Решение № 165 от 29.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Благоевград, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20221200501083 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Д. А., като пълномощник на „****“ЕООД, ЕИК ***, адрес за призоваване гр. С., ул.“***“ № *, срещу Решение № 401/11.07.22г., по гр.дело №3090/21г., по описа на РС – Благоевград, с което ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца "****” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.С., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ’’***” №**, против ответника А. Я. Г., ЕГН **********, от гр.Б., ул. "***" № *, ет. *, с които се претендира заплащането на следните суми: - 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г., дължимо поради лишаване от ползването на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № Е 67 47 КТ, с рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят – бежов металик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до погасяването. - 1500 лв.

/хиляда и петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за периода от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., дължимо поради лишаване от ползването на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № Е 67 1

47 КТ, с рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят – бежов металик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до погасяването.

С жалбата се иска от въззивният съд да отмените обжалваното решение, с което е отхвърлен иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответника на обезщетение за ползата, от която е лишил ищцовото дружество, лишавайки го от възможността да ползва собственото си МПС лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е6747 КТ, рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят бежов металик в периодите от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г. в размер на пазарния наем за ползването на процесното МПС, а именно сумата от 2500/две хиляди и петстотин/ лв. за периода от 14.08.2018 г. до

2019. г. и 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лв. за периода от ((.12.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане н а иска до окончателното й плащане, като незаконосъобразно, неправилно и недопустимо и да постановите друго такова, с което да уважите така предявеният иск.

Въззивникът твърди, че с атакуваното решение първоинстанционния съд с отхвърля предявеният от доверителя ми иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответника на обезщетение за ползата, от която е лишил ищцовото дружество, лиша зайки го от възможността да ползва собственото си МПС лек автомо) зл марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е 6747 КТ, рама № KL1CD26RJ8B1963 )2, цвят бежов металик в периодите от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г де 06.03.2020 г. в размер на пазарния наем за ползването на процесното МПС, а именно сумата от 2500/две хиляди и петстотин/ лв. за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лв. за периода от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане, като незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на матерния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Аргументира се със следното: На първо място, в обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно интерпретира събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и установената с тях фактическа обстановка, не обсъжда всички доказателства и по този начин 2 стига до неправилни правни изводи за неоснователност на предявения иск.

Неправилно в обжалваното решение се приема, че е налице правно основание за ползване на процесната вещ.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че ответникът е бил добросъвестен и се е ползвал с правната възможност по чл. 71 пред. 1 от ЗС.

Твърди, че съдът неоснователно и в разрез със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства приема, че не е установено по безспорен начин ответника да е ползвал процесната вещ без правно основание, доверителят му да е установил трайна фактическа власт в сочения период, довела до придобиване по давност.

Сочи, че от представеното с исковата молба по настоящото гр.д. решение № 92705/25.03.2021 г. на РС-Благоевград на VIII гр.с-в по гр.д.

ЗТЦ/2021 г. същият състав (съдия Д. Р. Беровски, който е постановил и обжалваното решение) се е произнесъл по същия казус между същите страни с диспозитив за уважаване па иска по чл. 59 ЗЗД, само че за друг период. Като от посоченото решение се установява, че на 06.12.2019 г. доверителят му е предявил срещу ответника по настоящото дело обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 ал.1 ЗЗД и е поискал да се постанови решение на основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с което да се признае за установено по отношение на купувача А. Я. Г., че '****” ЕООД е собственик на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е 6747 КТ, рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят бежов металик и да бъде осъден ответникът да предаде владението на описаното МПС на ищеца и на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за ползата, от която е лишил ищцовото дружество, лишавайки го от възможността да ползва собственото си МПС з а периода от 01.02.2019 г.до завеждането на иска в размер на пазарния наем за ползването на процесното МПС, а именно сумата от 50/петдесет/ лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.

Заявява, че от горецитираното решение по отношение на ответника и по настоящото дело е признато за установено на основание чл. 108 ЗС, че доверителят му е собственик на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е 6747 КТ, рама № KL1CD26RJ8B196302 цвят бежов 3 металик и А. Г. е осъден да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД за период от 01.02.2019 г. до 05.12.2019 г.

По същото дело е представена и справка от ЧСИ Шукри Дервиш, от която е видно, че от 04.12.2019 г. има и наложен запор върху процесния автомобил на основание издадена обезпечителна заповед от 20.11.2019 г. на СРС, 64 с-в по гр.д. № 63943/2019 г.

Излага, че дори да се възприеме заключението на решаващият състав, че спрямо ответника не е била налице СПН на решението по гр.д. № 1344/2017 г. на РС-Петрич, първоинстанционният съд в атакуваното неправилно приема, че искът е неоснователен и за втория период - след предявяване на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС срещу същия ответник по гр.д. № 3274/2021 г. на РС-Благоевград.

