Решение № 43 от 21.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Перник, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720106274 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. В., ЕГН ********** от гр. Перник, кв.

****** ******,бл.**,вх.*,ап.** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Борислав Митков Борисов.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издадена на 30.01.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6622/29.11.2012 г. по ЧГД № 8722/2012 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от 1496.40 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. ****** ******,бл.**,вх.*,ап.**, сумата от 342.49 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 36.78 лв. – заплатена държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на ответника с вх. № 7515/22.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 1143/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***, с район на действие ПОС. Сочи, че последно извършеното изпълнително действие в изпълнителното производство е от 26.10.2015 г., като с постановление от 12.11.2024 г. производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че 1 по изпълнителното дело е извършено плащане на взискателя в размер на 100 лв. на 26.05.2016 г., с което е погасена част от сумата за присъдени разноски.

Ищецът счита, че вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по давност, поради изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие по изпълнителното дело.

Искането към съда е да: признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност на правото за принудително изпълнение сумата от 1496.40 лв./765.10 евро/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. ****** ******,бл.**,вх.*,ап.**, сумата от 342.49 лв./175.11 евро/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 136.78 лв. /69.93 евро/ – разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 30.01.2013 г. по ЧГД № 8722/2012 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1143/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***, с район на действие ПОС.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 06.11.2025. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава изцяло предявения иск и твърденията, изложени в исковата молба.

Сочи, че последно извършеното изпълнително действие е през 2016 г. и от тогава не е предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането.

Счита, че по тази причина не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските в производството следва изцяло да се възложат на ищеца.

Искането към съда е да се произнесе с решение по реда на чл. 237 от ГПК при признае на иска и да възложи разноските, направени по делото в тежест на ищеца.

При условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, иска се ищецът да бъде задължен да посочи банкова сметка, по която да се извърши плащането, заявява се желание, при неявяване на представител на ответника в първото съдебно заседание , делото да се разгледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. А. поддържа иска. Моли съда да го уважи, като се произнесе с решение по общия ред. Изразява становище за неоснователност на искането на ответника за възлагане на разноските при условията на чл.

78, ал. 2 от ГПК. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба, докладвана в открито съдебно заседание е заявил, че поддържа отговора и признава предявения иск. Прави искане за възлагане на разноските в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените 2 от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения с исковата молба изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден по ЧГД № 8722/2012 г. по описа на ПРС въз основа на ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК № 6622/29.11.2012 г.

От него е видно, че с изпълнителният лист ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1496.40 лв., представляваща главница за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 342.49 лв. – лихва за забава върху просрочените месечни плащания за периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2012 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 36.78 лв. – държавна такса и 200.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Горното обосновава правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване, че вземанията, обективирани в изпълнителния лист не съществуват, тъй като е погасено по давност правото на кредитора да ги събере принудително.

Разгледан по същество искът е основателен.

Не е спорно между страните и се установява от отбелязванията, извършени върху изпълнителния лист, че въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 1143/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 13.01.2014 г. Последното изпълнително действие е извършено на 26.10.2015 г., а последното плащане на кредитора в размер на 100 лв. е на дата 27.05.2016 г. С постановление от 12.11.2024 г. съдебният изпълнител е констатирал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При доказтелствена тежест на ответника, указана му изрично с доклада на съда, обявен за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 12.01.2026 г., той не е ангажирал доказателства за установяване на факти, обуславящи спирането или прекъсването на давността за вземането.

Предвид така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че процесното вземане се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

3

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно.

Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 30.01.2013 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ - независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, 4 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

До влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането.