Решение № 37 от 06.07.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. См., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20235400900014 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.439ал.2 ГПК.

ИЩЦАТА Д. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“К.

Авр.“ №5, чрез пълномощника и адв. М. Орм. от АК-См., със съдебен адрес: гр.Р., бул.“Б.“ №9 , твърди в исковата молба, че на 3.V.2011год. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС, с който е осъдена да заплати на първия ответник „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** /с предишно наименование „Ю. и Еф Джи Б.“ АД/ сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год. и Анекс№1 към договора от 23.VІ.2010год., от която 23 074.78лв. главница, 2 052.79лв. договорна лихва, дължима за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва, дължима за периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.ІV.2011год. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 505.61лв. платена ДТ и 843.36лв. адвокатско възнаграждение. Взискателят „Ю. и Еф Джи Б.“ АД гр.С. въз основа на издадения изпълнителен лист, на 14.ІІ.2012год. е образувал изп.д.

№72/2012год. по описа на ДСИ при См.ски районен съд. На 23.ІІ.2012год.

ДСИ е връчил на ищцата покана за доброволно изпълнение, както и заповед 1 за изпълнение по чл.418 ГПК и препис от Разпореждане от 2.V.2011год. постановено по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС. В указания 14-дневен срок ищцата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с изтичането му изпълнителното основание е влязло в сила на 8.ІІІ.2012год. От тази дата е започнала да тече и погасителната давност за вземането на кредитора. В рамките на образуваното изпълнително дело до настоящия момент не са предприемани допълнителни действия за събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, годни да прекъснат погасителната давност. Ето защо ищцата счита, че към датата на подаване на исковата молба- 28.ХІ.2022год., не дължи сумите, обективирани в издадения изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС, тъй като същите са погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност. Изтеклата погасителна давност представлява факт, който е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Последното валидно изпълнително действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, на 17.ІІ.2012год. След тази дата, петгодишната погасителна давност за вземанията, е изтекла на 17.ІІ.2017год.

Като се има предвид ТР№2/26.VІ.2015год. по т.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС, ищцата счита, че производството по изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС е прекратено по силата на закона, на основание чл.433ал.1т.8 ГПК на 17.ІІ.2014год., тъй като взискателят по изпълнението не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 17.ІІ.2012год., когато с разпореждане на ДСИ е наложен запор върху вземанията на длъжника. Ищцата счита, че не дължи на второто ответно дружество „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. сумите по издадения изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. С писмо изх.№72/30.ІІІ.2016год. по изп.д.

№72/2012год. ДСИ е поискал от „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. да представи доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, съгласно чл.99ал.3 ЗЗД, но отговор на това писмо в изпълнителното производство не е постъпил, поради което като взискател в производството по изп.д.

№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС е посочен само първия ответник„Ю. Б.“ АД гр.С., а цесионера „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. не е бил конституиран като взискател по делото. Ето защо ищцата моли См.ският окръжен съд да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между 2 страните, че Д. П. Ц., ЕГН ********** не дължи на „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** и „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год., и Анекс№1/23.VІ.2010год. към него, от които: 23 074.78лв. главница, 2 052.79лв. договорна лихва за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва за периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.ІV.2011год. до 28.ХІ.2022год. /в размер на 27 230.34лв./, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1 348.97лв., от които 505.61лв. за ДТ и 843.36лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 3.V.2011год. по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС, и за чието събиране е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на СИС при СРС, тъй като са погасени по давност. Моли с оглед изхода на делото, да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата на адв. М. Орм. по реда на чл.38ал.2 ЗА.

