Решение № 1361 от 30.06.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1361

Търговище, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНЕТА ПЕТРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНЕТА ПЕТРОВА административно дело № 20267250700168 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Н. М. А., с адрес: [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. С. от АК – Търговище със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх.А, ет.2, кантора 5, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1292-000066/31.03.2026г., издадена от Р. С. Т. - полицейски инспектор към ОД на МВР – Търговище, Сектор „Пътна полиция“ – Търговище, с която за посоченото в същата нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“е“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца. В жалбата се визира незаконосъобразност на оспорения акт поради това, че жалбоподателят още на другия ден - 01.04.2026 година, представил в с-р „Пътна полиция“ валидна застраховка „ГО“ за същия автомобил, поради което следвало да му се върне отнетото СУМПС, а това не било сторено. Изтъква се, че СУМПС е необходимо на жалбоподателя, тъй като бил с 58% инвалидност и като земеделски производител имал регистрирани 101 бр.овце, за които се налагало да се грижи и да предава мляко. Ето защо жалбоподателят моли за отмяна на оспорената ЗППАМ.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от редовно упълномощеният процесуален пълномощник адв. Н. С. от АК – Търговище, който поддържа жалбата, моли за отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Р. С. Т.- полицейски инспектор VI степен в група „РОПСАНДВ“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Търговище, редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения процесуален пълномощник гл.юрисконсулт при ОДМВР – Търговище Л. Ж., която моли за отхвърляне на жалбата.

В Определение №941/12.05.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена срещу обжалваем акт от адресата на този акт и в рамките на законния срок за оспорване.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Видно от приетите материали по административната преписка, на 31.03.2026г. около 17:15 часа в [населено място], общ. Търговище, на ул. „Георги Димитров“ до кръстовището за [населено място], с посока на движение към гр. Търговище жалбоподателят Н. М. А. управлявал товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с peг.номер [рег. номер], собственост на А. С. А. от [населено място], като управляваното от водача МПС е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2026г. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 638 ал. 3 от КЗ, за което срещу Н. М. А. е съставен АУАН с.GA №1401096/31.03.2026 г. АУАН е връчен на визирания нарушител в деня на съставянето му.

Въз основа на установените факти Р. С. Т.- полицейски инспектор VI степен в група „РОПСАНДВ“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Търговище, упълномощена със Заповед № 363з-1773/05.09.2025г., е издала оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1292-000066/31.03.2026г., срещу Н. М. А.. Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е изложил цитираната вече фактическа съвкупност, квалифицирана от него като административно нарушение по чл. 638 ал. 3 от КЗ. При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б.“е“ от ЗДвП на Н. М. А. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 01.04.2026г. лично.

Служебно по административната преписка ответният орган е приложил разпечатка за регистрацията на товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с peг.номер [рег. номер], като от същата е видно, че МПС е собственост на А. С. А. от [населено място].

Към датата на съдебното заседание ответната страна е представила и получени от Гаранционен фонд документи, от които е видно, че с писмо изх.№09-00-690/14.04.2026г., регистрирано в ОДМВР – Търговище на 20.04.2026г. изпълнителният директор на ГФ е отговорил на запитване на директора на ОДМВР – Търговище, че собственика на МПС с peг. № [рег. номер] е изпратено уведомление № 042549 / 04.01.2026г. на 09.01.2026 г., съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, и след изтичането на срока по ал. 10, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“- МВР на 02.02.2026 г. да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. Подчертано е, че изпращаните от Гаранционният фонд уведомления до собствениците на МПС по чл.574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги и Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ. Изтъква, че процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързана с получаването на уведомителното писмо и законът не е предвидил наличие на документ, удостоверяващ получаването на уведомлението (обратна разписка), тъй като съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на наличието на сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението. Към писмото е приложен екземпляр на изготвеното Уведомление № 042549 / 04.01.2026г., адресирано до собственика А., което видно от приложената справка за изпратени писма от ГФ към собственици на МПС за липсваща застраховка "Гражданска отговорност" е изпратено на 09.01.2026г. От приложената Справка от базата данни на ИЦ към ГФ следва, че прекратената на 03.02.2026г.регистрация на МПС с peг. № [рег. номер] е била възстановена служебно на 01.04.2026г.в 10.20 часа.

