Решение № 6 от 05.02.2021, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 505/2020
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 05.02.2021
- В сила
- 12.03.2021
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№6 гр. , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ваня А. Маркова при участието на секретаря Кина З. Иванова като разгледа докладваното от Ваня А. Маркова Гражданско дело № 20202200100505 по описа за 2020 година
Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите , с правна квалификация чл.
432 ал.1 от КЗ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 50 000лв.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 30.12.2019 г., в гр.Нова Загора, М.Г. като водач на лек автомобил „Мерцедес 250” с рег. № СН 16-53 АХ, поради движение с несъобразена скорост , изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлизайки в лентата за насрещно движение и причинил ПТП с лек автомобил „Сузуки” с рег. № СН 52-13 ВВ, управлявано от А.Г., в резултат на което пострадала ищцата като пътник в лекия автомобил „Сузуки“.
Твърди,че в резултат на ПТП получила фрактура на дясна раменна кост, травми охлузвания по цялото тяло. Била приета на лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД-Сливен. За дълъг период не могла да се грижи за себе си, тъй като ръката й била обездвижена и се е налагало да търси помощ от своите близки. През възстановителния период усещала слабост в ръката и след проведено изследване в областта на фрактурата се установило, че има увреждане на нервите, което довело до намалена сетивност, движение сила и обем на ръката.
Твърди, че 6 месеца след ПТП не се е възстановена напълно, като след преглед при травматолог, била констатирана атрофия на дясна раменна мускулатура и намален обем в движенията под нормата с 25 %, намален 1 захват на дясната ръка, невъзможност за пълна екстензия на първи и втори пръст на дясна ръка. И до момента имала силно ограничени движения на дясната ръка и сериозно затруднена двигателна функция, вследствие на получената фрактура на дясна раменна става. Протекъл дълъг оздравителен период, през който изпитвала ежедневни болки и страдания и била неимоверно затруднена при извършване на елементарни ежедневни дейности.
Това се отразило негативно и на социалните й контакти, дало отражение върху психологическото й състояние.
Твърди, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил „Мерцедес“ е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 13.01.2020 г. предявила пред застрахователя претенцията си, но в законоустановения срок той не изплатил справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка“ГО“ на автомобилистите.
Твърди, че заплатил на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 6000лв, която тя върнала на ответника.
Оспорва твърдените травми като вид, характер и продължителност, както и наличие на причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва твърдените негативни психически последици за ищцата.
Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед увреждания на ищеца, принципа на справедливостта и трайната съдебна практика.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан и разсеяла шофьора, с което спомогнала за закъснялата му реакция и настъпването на ПТП. Освен това, не провела правилно лечение, с което допринесла за по-продължителния възстановителен период.
Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва, като твърди, че това би следвало този срок да е три месеца от датата на предявяване на претенцията Моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
2
В с.з. ищецът, явява лично и представляван от процесуален представител поддържа иска и моли да бъде уважен Претендира разноски за адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА
В с.з. ответникът - застраховател се представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.12.2019 г., в гр.Нова Загора, **********, св. М. В. Г., като водач на лек автомобил „Мерцедес 250 ТД” с рег. № СН 16-53 АХ, поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и причинил ПТП с лек автомобил „Сузуки” с рег. № СН 52-13 ВВ, управлявано от св. Г.А.П.
Заедно със св. П. пътувала и неговата съпруга Д. С. П., като пътник в лекия автомобил „Сузуки“, стоящ на предната дясна седалка. Двамата били с поставени предпазни колани
По случая било образувано ДП № 587/2019г на РУ –Нова Загора и съдебно производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 159/2020г на РС-Нова Загора, с която подс. М. В. Г. е признат за виновен в това, че та 30.12.2019 г., в гр.Нова Загора, **********,“ при управление на лек автомобил “ Мерцедес 250 ТД” с рег. № СН 16-53 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 ЗДвП, чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 150а ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. С. П. , изразяващи се в трайно затрудняване движенията на десния горен крайник., с което осъществил състава на престъпление по чл.343 ал. 3, б.„а" предл.1, вр с чл.343 ал.1 б.“б4 предл.2, вр . чл.342 ал.1 НК.
След инцидента ищцата била откарана в Спешен Център- Нова Загора, където е установено счупване на горен край на дясна раменна кост и била насочена за болнично лечение в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД- Сливен, където е приета и изписана на 31.12.2020г със същата диагноза и поставена мека превръзка за обездвижване на дясната ръка, която трябвало да носи за период от 40-50дни.
Около 10-15 дни след поставянето, тя била махната и поставена лонгета, която ищцата носила два месеца.
В този период на обездвижване на ръката, ищцата имала нужда от чужда помощ при къпани, обличане, личен тоалет и пр.
