Определение № 776 от 29.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Кюстендил, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Я. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, подадена чрез пълномощника му адв.А. И. от АК-Кюстендил, същият и като съдебен адресат, с адрес: гр.***, против определение №1261/16.09.2024г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№861/2024г. по описа на съда.

С обжалваното определение РС-Кюстендил е прекратил производството по гр.д.

№861 по описа на съда за 2024г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-София.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от Районен съд – Кюстендил, с доводи за приложимост на разпоредбата на чл.113 от ГПК относно местната подсъдност на спора, тъй като ищецът имал качеството на потребител – обстоятелство, което районният съд не бил съобразил.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Дезидерата“ ЕООД, с ЕИК 203610950, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.

„Солун“ №51, ет.2, ап.2, представлявано от управителя Т.А., чрез пълномощника адв.В.Б., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с изложение на аргументи за липса на качеството „потребител“ у ищеца, частен жалбоподател. Моли се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по приложен към отговора списък по чл.80 от ГПК.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който, съгласно чл.121 от ГПК, подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран с предявен от Я. Б. Г. против „Дезидерата“ ЕООД иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща невърнат остатък от заплатен от Г. депозит в размер на 4 000 лева по сключен между страните договор за гаранция при покупка на недвижим имот с №244 от 07.03.2024г., подлежащ на връщане от дружеството в хипотезата на т.2.10 от договора – поради отказ за отпускане на банков кредит за закупуване на недвижимия имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024г., до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил и възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съдКюстендил, с искане същото да бъде изпратено по правилата на чл.105 от ГПК за разглеждане на местно компетентния РС-София.

С обжалваното определение №1261/16.09.2024г. РС-Кюстендил е намерил възражението за основателно, аргументирал е приложимост на общите правила на чл.105 и чл.108 ал.1 изр.1 от ГПК, при което, с оглед факта, че седалището на дружеството е в гр.София, е прекратил висящото пред него производство и е изпратил делото на местно компетентния да го разгледа СРС, в района на който се намира седалището на ответното търговско дружество.

С частната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд за приложение на правилата на общата местна подсъдност по седалището на ответника, изразява се становище, че ищецът има качеството на потребител – обстоятелство, което не било съобразено от КнРС, който съответно не е приложил разпоредбата на чл.113 от ГПК.

Така развитите в частната жалба оплаквания са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Тази норма цели да улесни процесуалната защита на потребителите като по-слаба страна в правоотношението, от което произтича метериалноправния спор между страните.

По делото не е спорно, че настоящият адрес на ищеца се намира в гр.Кюстендил.

Спорът е концентриран върху въпроса дали ищецът притежава качеството на „потребител“, от което да произтече приложимостта на правилата, уреждащи специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, която дерогира общата такава по чл.105 и чл.108 от ГПК.

Съгласно §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като 2 страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

С §13а т.9 от ДР на ЗЗП със същия са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по посочената Директива, качеството „потребител“ следва да бъде признато на всяко физическо лице, което като страна по договорите, предмет на същата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

В разглеждания случай претендираното от ищеца спорно право е породено от договорно правоотношение с търговско дружество, което предоставя на ищеца услуга, която не е предназначена за извършване на търговската или професионалната му дейност, и като страна по което договорно правоотношение ищецът не действа от позициите на такава дейност. При сключване на договора, по който ищецът претендира изпълнение, същият е целял удовлетворяване на свои лични потребности – получаване на съдействие за договаряне на условия за закупуване на конкретен недвижим имот, за което Г. е заплатил по сметка на дружеството депозит /гаранция в размер на 4 000 лева.

Съгласно §13 т.14 от ДР на ЗЗП, „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.

Същевременно, съгласно чл.2 б.„в“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета „продавач или доставчик“ е всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директивата, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст.

Съотнасянето на фактите по делото към цитираните легални дефиниции на понятията „потребител“, „услуга“ и „продавач или доставчик“ води до извод, че претендираните от Я. Г. права произтичат от договор, който той е сключил в качеството му на потребител, по силата на ЗЗП, поради което и по отношение на предявения иск приложение намира правилото на чл.113 от ГПК, изключващо общата подсъдност.

Като е приел, че искът подлежи на разглеждане от съда по седалището на ответника, според правилото на чл.108 от ГПК, вместо от съда по настоящия адрес на ищеца, според правилото на чл.113 от ГПК, РС-Кюстендил е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото – следва да се върне за разглеждането му от прекратилия го съд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение №1261/16.09.2024г. на Районен съд-Кюстендил, 3 постановено по гр.д.№861/2024г. по описа на съда.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4