Решение № 260171 от 08.04.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260171/8.4.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №272 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно и субективно съединени иска, от които два иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД и един с правна квалификация чл.108 от ЗС.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.А.Б., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Д. от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“***“ №11, представлявано от Н. Я. Ж., „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул. “***“ №22, представлявано от Й. К. Ж. и М.Е.М., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от 13.008 дка, имот №004024 в местността „***“, ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с №№004003, 004019, 004018 и 000339, съгласно нотариален акт за собственост №88, том 7, дв.вх.рег. №2379/09.05.2019 год. по описа на АВ – Шумен. В исковата молба излага, че е придобил имота по силата на Решение №36/12.02.2019 год. на ШОС по ГД №315/2018 год., с което е отменено Решение №668/05.07.2018 го. на ШРС по ГД №1968/2017 год. В резултат на извършена съдебна делба ищецът е получил в реален дял посочения имот, но не може да упражни правото си да обработва имота, тъй като по отношение на същия е сключен договор за аренда. На 03.05.2015 год. ответницата М.Е.М., без знанието и съгласието на останалите съсобственици сключила договор за аренда с първия ответник -

„***“ ЕООД, което тогава все още било ООД. Впоследствие на 16.06.2016 год. имота бил преарендован от „***“ ЕООД на втория ищец - „***“ ООД за срок до 30.09.2025 год. Ищецът твърди, че не е знаел за сключените договори за аренда и не е получавал рента. Счита, че доколкото третата ответница не е притежавала повече от половината от съсобствеността, то сключения от нея договор не може да се противопостави на останалите съсобственици.

С настоящата искова молба предявява три обективно съединени иска, като моли съда да постанови решение, по силата на което:

-Да приеме за установено в отношенията между страните, че сключения от М.Е.М. договор за аренда /акт №20, том 5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год./ с „***“ ЕООД е нищожен, поради противоречие на закона и не поражда правно действие по отношение на ищеца;

-Да приеме за установено в отношенията между страните, че сключения между „***“ ЕООД и „***“ ООД договор за преарендоване на земеделска земя /акт №47, том 5, дв.вх.рег. №3967 от 16.06.2016 год./ е нищожен, поради противоречие на закона и не поражда правно действие по отношение на ищеца;

-Да осъди „***“ ООД да предаде на ищеца владението върху недвижим имот, представляващ имот №004024, местност „***“ с площ от 13.008 дка, находящ се в землището на с.***, община Хитрино, област Шумен, тъй като го държи без правно основание.

В съдебно заседание ищецът се явяват лично и с упълномощен представител – адв.Т.Д. от ШАК. Поддържат иска изцяло, като излагат конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание представляващият „***“ ЕООД не се явява лично. За него се явява адв.В. В.от ШАК, като оспорва предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание за ответника „***“ ООД не се явява представител.

Ответникът М.Е.М. се явява лично в последното съдебно заседание по делото, като не изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът А.А.Б. по силата на Съдебно решение

№36/12.02.2019 год. по ВГД №315/2018 год. по описа на ШОС за извършена съдебна делба и издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на недвижим имот №63, том I, вх.рег. №254, дело №40 от 2019 год. е собственик на недвижим имот, находящ се в с.***, община Хитрино, област Шумен, представляващ нива с площ от 13.008 дка, имот №004024 в местността „***“, ЕКАТТЕ 21289, при граници: имоти с №№004003, 004019, 004018 и 000339,.

По отношение на същия имот ответницата М.Е.М. сключила с първия ответник - „***“ ЕООД

/тогава с наименование „***“ ООД/ договор за аренда, който бил нотариално заверен на 01.06.2015 год. и вписан в Агенция по вписванията като акт №20, том 5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год. Срокът на договора бил 10 стопански години. Впоследствие на 16.06.2016 год. между „***“ ЕООД /тогава с наименование „***“ ООД/ и втория ищец - „***“ ООД бил сключен Договор за преарендоване по отношение на същия имот за срок до 30.09.2025 год.

Изложената фактическа обстановка се изяснява от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетелите С.

А. А.и Х. Ш. А., от отговора на дадените по смисъла на чл.176 от ГПК въпроси от името на ответницата М.Е.М. и от следните писмени доказателства: Нотариален акт за собственост на недвижим имот №63, том I, вх.рег.№254, дело №40 от 2019 год., Решение №36/12.02.2019 год. по ВГД №315/2018 год. по описа на ШОС, Договор за аренда, договор за преарендоване от 16.06.2016 год.,

Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, Скица на поземлен имот №15-28505-15.01.2020 год., Документи за заплатена държава такса, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, както и от материалите, приложени по ГД №1968/2017 год. по описа на ШРС.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. А. А.и Х. Ш. А. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двамата свидетели имат преки впечатления над фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват и възпроизвеждат личните си впечатления за тях.

В същото време показанията им са категорични, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и от отговора на въпросите, даден от страна на ответницата М.Е.М. по реда на чл.176 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:

Ищецът моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между М.Е.М. и „***“ ЕООД /тогава с наименование „***“ ООД/ договор за аренда /акт №20, том 5, дв.вх.рег. №3893 от 01.06.2015 год./ е нищожен, поради противоречие на закона и не поражда правно действие по отношение на ищеца.

Видно от материалите по делото посоченият договор за аренда е сключен на 01.06.2015 год., т.е. преди изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /обн. ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год./, предвиждащо, че Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно и в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Договорът е бил сключен от собственик, притежаващ по-малко от 50 на сто от имота, но за целия имот, като същият е сключен на 01.06.2015 год., когато е действала нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год./, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Следователно от изложеното се налага извода, че сключеният от страна на ответницата М.Е.М. договор за аренда не е нищожен, поради противоречие със закона, доколкото самият закон допуска сключването на такъв вид договор и урежда последиците, възникващи от отношенията между съсобствениците именно при сключване на такъв вид договор само от един от съсобствениците на имота.

В същото време обаче така сключеният договор е непротивопоставим на останалите съсобственици, в това число и на ищеца. Съгласно нормата на чл.32, ал.1 от