След свалянето на превръзката, последвал период на раздвижване, който 3 продължил няколко месеца. Ищцата посещавала рехабилитатор в отделението по физикална и рахабилитационна медеицина при МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-гр.Сливен, а след това провела рехабилитация и в Център по рехабилитация –гр.Сливен.
Получената фрактура на дясното рамо била изключително болезнени за ищцата, както и отоците и охлузванията, които получила при инцидента.
Приемала болкоуспокояващи, станала нервна и капризна, отказвала да се качи в автомобил, както и да шофира.
Проведеното от ищцата лечение било консервативно. Тя оказала предложената й операция, тъй като й било обяснено, че съществува риск от увреждане на нерви.
Съгласно заключението на СМЕ, резултат на процесното ПТП, ищцата претърпяла автомобилна травма, изразяваща се в:
1/ контузия на главата с наличие на травматичен оток на меките тъкани, кръвонасядане и вертикално разположена разкъсно-контузна рана с дължина 1,5 - 2 см в дясната половина на челото, непосредствено над външния, слепоочна крой на дясната вежда;
2/ контузия в областта на раменната става на дясната ръка, с клинични и рентгенологични данни за фрактура (счупване) на горния край на раменната кост, в областта на нейната шийка с изразена дислокация на костните фрагменти, наложила обездвижването на ръката за продължителен период от време и последващо раздвижване;
3/леко изразено увреждане на периферни нерви, в резултат на преживяната травма в горната трета на раменната кост на дясната ръка;
4/Контузия по предната повърхност на гръдния кош с наличие на кръвонасядане на меките тъкани по предната му повърхност, 5/ Контузия на дясната ръка в областта на пред мишницата и дланта, с наличие на охлузвания на кожата,
Тези увреждания имали травматична генеза и се дължали на механичното действие (удар, притискане) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по време на процесното ПТП.
При този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътуващия на предна дясна седалка действали различни по свята характеристика, величина и посока травмиращи сили, предимно в предно- задно направление, като винаги била налице и странично действаща компонента. Под тяхно действие тялото на пътника на предна дясна седалка или отделни негови части се стремели под действието 4 на инерционни преносни сили да се придвижат най-често по посока на първоначалното движение на лекия автомобил, но също така и настрани. При това тялото влизало в контакт с различни елементи от вътрешното оборудване на автомобилния салон или предпазния колан, удряло се, притискало се и травмирало.
Уврежданията на ищцата били локализирани предимно в дясната половина на тялото й и то в области, които не били напълно фиксирани от предпазния колан и притежавали възможност за придвижване в странична посока. По този начин, страничната повърхност на дясната раменна област, дясната ръка в областта на предмишницата и дланта, както и дясната половина на челото, влезли в контакт със вътрешната дясна странична повърхност на автомобила, при което се получили описаните травми.
Наличието на странично действаща травмираща сила се потвърждавало от механизма на настъпване на ПТП.
Увреждането по предната повърхност на гръдния кош се дължало на възпиращото действие на предпазния колан и въздушната възглавница.
Уврежданията, които получила ищцата се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.
Счупването на раменната кост на дясната ръка в нейната горна трета в областта на главичката на костта и нейната шийка, водело до затруднения в движенията на ръката за срок не по-малък от 3-4 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Този период често бил последван от известни ограничения на пълния обем на движения на ставата и било възможно да продължи по-дълго време, както и да не се възстановят движенията в ставата в пълен обем.
Останалите увреждания отзвучавали напълно в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Увреждането в областта на раменната става на дясната ръка било възможно да оставят известни ограничения в пълния обем на движения в ставата, които да не окажат съществени затруднения в ежедневния живот, но все пак ограничавали движенията в определена степен.
Останалите увреждания били от такъв характер, който предполагал пълно възстановяване от тях, без бъдещи отражения върху здравословното състояние на ищцата.
Всички увреждания било възможно да се получат и с поставен триточков предпазен колан. Механизмът на произшествието предполагал действието на травмираща сила със странично надясно направление.
Триточковият предпазен колан допускал известна свобода на движения 5 на тялото в странична посока, поради което, в момента на произшествието било възможно страничната повърхност на дясната раменна става да се удари в страничната повърхност на автомобилното купе (средната колонка или вратата) и да се получи описаното счупване на раменната кост, което се дължало на директен удар.
Същото се отнасяло и за дясната челно-слепоочна област на главата и долната половина на дясната ръка, които били свободно подвижни и не били фиксирани от възпиращото действие на предпазния колан.
Увреждането по предната повърхност на гръдния кош добре отговаряло да се дължи на възпиращото действие на предпазния колан и въздушната възглавница.
Имайки предвид механизма на настъпване на ПТП и най-вече по тежките деформации на автомобилите, участващи в него, при неизползване на предпазен колан, било много вероятно ищцата да получи по-тежки увреждания, както и увреждания в други анатомични области.