Определение № 1626 от 05.11.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1626 гр. Бургас, 05.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501647 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Полина Балабанова.

Обжалва се разпореждане № 3905 от 13.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 4316 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против СВ. Г. С. за следните суми: 541,74 лв.- главница, дължима по договор за паричен заем №3198900 от 12.04.2018г. между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“ АД, 84,34 лв.- договорна лихва за периода от 14.06.2018г. до 10.01.2019г.; 128,34 лв.- мораторна лихва за периода от 15.06.2018г. до 31.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 1.04.2021г. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение към същия от 1.12.2018г., както и деловодни разноски общо 125 лв.

Жалбоподателят намира, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че не били изпълнени указанията, дадени за представяне на пълен препис от договора за заем, както 1 и действащите към онзи момент общи условия. Сочи, че в уточняваща молба е заявил, че визирания в чл.1, т.1 от договор за кредит №3198900 от 12.04.2018г. Стандартен европейски формуляр се подписва в един екземпляр и се предоставя на длъжника, поради което не се съхранява в конкретното кредитно досие и не може да бъде ангажиран като доказателство от заявителя.

Същевременно бил представен пълен препис от процесния заемен договор.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а на жалбоподателя да се присъдят разноските за въззивното производство. Прилага пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в петитума на жалбата е записано, че се иска отмяна на разпореждането по ч.гр.д.№1341/2021г. на БРС, макар в титулната част на жалбата да е посочено, че обжалвания акт е разпореждане № 3905 от 13.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 4316 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас. Видно от уточняващата молба, във връзка с указания на въззивната инстанция, за жалбоподателят не е налице неяснота по кое дело е постановен обжалвания от него съдебен акт, както и че претенцията му за издаване на заповед за изпълнение произтича от договор за кредит №3198900 от 12.04.2018г. , поради което въззивната инстанция приема, че в петитума на жалбата е допусната техническа грешка и вместо правилния номер на делото- ч.гр.д.

№4316/21г. на БРС, погрешно е посочено ч.гр.д.№1341/21г.

Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 4316 по описа за 2021г. на Районен съдБургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „АСВ“ ЕАД. Първоначално заявлението е подадено в РС- Своге, където е било образувано ч.гр.д.

№209/2021г. по описа на същия съд, но делото е прекратено от последния и изпратено по подсъдност на БРС предвид данните за настоящия адрес на 2 длъжника.

Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението /включващи главница, договорна лихва, лихва за забава и законна лихва/, против СВ. Г. С. в качеството на заемател по договор за паричен заем №3198900, сключен на 12.04.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, като впоследствие вземането на дружеството срещу длъжника било прехвърлено на заявителя по силата на договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. и Приложение №1 към него, с дата 1.12.2018г.

В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“, подробно са изложени обстоятелствата, на които се основава иска. На длъжника била предоставена в заем сумата от 600 лв.- главница, при ред и условия, описани в договора. Заемателят се задължил да върне заема в срок до 10.01.2019г. на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 78,26 лв. всяка. Погасителните вноски съставлявали плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 704,34 лв. Понеже крайният срок за погасяване на задълженията по договора изтекъл на 10.01.2019г., а длъжникът не извършил плащане, заявителят, на когото вземането на заемодателят било цедирано претендира връщането на дължимата неплатена главница, ведно с договорна лихва, мораторна лихва, както и законна лихва.

Към заявлението са приложени извлечение от договор за паричен заем №3198900 с дата 12.04.2018г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника СВ. Г. С. / състоящо се от три страници от общо 7/. Приложени са още пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

С разпореждане № 2856 от 18.06.2021г. по ч.гр.д.№4316/21г. БРС е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи по делото пълен препис от договора за заем, както и от действащите към момента на сключването му общи условия.

Посочени са и последиците от неизпълнение на това задължение- отхвърляне на заявлението.

Разпореждането е връчено на заявителя на 1.07.2021г.

3

В преписката на БРС липсват данни заявителят да е подал уточняваща молба и представил доказателства към нея. Ето защо, по повод оплакването в жалбата, че е подадена подобна уточняваща молба, въззивният съд е указал на заявителя да ангажира доказателства, че е представил по делото уточняваща молба, както и че е представил пълен препис от договора за заем.

Жалбоподателят е депозирал молба вх.№8163 от 2.11.2021г., в която е посочил, че пълният препис от договора за кредит №3198900 от 12.04.2018г. е представен към подаденото заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№4316/2021г. на БРС, а с уточняващата молба била представена само декларация към процесния договор за кредит, с която кредитното досие било изцяло представено по заповедното производство. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата и в уточняващата молба.

С обжалваното разпореждане № 3905 от 13.07.2021г. по ч.гр.д.

№4316/21г. на БРС, е констатирано, че указанията за отстраняване на нередовностите на заявлението, дадени в изпълнение на задължението на съда по чл.410, ал.3, във връзка с чл.411, ал.2, т.1 ГПК с оглед преценката по т.2 и т.3 от последната разпоредба, не са били изпълнени, поради което на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК е отхвърлил заявлението.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че районният съд не е съобразил представения пред него пълен договор за заем. Както и по-горе в изложението се посочи, приложената извадка от три страници от договора, с обем, отразен в долния ляв ъгъл на всяка страница от общо 7 листа, не представлява пълен препис от договора за заем. Налични са само чл.1- 4, ал.1, т.1 /на л.1 от извлечението от договора/, като е видно, че клаузата на чл.4, предвиждаща обезпеченията съдържа поне и т.2. Страница 2 от извлечението започва от ал.2 /вероятно от чл.16, касаещ запознаването на заемателя с тарифата за таксите/, веднага след която следват клаузите на чл.17- чл.19 ал.5 /чийто текст продължава и на стр.3, която завършва с ал.6 на чл.19 и подписите на лицата, сключили договора/.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда включва съответствие на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС- така чл.410, ал.1, т.1 ГПК, дали заявлението отговаря на 4 изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК- така чл.410, ал.2 ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител- така чл.410, ал.3 /като в последния случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/.

Задължително съдът следи дали искането /в смисъл претенцията/ е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2/, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3/, поради което е необходимо и съдът да извърши преценка и на приложените документи- договори, ОУ и т.н.

По делото няма спор, че процесният договор за заем попада в обхвата на регулацията, извършена със Закона за потребителския кредит, т.е. че вземането на заявителя произтича от договор с потребител. След като по делото не е представен пълен препис от договора, не е възможно районният съд, както и въззивната инстанция, да извърши преценката, дължима съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

При това положение, след като нередовността на заявлението не е била отстранена от заявителя нито пред БРС, нито пред въззивната инстанция, то е налице пречката по чл.411, ал.2, т.1 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както правилно е приел районният съд. Затова обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на заявителя не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3905 от 13.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 4316 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против СВ. Г. С. с ЕГН:********** за следните суми: 541,74 лв.- главница, дължима по договор за паричен заем №3198900 от 12.04.2018г. между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“ АД, 84,34 лв.- договорна лихва за периода от 14.06.2018г. до 10.01.2019г.; 128,34 лв.- мораторна лихва за периода от 15.06.2018г. до 31.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 5

1.04.2021г. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на АСВ ЕАД с договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение към същия от 1.12.2018г., както и 125 лв. разноски.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6