Решение № 742 от 18.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ................./ 18.06.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА П,КРАСИМИР В. при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 680 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна прокуратура – Варна срещу Решение № 175 от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и напрежение; неудобство, несигурност и безпокойство; напрежение в ежедневието; нарушение на физическото и психическо здраве – безсъние, прояви на тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние, произтичащи от водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с влязла в сила присъда е признат за невиновен за повдигнато му на 02.05.2017г. и внесено в съда обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал.

1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Въззивната жалба е основА.на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че твърдяните вреди, както и пряката причинно-следствена връзка между конкретното наказателно производство и вредите не са доказани – съдът не е обосновал извода за претърпени от ищеца обичайни вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление с конкретни доказателства. Единствено презумпцията, че висящото и безрезултатно наказателно производство води до негативни преживявания не е доказателство за реално понесени вреди. Съдът не е посочил, че кредитира показанията на свидетеля А., но е формирал правни изводи въз основа на същите, без да е отчел, че са кратки и неясни. Обстоятелството, че ищецът е бил разстроен именно поради повдигнатото му обвинение по разглежданото наказателно дело не е доказано по делото, доколкото успоредно с него са били висящи други три наказателни производства срещу ищеца, по които същият е осъден, а именно НОХД № 3475/2017г.; НОХД № 5267/2017г. и НОХД № 3107/2017г. Наред с това присъденият размер на обезщетението е завишен. Сериозната предходна съдимост на ищеца е относима към по-малък интензитет на вредите, съобразно справка за съдимост. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната му част, а предявеният иск бъде отхвърлен в цялост, евентуално бъде постановен по-справедлив минимален размер на обезщетението.

В отговор на жалбата Л.Н.Т. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемият поддържа изразената позиция по спора и претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Л.Н.Т. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, като лицето е било оправдано с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и напрежение; силно безпокойство; мрачни мисли; обезвереност; безсилие и безнадеждност; накърнено самочувствие; силно неудобство; напрежение в ежедневието; злепоставяне пред близки, роднини, приятели и в обществото; нарушение на физическото и психическо здраве – безсъние, прояви на тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние; затруднение при реализиране правото му на труд; ограничаване на правото му на свободно придвижване и пребиваване; чувство на несигурност за бъдещето, в причинно-следствена връзка от повдигнато му от ответника обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по повод на което е образувано НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2018г. /датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС/ до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: с Постановление за привличане на обвиняем по ДП № 1696/2016г. по описА.I РУП-Варна и ПП №

12973/2016г. по описа на РП – Варна, на 02.05.2017г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.

1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че: на 26.08.2016г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 2 броя осветителни тела, тип 3-правоъгълен и 2 броя метал халогенни лампи, всичко на обща стойност 199.20 лв., от владението на А.З.П,– С., собственост на Община Варна, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Наложена му е мярка за неотклонение „Подписка“. По това време ищецът излежавал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна. На 02.05.2017г. материалите по разследването са предявени на обвиняемия. С Обвинителен акт от 09.11.2017г., внесен от прокурор при РП – Варна във ВРС, ищецът бил обвинен в извършване на престъплението, посочено в постановлението за привличането му като обвиняем.

Било образувано НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, по което са проведени четири о.с.з., като на последното съдът се произнесъл с Присъда № 227/05.09.2018г., влязла в сила на 21.09.2018г., с която ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението. В периода от 02.05.2017г. до 21.09.2018г. следователно срещу него е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение, продължило неоправдано дълго време, от което ищецът понесъл описаните неимуществени вреди. Действително изтърпяното наказание към този момент е било в размер, достатъчен за започване на процедура по условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 437 от НПК и такава била в ход. Живеел с надеждата, че ще бъде предсрочно освободен от затвора, ще се върне в обществото и ще води нормален живот. С оглед предявеното му обвинение била отказА.промяна на първоначално определения му режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек, както и условно предсрочно освобождаване. Вследствие на това не можел да полага труд, което пък го е лишило от възможността да намали престоя си в затвора на основание чл. 178, ал. 1 от ЗИНЗД. За всяко от четирите съдебни заседания бил транспортиран от затвора до сградата на ВРС със специализиран автомобил на „Съдебна охрана“, окован с белезници. Изчаквал съдебните заседания в помещението за задържане в съда, което било под земята, изключителното тясно и неудобно, като клетка в зоопарка. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне и обезвреда на пълния размер на понесените неимуществени вреди.

