Определение № 1797 от 15.11.2023, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1797 гр. В., 15.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420101051 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Ц. А. К., като последната е предявила иск срещу М.П.Я., в качеството му на управител на етажна собственост на адрес: гр. В., ул. „ М.Г.“ № 9, вх. В. С исковата молба се оспорва решението на общото събрание на етажната собственост, проведено на 11.04.2019 година. Навеждат се твърдения, че във входа починалият съпруг на ищцата извършил ремонтни дейности, подробно описани в исковата молба, с лични средства и труд. На проведеното на 11.04.2019 година общо събрание на етажната собственост, обаче, било взето решение, че в ремонтните дейности са извършени съвместно и всички живущи са взели участие в тях. Финансовите претенции за заплащане на средства за труд на ап.21, тоест на ищцата, били отхвърлени. На 30.04.2019 г. на ищцата е връчено копие от протокола от проведеното общо събрание.

При извършена проверка на допустимостта на предявените искове, съдът намира следното:

Решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, тоест отменяеми, но не и нищожни. Реда за отмяната им е изрично уредна в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.

В конкретния случай решението на ОС на ЕС, на които ищцата основава 1 правата си е взето на 11.04.2019 година, като копие от протокола й е връчен на 30.04.2019 г. По делото няма изложени твърдения и представени доказателства това решение да е било атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същото, като влязло в сила обвързва всички етажни собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност в друг процес е недопустим. В този смисъл, изложените от ищцата Ц. А. К. доводи, касаещи незаконосъобразността на взетите решения, са ирелевантни и не може да бъдат разглеждани. Те биха били предмет на обсъждане при предявен иск по реда на чл.40 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.6 ЗУЕС, всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, в случаите, когато е уведомил управителя за необходимостта от такъв, но той не е свикал общо събрание в едномесечен срок от уведомяването. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.

50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Съгласно ал. 7 на същата разпоредба, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици, какъвто е настоящия случай.

Следователно, надлежни ответници по предявените искове в случая се явяват останалите собственици в етажната собственост, а не управителя на същата М.П.Я..

Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. След като искът е предявен срещу процесуално нелегитимирана страна, възниква процесуално задължение за правораздавателния орган да прекрати производството по делото. Лицето М.П.Я. не е надлежен ответник по предявените искове.

С оглед на гореизложеното, предявената искова молба следва да бъде върната на ищцата Ц. А. К. като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на основане чл. 130 ГПК, Врачанският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 5326/27.04.2023 г., подадена от Ц. А. К., ЕГН: ********** против М.П.Я., като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1051 по описа на съда за 2023 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищцата в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд гр. В..

2

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3