Решение № 1428 от 01.09.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2602/2020
- Вид
- Решение № 1428
- Подписан
- 01.09.2021
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 1428 гр. Варна , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502602 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива след Определение № 639 от 30.07.2021г. по ч.гр.дело № 2460/2021г. по описа на ВКС ,4 г.о. , с което е отменено Решение № 329/16.02.2021г. по в.гр.дело № 2602/2020г. по описа на ВОС,в частта, с която е оставена без разглеждане насрещна въззивна жалба, подадена от Д. ИВ. М. и въззивното производство е прекратено в тази част. Дадени са указания за постановяване на допълнително решение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Въззивно граждански дело № 2602/2020г.,по описа на ВОС жалби: е образувано по две
1. Въззивна жалба вх. № 42611/01.07.2020г. от Р.М. Станев ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св.,В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от ищеца Д. ИВ. М., ЕГН ********** срещу ВЪЗЗИВНИКА иск с правно основание чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД.
В случай, че жалбата бъде уважена и съда отхвърли обжалвания евентуален иск и доколкото ищеца е предявил главен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, ищеца предявява насрещна въззивна жалба.
1
2.Насрещна въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г. от
Д. ИВ. М. ЕГН
********** ,чрез процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св.,В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от ВЪЗЗИВНИКА против Радостин Минов С. ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.1, ап. 87, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата о т 5296,69 лева, представляваща стойност на разходите, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултата на противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Излагат се твърдения, че макар и договора да е сключен от ЕС, то същия касае общите части, а за индивидуалната собственост – собствения и апартамент,ищеца има правосубектност да води настоящия иск. Твърди се, че настъпилите вреди от поведението на ответника са доказани от приетото по дело заключение по СТхЕ.
Доказано е и, че същите са резултат от неизвършения навреме ремонт, като е налице причинно – следствена връзка между поведението на ответника /забавянето му, лошото изпълнение/ и настъпилите вреди.Твърди се, че от събраните по делото доказателства – гласни такива е установено, че апартамента на ищеца преди ремонта не е бил в състоянието , в което го е описало вещото лице по СТхЕ. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и присъждане на сторените поделото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител Д.М. поддържа депозираната насрещна жалба.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител Р.С. поддържа отговора на насрещна такава. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящия съдебен състав счита, че насрещната въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г. от Д. ИВ. М. ЕГН ********** ,чрез процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св. е неоснователна по следните съображения.
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107 против Р. М. СТ. ЕГН ********** ГЛАВЕН ИСК с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 2 сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на разходите, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултат на противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата И ЕВЕНТУАЛЕН ИСК с правно основание чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД за заплащане на същата сума като вреди, настъпили в резултат на неизпълнен договор за СМР от 03.11.2017 г., сключен между Етажната собственост с административен адрес кв. „Младост” бл.151, вх. 5 и Радостин Минов С..
С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявения от въззивника иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД като неоснователен с аргументи , че не е налице фактическия състав на деликтната отговорност.
Възраженията на въззивника по насрещната въззивна жалба за липсата на договорни отношения между нея, в качеството и на физическо лице и ответника са неоснователни.
С Решение № 329/16.02.2021г. на ВОС по в.гр.дело № 2602/2020г.съда е ПОТВЪРДИЛ Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св.,В ЧАСТТА, с която съдът е ОСЪДИЛ Радостин Минов С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107 сумата о т 5296,69/пет хиляди двеста деветдесет и шест лева и 0.69 ст./ лева , претърпени имуществени вреди, измерими с разходите, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултат на неизпълнен договор за СМР от 03.11.2017 г., сключен между Етажната собственост с административен адрес кв. „Младост” бл.151, вх. 5 и Радостин Минов С., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата на осн.чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства в мотивите на съдебния акт подробно са изложени аргументи за наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за строително-ремонтни дейности от 03.11.2017г. , който по своята същност е такъв за изработка - чл.258 и следв. ЗЗД.
При безспорност и доказаност на факта, че ищцата е собственик на апартамент № 107, находящ се гр.Варна, „Младост” бл.151, вх. 5 е обоснован извод,че същата като физическо лице и част от ЕС /неперсонифицирана общност на собственици на обособени обекти в една сграда/ - съгласно легалната дефиниция на закона чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС, е активно легитимирана по така цитирания договор за изработка. Вредите, които е претърпяла, във вид и размер установен от приетата по делото СТхЕ и събраните гласни доказателства са резултат от поведението на ответника, но не от общата забрана да не се 3 вреди другиму, а от неизпълнение /забавено изпълнение на процесния договор за изработка.
От изложеното следва,че в конкретната хипотеза не е налице осъществяване на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Отхвърляйки главния иск първоинстанционния съд е постановил правилно решение , което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция, на въззиваемия Р.С. /по депозираната от Д.М. жалба/ следва да се присъдят разноски в размер на 350.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие –л.43 от дело, С. е заплатил общо 700.00 лева адвокатски хонорар. Доколкото няма изрично посочване, съда приема, че същия е по равно за процесуалното представителство във връзка с разгледаната въззивна жалба на Р.С. и за депозиране и защита по подадената въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 329/16.02.2021г. на ВОС по в.гр.дело № 2602/2020г., КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св. ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от Д. ИВ. М., ЕГН ********** против Радостин Минов С. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на разходите, необходими за 4 отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултата на противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх.
5, ет.7, ап. 107 ДА ЗАПЛАТИ на Радостин Минов С. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.151, вх. 5, ет.1, ап. 87 сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за въззивното производство на основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5