В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила иска по основание и по размер. Изложила довод, че твърдяните вреди и техният интензитет не са доказани по делото, а претендираният размер на обезщетението е прекомерен. Изтъкнала също доводи, че сериозната предходна съдимост на ищеца сочи на по-нисък интензитет на сочените вреди. Същевременно докато в хода на наказателното производство срещу него, са били висящи други три наказателни производства, по които е бил осъден, а именно: НОХД № 3475/2017г., № 5267/2017г. и № 3107/2017г. Също така наказателното производство е приключило в разумен срок за по-малко от година и пет месеца, поради което отправила искане за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Описаните в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – НОХД № 5200/2017г. на ВРС. От съдържанието на последно се установява, че с Постановление от 20.10.2016г. на прокурор при ВРП-Варна е образувано ДП № 1696/2016г. по описа на I РУП-Варна и ПП № 12973/2016г. по описа на РП – Варна, по което с Постановление от 02.05.2017г. Л.Н.Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 26.08.2016г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 2 броя осветителни тела, тип 3-правоъгълен и 2 броя метал халогенни лампи, всичко на обща стойност 199.20 лв., от владението на А.З.П,– С. /собственост на Община Варна/, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Наложена му е мярка за неотклонение „Подписка“.

С

Обвинителен акт от 09.11.2017г., внесен от прокурор при РП – Варна във ВРС, ищецът бил обвинен в извършване на описаното в постановлението за привличането му като обвиняем престъпление. Образувано е НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, по което са проведени четири о.с.з. С Присъда № 227/05.09.2018г., влязла в сила на 21.09.2018г., ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението.

От

Справка за съдимост на Л.Н.Т., ре. № 1942 от 24.04.2019г. се установява, че лицето е осъждано по 20 наказателни дела за различни престъпления, подробно описани в справката.

От

Справка, изготвена от Завеждащ служба „РД“ при РП – Варна се установява, че по отношение на Л.Т. са образувани три НОХД, както следва: НОХД № 3475/2016г. по описа на ВРС – образувано на 28.07.2016г. и с Присъда, влязла в сила на 26.10.2017г. лицето е осъдено на ЛС; НОХД № 5267/2017г. по описа на ВРС – образувано на 05.01.2017г. и с Присъда, влязла в сила 17.05.2018г. лицето е осъдено на ЛС и НОХД № 5267/2017г. по описа на ВРС – образувано на 25.12.2016г. и с Присъда, влязла в сила на 03.11.2018г. лицето е осъдено на ЛС.

За установяване вида и размера на твърдяните неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства по делото посредством показанията на свидетеля М.В.А..

В показанията си свидетелят установява, че през 2017г. заедно с ищеца изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора Разделна, където били в съседни килии. След повдигане на процесното обвинение и след проведен разпит, Л. бил разстроен, притеснен, всеки ден говорил за това дело и твърдял, че е невинен в извършване на престъплението, в което го обвинявали; спрял да полага труд, а преди това всеки ден бил на работа; започнал да употребява наркотици в затвора.

В решението си, в обжалваната му част, ВРС приел, че справедливият размер на обезщетението за доказаните обичайни вреди възлиза на 2 500 лв., до който размер уважил предявения иск. За разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен, а решението в тази част – стабилизирано.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

В практиката си ВКС се придържа към разбирането, че при претендирА.отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр./, и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че е осъждан, като дори в момента изтърпява наказанието "доживотен затвор", не обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът по общо правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод наказателното преследване. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата обосноваващи липса на пряка причинна връзка между вредите и конкретното незаконно обвинение, с аргумент висящи други три наказателни производства срещу ищеца, както и сериозната предходна съдимост на същия.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/960d9694-81d0-43cf-af8e-0dae7492c4b7