Видно от наличната по преписката застрахователна полица от ЗД„Бул Инс“АД, е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“за МПС товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с peг.номер [рег. номер] със срок от 11.19ч.на 01.04.2026г. до 23.59 часа на 31.03.2027г. От представената от ответната страна в съдебно заседание разпечатка от АИС КАТ – картон ЗППАМ е видно, че в картона на оспорената ЗППАМ е направено на 01.04.2026г. отбелязване за „отпадане на основание“, поради приключване на ЗППАМ (сключена застраховка Гражданска отговорност № BG/02/126001136834/01.04.2026г.). А от депозираните разпечатки на направени справки в страницата на ГФ следва, че към 31.03.2026г. МПС с peг. № [рег. номер] няма валидна ЗЗ „ГО“, докато към 02.06.2026г. същото МПС има такава, сключена в ЗД„Бул Инс“АД със срок на покритие от 11.19ч.на 01.04.2026г. до 23.59 часа на 31.03.2027г.

От страна на жалбоподателя са представени регистрационна карта на земеделски стопанин от 11.03.2025г., която установява регистрирането му като ЗС, и ЕР №90881 от зас.№47 от 10.03.2026г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Добрич“ АД , с което на жалбоподателя е призната 58% трайно намалена работоспособност без чужда помощ.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1292-000066/31.03.2026г., е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ЗППАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №363з-1773/05.09.2025г.на ВПД директора на ОДМВР-Търговище в т.2.1 като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Търговище, да издават за цялата територия, обслужвана от ОДМВР - Търговище, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171. т. 1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5 б.“а“ от ЗДвП. Видно от удостоверение рег.№363000-10644/23.04.2026г., издадено от директора на ОДМВР-Търговище, издалата оспорената ЗППАМ младши експерт Р. С. Т. към 31.03.2026г. е заемала длъжността „полицейски инспектор в група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Търговище. При тези данни следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална, териториална и времева компетентност.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. Органът се е убедил в липсата на сключена ЗЗ „ГО“ към момента на проверката, основавайки се на съставения АУАН за установено нарушение по чл. 638 ал. 3 от КЗ, при което е спазил при издаване на процесната ЗППАМ приложимите административнопроизводствени правила. Ето защо не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

Досежно отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК :

Визираната в оспорената заповед като правно основание норма на чл.171, т.1 б.“е“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП включва две материалноправни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е липсата на сключена за управляваното МПС застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От обсъдените по – горе доказателства категорично се установяват и двете предпоставки: на 31.03.2026г. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Кадди“ с peг.номер [рег. номер], за който към този момент не е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тези два факта не се оспорват и от самия жалбоподател. Освен това е налице редовно съставен АУАН с.GA №1401096/31.03.2026 г. за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 638 ал.3 КЗ, а съгласно чл. 189 ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно чл. 142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. При така събраните доказателства съдът намира, че към момента на издаване на оспорената ЗППАМ са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването ѝ. Нормата на чл. 142 ал.2 АПК предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В настоящия случай е установен такъв нов факт, а именно последвалото издаването на заповедта за прилагане на ПАМ сключване на ЗЗ „ГО“ за управлявания от жалбоподателя автомобил. В съдебното заседание по делото е представена от ответната страна разпечатка от АИС КАТ – картон ЗППАМ, показваща направено в картона на оспорената ЗППАМ на 01.04.2026г. отбелязване за „отпадане на основание“, поради приключване на ЗППАМ (сключена застраховка Гражданска отговорност № BG/02/126001136834/01.04.2026г.). Това отбелязване не сочи ясно, че е прекратено действието на ЗППАМ поради предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, както предвижда нормата на чл.171, т.1 б.“е“ от ЗДвП, но вписаните данни кореспондират с датата на сключване на представената по делото от оспорващия застрахователна полица, действаща от 01.04.2026г. Липсва акт за оттегляне на процесната ЗППАМ, както и уведомяване на адресата ѝ от страна на органа за представената валидна застраховка, поради което е и подадена на 06.04.2026г. жалбата срещу тази заповед. Въпреки това фактът на сключване на валидна ЗЗ „ГО“ на следващия ден след издаването на процесната заповед води до реализиране ex lege на прекратителното условие, предвидено в чл.171, т.1 б.“е“ от ЗДвП. При това положение наложената мярка губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП. С реализирането на този факт(сключване на валидна ЗЗ „ГО“) целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в движението по пътищата, отворени за обществено ползване – е постигната почти веднага след налагане на ПАМ. Ето защо продължаващото действие на мярката "временно отнемане на СУМПС" не е насочено към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от това. Поради изложените съображения, въпреки, че към момента на издаване на оспорената ЗППАМ са били налице материалноправните предпоставки за това, то с оглед настъпилия почти веднага след издаване на заповедта факт по сключване на валидна ЗЗ „ГО“, съдът намира, че оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена поради несъответствие с целта на закона – отменително основание по смисъла на чл. 146 т.5 АПК.