направена операция и поставен 33 см метален пирон. Медицинските материали коствали 1626 лева. Сочи, че претърпяната травма била болезнена, свързана с физически страдания и напрежение, последвана от сложен рехабилитационен процес, през който се придвижвала с патерици. Оценява претърпените неимуществени вреди на стойност от 10000 лева. Намира, че вина за случилото се има ответникът чрез своето бездействие, който е задължен да почиства снега и леда по тротоарите.

Ответникът оспорва исковете с подаден отговор в законоустановения срок като счита, че следва да се изясни мястото на инцидента, чия собственост е то и съответно кое лице е отговорно за почистването му. Намира, че ищцата е следвало да бъде по-бдителна относно безопасността си на движение. Излага, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди надвишава справедливия размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата получила ли е описаните 1 в исковата молба наранявания в резултат на падане на непочистен участък на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“ по делото са събрани гласни и писмени доказателства и е изслушано заключение на СМЕ.

От показанията на свид. ..... син на ищцата, се установява, че на 29.11.2016 г., около 08:00 ч., пред Медицински център „....“ ищцата паднала и си счупила крака, подхлъзнала се, тъй като имало много лед и сняг. Инцидентът се случил точно пред входа на площадката, на тротоара. Времето било студено, имало обилен снеговалеж. Установило се че ищцата има счупване и била направена операция във ВМА. На мястото, където ищцата паднала, навсякъде имало много сняг и лед. От тогава се възстановявала. Следоперативният период протекъл много бавно и затруднено, придвижването било много трудно. Имала поставен 33 см пирон в крака, който се предвиждало да остане в близките 6 години. Ищцата изпитвала силна болка и самото придвижване било ужасно. Придвижвала се на патерици и не можела нищо да направи сама, не можела да мърда, да слиза от 4 ет. без помощ, била отпаднала и притеснена. След падането ищцата престанала да води активен начин на живот, защото кракът я болял постоянно, както и при смяна на времето.

Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че видно от медицинската документация след падане върху терена на В. Й. П. е установено спираловидно разместено счупване на костите на дясната подбедрица. Описаното увреждане по своята медикобиологична характеристика реализира признака трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок не по-малък от 4-5 месеца при обичаен период на възстановяване. По делото са приложени болнични листове от 29.11.2016 г. до 03.02.2017 г. за 67 дни и от 06.03.2017 г. до 04.04.2017 г. за 30 дни. В препис от личния амбулаторен картон е отразено за издаден болничен от 04.02.2017 г. до 05.03.2017 г. за 30 дни. Общо 127 дни. През периода на имобилизацията, който обичайно за такова счупване е 3-4 месеца, се е нуждаела от чужда помощ при ежедневното си обслужване. При получаване на увреждането в първите една-две седмици и в периода на рехабилитацията - при раздвижването за около 12 месеца е изпитвала силни болки и страдания. При се оплаква от силна болка в мястото но счупване при промяна на времето и най-вече от топло към студено и при натоварване на десния долен крайник. Това са обичайно срещащи се оплаквания при счупвания.

Установяват се ръбци - белези от оперативните интервенции на десния долен крайник със сивкаво-белезникав цвят и нишковидна форма с размери: на коляното вертикален 6.5/0.1 см., отвътре и под него кръстообразен с дължина на рамената 1.2 см.; в областта отпред и отвътре към глезена - два напречни единия 2 см. и другия 1.2 см. Дясната подбедрица е видимо по тънка от лявата - с обиколка към прасеца 30 см. при 31 см. на лявата. Представена била и епикриза за повторно постъпване в болницата, в която е отразено, че металите са извадени. И след тази операция за около поне една седмица също е изпитвала болки.

Провеждана била рехабилитация и лечебна физкултура, за което няма документи.

Приложени са фактури от ВМА за закупени консумативи на стойност 1592 лева на 02.12.2016 г. и 34,80 лева на 05.12.2016 г.

Във основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от 2 фактическа страна, че на 26.11.2016 г. около 08:30 часа ищцата се подхлъзнала на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“, паднала и си счупила десния крак в областта на подбедрицата. Била направена операция и поставен 33 см метален пирон. Била имобилизарана за около 3-4 месеца и се е нуждаела от чужда помощ при ежедневното си обслужване. При получаване на увреждането в първите една-две седмици и в периода на рехабилитацията - при раздвижването за около 1-2 месеца изпитвала силни болки.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Установи се по делото, че инцидентът е настъпил в гр. София, на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“. Според чл. 30, ал. 5 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.

Обезопасяването на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“ в гр. София е задължение на ..., а настъпилите вреди в резултат на бездействието на общината да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността почл. 49 ЗЗД. Задълженията включени в понятието поддържане са определени в т. 14 ДР на ЗП като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Така описаните действия са в задължение на общината, която стопанисва тротоарите и неизпълнението им влече отговорност на същата. В чл. 35 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на ... са конкретизирани работите, които следва да се извършват при зимно поддържане, които включват и снегопочистване, разпръскване на минерални материали (опесъчаване) за стопяване на снега и леда, организиране на работа при влошени метеорологични условия.

Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на ... е вменено 3 задължение да стопанисва и поддържа тротоарите в рамките на гр. София, което включва и задължението по зимното им поддържане, в частност третирането на заледени участъци със специални смеси, предотвратяващи замръзването или опесъчаването им. Администрацията изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като на основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на тротоарите в рамките на гр. София.

С оглед на това, че в конкретния случай наличието на заледен участък на тротоара пред медицински център „....“ в кв. „.......“, явяващ се причина за падането на ищцата и получените травматични увреждания, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ... е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, а именно при зимни условия да поддържат тротоаритев състояние, отговарящо на изискванията за безопасно движение по тях на пешеходци, в това число и обезопасяването им срещу хлъзгане, същата като възложител на работата отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи, СМЕ и свидетелски показания съдът приема за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания, обективно обусловени от настъпилите увреждания, които е търпяла по време на настъпване на уврежданията и след това, по време на възстановителния процес. Съдът като съобразява на основание чл. 52 ЗЗД горепосочените обстоятелства свързани с характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания, обстоятелството че ищцата е била затруднена в ежедневието си намира, че претендираното от ищцата обезщетение в размер на 8000 лева, е справедливо и съответно на претърпените от нея неимуществени вреди, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до тази сума.

Ищцата е предявила и иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, за доказване на който е представила писмени доказателства – фактури и фискални бонове, които доказват извършените от нея разходи за лечение във връзка с получената травма в общ размер на 1626,80 лева. Видно от датите на документите съответните консумативи са били закупени, когато на ищцата е била направена операция във ВМА, която е издала фактури за съответните разходи, направени от ищцата. Направените разходи за лечение са в причинна връзка с увреждането и представляват имуществена вреда за ищцата, която следва да бъде обезщетена от ответника ... по предявения срещу него иск с правно основание чл. 49, ал.1 ЗЗД, който следва да бъде уважен до пълния претендиран размер.

По тези съображения предявените от В. Й. П. срещу ... искове за сумата 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1626 лева – обезщетение за имуществени вреди, следва да бъдат уважени до посочените размери.

Ответникът дължи мораторна лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането – 29.11.2016 г. по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, което е претендирано 4 до датата на исковата молба.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е направила разноски в следните размери: 300 лева – депозит за експертиза и 1500 лева адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до 900 лева с оглед направеното възражение за прекомерност и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, от които следва да се присъдят 993,56 лева, съобразно уважената част от предявените искове. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева, от което следва да се присъдят 8,60 лева съобразно отхвърлената част от предявените искове. Определени по компенсация разноски се дължат на ищцата в размер на 984,96 лева.