Решение № 308 от 03.06.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пещера, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20245240100164 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. П. К. с ЕГН-********** от гр.Брацигово,бул.“***“ № 14, чрез процесуалния й представител адв.Г. срещу ответника „ВИВА КРЕДИТ“АД с ЕИК-207343548 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ Силвър център,ет.2,офис 73Г ,в която твърди,че на 09.06.2023 година между ищцата по настоящото дело и ответното дружество е бил сключен Договор за паричен заем STANDART №5934810 , по силата на който на ищцата в качеството й на заемател е била заета сумата от 2100,при следните условия:лихвен процент от 40.32%;ГПР от 49.36% и срок на погасяване от 52 седмици.В случая общата сума за връщане е била в размер на 3826.94 лева.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора на заемателя е била начислена допълнителна такса в размер на 1259.18 лева за услуга експресно разглеждане на документи за одобряване на паричен заем,разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва.Съгласно чл.4,ал.1 от договора заемателят е следвало в срок до три 1 дни от усвояване на сумата по договора да представи едно от следните обезпечения:1./поръчител-физическо лице ,което да представи на заемодателя служебна бележка от работодател,издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да отговаря на следните условия:а./ да е навършило 21 години;б./да работи по безсрочен трудов договор;в./да има минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева ;г./ през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус“ период на просрочие от 0 до 30дни; д./да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството му на заемател или 2./банкова гаранция издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по договора,валидна 30 дни след падежа за плащане по договора .В чл.4,ал.2 от договора е предвидено ,че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемополучателят ще дължи неустойка в размер на 839.28 лева,разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителната вноска.Сочи се още ,че посочените по-горе такса и неустойка са включени в погасителния план по договора за паричен заем и са разпределени на равни вноски добавени към дължимата главница и лихва, като след добавянето им действителната цена на отпуснатия заем е в размер на 5925.40 лева.Към момента на предявяване на иска ищцата в качеството й на заемополучател е изплатила сумата от 2560.23 лева чрез 17 бр.платежни нареждания.Твърди,че таксата за експресно разглеждане е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл.10а,ал.2 от ЗПК,поради което счита същата за нищожна.Таксата не е била включена в годишния процент на разходите по кредита ,с което е заобиколена нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което тази клауза е нищожна.Такава клауза в договора според ищеца е и клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение след сключване на договора.Кредиторът я е именувал „неустойка“,за да заобиколи ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК,съгласно което разходите за обезщетение не се вземат предвид при изчисление на ГПР.В случая неустойката не изпълнява обезщетителна функция ,тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основните договорни задължения.Същата се начислява като добавка към погасителните вноски или така както е уговорена ,като същата би се дължала и при редовно,точно и срочно изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.С 2 посочената клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение .Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави ,не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,поради което е и неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Освен изложеното счита ,че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК,доколкото в документа е налице посочване на лихвен процент, ГПР и обща сума дължима от потребителя.Размерът на тези величини ,посочени в договора не съответства на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения ,поради което договорът е недействителен на основание чл.22 от

ЗПК.С оглед неговата недействителност заемателят следва да върне само главницата по договора,поради което платените суми за лихва ,такса и неустойка са недължимо платени.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договор за паричен заем STANDART №5934810 от 09.06.2023 година сключен между М. П. К. и „Вива кредит“АД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите.

Да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 460.23 лева ,представляваща недължимо платена на основание чл.55 от ЗЗД лихва,такса и неустойка.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявените искове като твърди ,че искът за установяване недействителност на договора е недопустим ,поради липса на правен интерес.В случая са платени от ищцата суми ,с които се покривала главницата и договорена лихва като не била търсена уговорена такса и неустойка.Сочи се още,че действително страните са били обвързани от договорно правоотношение ,а именно договор за предоставяне на 3 потребителски кредит,който съответствал на изискванията на ЗПК.Моли да се отхвърлят предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем STANDART №5934810 от 09.06.2023;погасителен план;стандартен европейски формуляр;разходен касов ордер;разписки за платени суми се установява ,че на дата 09.06.2023 година между „ВИВА КРЕДИТ“АД гр.София,в качеството му на кредитор и М. П. К. от гр.Брацигово в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заем STANDART №5934810 от 09.06.2023 ,по силата на който кредиторът предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 2100 лева, за срок от 52 седмици.Съгласно чл.1,ал.2 от договора заемателят заявява,че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем ,предоставена от кредитора като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем ,заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1259.18 лева.Посочената такса съобразно уговорките в договора се заплаща от заемателя разсрочено на равни части ,включени в размера на всяка от погасителните вноски.Размерът на погасителната вноска е фиксиран като сума 147.19 лева и включва:част от дължимите главница ,лихва и такса за експресно разглеждане като общо дължимата от заемателя сума е в размер на 3826.94лева.Посочено е още,че годишният лихвен процент по заема е 40.32%,а ГПР е от 49.36%.Съгласно чл.4,ал.1 от договора в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора заемателят е следвало да предостави на заемодателят едно от следните обезпечения: 1./поръчител-физическо лице ,което да представи на заемодателя служебна бележка от работодател,издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да отговаря на следните условия:а./ да е навършило 21 години;б./да работи по безсрочен трудов договор;в./да има минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца и минимален 4 осигурителен доход в размер на 1000 лева ;г./ през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус“ период на просрочие от 0 до 30дни; д./да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството му на заемател или 2./банкова гаранция издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по договора,валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.В договора изрично е предвидено ,че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 839.28 лева ,която се заплаща разсрочено на равни части към погасителната вноска и в този случай дължимата вноска е в размер на 179.47 лева ,а общото задължение по договора в размер на 4666.22 лева .Неразделна част от договора е и погасителен план ,в който са посочени: размера на месечните погасителни вноски,състояща се от главница,лихва,такса експресно разглеждане и оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение ;падежа на всяка от погасителните вноски и общото задължение в размер на 4666.22 лева.

С разходен касов ордер № 0021 от 09.06.2023 година кредиторът е предоставил реално на кредитополучателя сумата от 2100 лева като кредитополучателят е върнал чрез 17 бр. вноски сумата от 2710.23 лева.

По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били обвързани от валиден договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.06.2023 година ,по силата на който на ищцата в качеството й на кредитополучател е била заета сумата от 2100 лева от ответника в качеството му на кредитодател.По делото страните не спорят и относно обстоятелството ,че кредитополучателят е върнал по процесния договор сума ,която според приложените разписки е в размер на 2710.23 лева.

Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес (решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.). За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца (решение № 163/13.01.2011 г. по т. д. № 12/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.).

5

Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право (решение № 197/28.06.2010 г. по гр. д.

№ 875/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 135/10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, II г. о.). Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. № 1331/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат.

Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера на самото спорно право.

При такава преценка в настоящия случай съдът, намира че правния интерес не е отпаднал, тъй като договорът за предоставяне на кредит съществува в правния мир. Уреждането на материалните въпроси по него с връщане на главницата, в известен смисъл лишава действията на ищцата от интерес в житейския смисъл , но не и от правен интерес.