Определение № 2873 от 06.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2873 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503037 по описа за 2023 година Производство по чл. 274 и сл.от ГПК .

Образувано по частна жалба на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ против протоколно определение от

29.09.2023г.,постановено по гр.д.№ 3265/23г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.,с което производството по делото е спряно на осн.229,ал.1,т.4 във вр.с чл.631,ал.1 от ГПК до произнасяне на Съда на европейските общности по отправеното преюдициално запитване.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно,като релевира доводи,че конкретният случай не е сред изрично предвидените в чл.229 от ГПК хипотези за спиране на производството. Счита, че тълкуването на чл.229 от ГПК по аналогия е недопустимо,защото така се достига до разширяване на лимитивно очертани възможности, при които едно исково производство може да бъде спряно.Позовава се и на предходно решение на СЕС,което според жалбоподателя дава разрешение на поставените въпроси.Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – А. И. М.,чрез пълномощника си адв.Ст.П. намира жалбата за неоснователна.В отговора се излагат съображения,че поставените въпроси в процесното преюдициално запитване имат отношение към разрешаването на повдигнатия спор.Позовава се на съдебна практика на ВКС,според която при отправено от друг съд преюдициално запитване всеки съд, пред когото стои за разрешаване правен спор относно същите въпроси, следва да спре производството пред себе си.Претендира разноски.Представя ДПЗС и списък с разноски.

При проверка на данните по делото,настоящият съдебен 1 състав,констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок,от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна,поради следните съображения:

На съда му е служебно известно,че по в.гр.д. № 193/2023г.СмОС е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) с въпроси, които са идентични с въпросите,които следва да се разрешат и по повдигнатия спор относно приложимото материално право. Касае се за спор относно приложението на материалния закон, във връзка с това, каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в системата на МВР през нощта и дали тя е същата като за работниците и служителите, респ. допустимо ли е разлика в третирането на различите групи служители; допустимо ли е прилагане на задължителна национална съдебна практика,ако това ще доведе до нарушаване на европейското законодателство.Въпросите,формулирани в отправеното запитване, се отнасят до тълкуването на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2002 г. и Хартата на основните права на ЕС.Образувано е дело С-435/ 23 г. на СЕС.

Настоящият състав счита, че следва да се съобрази с разясненията на ВКС, направени в определение № 194/1 8.06.20г.по ч.т.д. № 751/20г.,а именно,че доколкото чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС,когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото и доколкото решението на СЕС е задължително за всеки български съд (чл.633 от ГПК),то при отправено преюдициално запитване от един български съд, не е необходимо и останалите съдилища,пред които стоят за разрешаване същите въпроси,да отправят преюдициални запитвания. Достатъчно е вторият съд да спре производството до постановяване на решението на СЕС.Подчертано е, че нормата на чл.631,ал.1 от ГПК не ограничава като правомощия за спиране само последната инстанция, а е относима и за всеки съд, който следва да разреши спор,изискващ тълкуване на същите разпоредби от правото на ЕС.Още повече,че съгл.чл.633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България.Следователно,в случая пред съда има две възможности – да спре производството до постановяване на решението на СЕС или сам да отправи преюдициално запитване. Второто обаче е нецелесъобразно и нелогично,с оглед процесуалната икономия,тъй като на практика вече има образувано дело в СЕС за тълкуване на относимата правна материя.

Ето защо съдът намира, че са налице основания за спиране на производството с оглед разпоредбата на чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-435/ 23.

2

В същия смисъл,освен посочената практика на ВКС е и практиката на въззивната инстанция – определение № 260048/19.10.20г.,по ч.в.гр д.№ 518/ 20г.на ПдАС,определение №260046/19.10.20г.по ч.в.гр.д.№ 503/20г.на ПдАС и др.

С оглед на изложеното съдът намира,че постановеното определение за спиране на производството е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 400лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения ДПЗС и списък с разноски.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

29.09.2023г.,постановено по гр.д.№ 3265/23г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.,с което производството по делото е спряно на осн.229,ал.1,т.4 във вр.с чл.631,ал.1 от ГПК до приключване на производството по дело №С-435/23 на СЕС.

ОСЪЖДА ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, ЕИК-129011017,да заплати на А. И. М.,ЕГН-**********, сумата от 400(четиристотин)лв. разноски в производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3