С допълнителна искова молба вх.№1382/11.ІV.2023год. ищцата Д. Ц., чрез пълномощника и адв. М. Орм. уточнява петитума на исковата молба, както следва: Да се признае за установено в отношенията между страните, че Д. П. Ц., ЕГН ********** не дължи на „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** и „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год., и Анекс№1/23.VІ.2010год. към него, от които: 23 074.78лв. главница, 2 052.79лв. договорна лихва за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва за периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.ІV.2011год. до 28.ХІ.2022год. /в размер на 27 230.34лв./, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1 348.97лв., от които 505.61лв. за ДТ и 843.36лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като е погасена възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 3.V.2011год. по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС, и за чието събиране е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на СИС при СРС, на основание чл.439ал.2 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „Ю. БЛГАРИЯ“ АД гр.С., ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори Д. Б. Ш. и П. Н. Д., чрез пълномощника му адв. Ж. Д. от АК- Стара Загора, в законоустановения срок 3 по чл.367ал.1 ГПК подава писмен отговор вх.№1149/21.ІІІ.2023год. /с дата на пощенското клеймо 20.ІІІ.2023год./ на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, представлявано от управителя Р. Ив. М.-Т., чрез пълномощника и адв. Н. К. от АК-Стара Загора, подава писмен отговор вх.№1148/21.ІІІ.2023год. /с дата на пощенското клеймо 20.ІІІ.2023год./ на исковата молба.

И двамата ответниците считат, че за ищцата Д. П. Ц. липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК. Правният интерес на ищеца е положителна процесуална предпоставка, чието наличие следва да се докаже именно от ищцата. Считат, че ищцата е направила неуспешен опит да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, тъй като няма висящ изпълнителен процес, не са предприемани принудителни изпълнителни действия, поради което липсва правен интерес от водене на настоящето производство.

Възможността в бъдеще ответниците да предприемат изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответниците. Така правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС.

Ответниците не оспорват, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433ал.1т.8 ГПК ex lege, както и че към датата на предявяване на иска е настъпила петгодишната погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане. Считат, че предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищцата и невъзможността ответните дружества да ползват осъдителния титул, посочен в исковата молба, по повод същото задължение, по давност е погасена възможността за принудително събиране на задължението, а не самото вземане. Ответникът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. дори не е бил конституиран като взискател в изпълнителното производство, а ответникът „Ю. Б.“ АД гр.С. не е предприел каквито и да е било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищцата. Съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът 4 продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.118 ЗЗД според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Ответниците считат предявения иск и за неоснователен, тъй като вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. В случая ищцата не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.

Ето защо ответниците молят съда да прекрати производството поради липса на правен интерес от водене на иск по чл.124ал.1 ГПК или ако уважи иска, да остави разноските в тежест на ищцата, предвид обстоятелството, че ответниците не са дали повод за завеждане на иска- след датата на цесията не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната сфера на ищцата, като наред с това признават иска.

См.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. М. Орм., становището на ответниците по иска и техните пълномощници адв. Н. К. и адв. Ж. Д., обсъди събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи:

Безспорни факти по делото:

От доказателствата по делото се установява и между страните не е спорно, че на 3.V.2011год. е издаден изпълнителен лист, на основание чл.418ал.2 ГПК, въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1152/2.V.2011год. по ч.гр.д.№579/2011год. на См.ски районен съд, с която длъжникът Д. П. Ц., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ю. И ЕФ ДЖИ Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год. и Анекс№1 към договора от 23.VІ.2010год., от която:

23 074.78лв. главница, 2 052.79лв. договорна лихва, дължима за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва, дължима за периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва 5 върху главницата, считано от 26.ІV.2011год.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 1 348.97лв., от които 505.61лв. платена ДТ и 843.36лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК №1152/2.V.2011год. по ч.гр.д.

№579/2011год. на СРС е връчена на ищцата-длъжник Д. П. Ц. с покана за доброволно изпълнение на 23.ІІ.2012год. и е влязла в сила спрямо нея на 8.ІІІ.2012год., тъй като тя не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение.

От приложеното като доказателство по настоящето дело надлежно заверено копие от изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС се установи, че делото е образувано по молба вх.№360/13.ІІ.2012год. на взискателя „Ю. и Еф Джи Б.“ АД гр.С. на 14.ІІ.2012год., с искане за налагане запори върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Ц., получавано от РВК „Орф.“ гр.См., ЕИК ********* и върху притежаваното от нея МПС. На 22.ІІ.2012год. ДСИ изпраща запорно съобщение до третото задължено лице РВК „Орф.“ гр.См., ЕИК *********, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. П. Ц., ЕГН **********, по молба на взискателя-кредитор „Ю. И Еф Джи Б.“ АД гр.С..