Твърди, че съдът неправилно не е обсъдил следните обстоятелствата:

-че доверителят му е предявил ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу ответника и по настоящото гр.д. А. Г.,

-че този иск е уважен в установителната му част, тъй като в хода на производството по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград, ответникът доброволно е предал процесният автомобил на доверителя му.

- както и че решението за частично уважаване на ревандикационния иск е потвърдено с решение № 10/06.01.2022 г. от ОС- Благоевград, по в.гр.д. № 648/2021 г., с което решението по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград е влязло в законна сила.

Счита, че предявяването на този иск по цитираното гражданско дело, по което са приложени доказателства по настоящото гр.д., със сигурност прави ответника недобросъвестен и от този момент същият, съгласно чл. 71 от ЗС дължи добивите от веща. Излага, че съдът не е съобразил собственото си решение по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград, VIII гр. с-в и отразените в него фактически и правни обстоятелства от значение за изхода на делото, поради което е приложил неправилно нормите на чл. 70, 71, 72, 73 от ЗС, а именно, че доверителят му е предявил ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу ответника и по настоящото производство, с което е поискал предаването на процесното МПС.

Твърди, че по този начин съдът не е обсъдил и съобразил представените 4 по делото доказателства от значение за крайния изход на делото, като с това е допуснал и процесуални нарушения, предвид обстоятелството, че в доклада по чл. 140 и чл. 146 от ГПК не е обсъдил обстоятелството за недобросъвестността на ответника по чл. 73 от ЗС и неправилно е разпределил доказателствената тежест, като не указал на страните кои обстоятелства и с какви доказателствени средства следва да докажат. В проекто-доклада и доклада по чл.146 ГПК липсват указания относно обстоятелствата по чл. 70-73 ЗС и доказателствени средства, с които следва да се докажат. В нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал.2 от ГПК първоинстнционният съд не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В проекто-доклада по чл. 146 ГПК не фигурира разпределение на доказателствената тежест по отношение на презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС и указания на страната, която следва да я обори, какви обстоятелства следва да установи в тази връзка и с какви доказателствени средства.

Прави доказателствени искания да се приемат:

Искова молба по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград, VIII гр. състав, Обезпечителна заповед, Справка ЧСИ, Решение № 10/06.01.2022 г. на ОСБлагоевград, 2 по в.гр.д. № 648/2021 г.

И да се изискат за справка: гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград и в.гр.д. № 648/2021 г. на ОС- Благоевград.

Претендира и присъжда направените разноски.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото е постъпил писмен отговор от А. Я. Г., ЕГН **********, Б., ул.“***“ № *, ет*, чрез пълномощника си адв. П.П., със служебен адрес Благоевград, ул.“Т.Александров“ № 43Б, ет.2. С отговора оспорват въззивната жалба като неоснователна в нейната цялост. Считат обжалваното с нея Решение №401/11.07.2022г„ постановено по гр.д. №3090/2021 г., по описа на Районен съд- Благоевград, за правилно поставено, отговарящо на материалноправните и процесуалноправните изисквания, както и на утвърдената съдебна практика.

С отговора моли съда да съобрази следното:

Въззивникът твърди, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд 5 неправилно е интерпретирал събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и установената с тях фактическа обстановка, като не е обсъдил всички доказателства и по този начин е стигнал до неправилни правни изводи.

Счита това твърдение за неоснователно и неправилно, тъй като в обжалваното решение, Районен съд- Благоевград подробно е изложил фактическата обстановка, коментирал е всички събрани по делото доказателства и е съобразил своето решение с правната доктрина и трайната съдебна практика. В тази връзка, същото следва да бъде изцяло потвърдено.

Във въззивната жалба е посочено също, че неправилно Районен съдБлагоевград е приел, че е налице правно основание за ползване, от страна на А. Г. на процесния лек автомобил, както и че същият е бил добросъвестен и се е ползвал с правната възможност по чл.71, предл.1 от ЗС.

На първо място, следва да се съобрази, че А. Г. не упражнява фактическа власт върху процесният лек автомобил от 16.01.2019г.

Излага, че на 16.01.2019г., между А. Г. и лицето С.В.Я. /свидетел в първоинстанционното производство/ е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния автомобил, по силата на който ответникът е предал владението върху същия, в деня на подписването на Договора. Фактът на предаване на владението е удостоверен с подписването на Приемопредавателен протокол. В изпълнение на задълженията му като продавач по предварителния договор, на 08.05.2020г. между г-н Г. и г-н Я. е сключен и окончателен Договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, по силата на който собствеността върху автомобила се прехвърля на въпросното трето лице.

Обсъжда събраните по делото доказателства, като счита, че от 16.01.2019г. автомобилът се ползва, експлоатира и владее от С.В.Я., а считано от 08.05.2020г., същият дори не е собственост на А. Г. и не следва последният да отговаря по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.