Определение № 2240 от 12.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240 гр. София, 12.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502232 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 4110/19.07.2024 г. на Д. Т. Т., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, ул. „***“, № *, община Столична, обл. София срещу Определение № 489/27.06.2024 г., по гр.д. № 384/202 4 г., н а СОС, IV-ти първоинст. гр. с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания, че атакуваното определение постановено при условията на грубо погазване на чл. 6, 10 и 14 от ЕКЗПЧОС и разпоредби от Хартата на основните права на европейския съюз, както и на Конституцията на Р България. Сочи, че въззивната инстанция била длъжна да спази ЗСВ и посочените по-горе актове, като отмени изцяло обжалваното определение и вместо него да реши делото по същество като предявеният иск по ЗОДОВ бъде уважен. Следвало да бъде съобразено, че съд нямал право да погазва правата на частният въззивник като му отказва достъп до правосъдие, прикрит под многократни искания за „отстраняване„ на изцяло измислени несъществуващи в закона „нередовности“ на предявения от него иск.

Предвид етапа, на който се намира исковото производство, препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 384/2024 г., на СОС, IV с., е било образувано по първоначално депозираната пред СРС искова молба вх. № 370652/22.12.2023 г. на Д. Т. срещу Софийски Районен Съд. В исковата молба 1 ищецът твърди, че с Разпореждане № 107032/30.08.2023 г., по гр.д. № 20231110145259, на СРС, I ГО, 35 с., за пореден път му е отказано разглеждане на предявен от него срещу Държавата, която в случая била представлявана от същия този съд. Твърди, че с разпореждането СРС бил решил да съди сам себе си и си бил „измислил“ несъществуващи в закона „нередовности“ и нагло бил решил, че може да разглеждане дела, които са срещу самия него. Твърди, че в нарушение на закона СРС бил приел за разглеждане иск, който не му е подсъден, вместо да го изпрати на компетентния съд.

Посочените действия твърди да са в резултат на „тоталната корумпираност“, неграмотност и некомпетентност на българския съд и са в нарушение на Конвенцията - ЕКЗПЧОС. Сочи, че „чрез измислени от съдиите в България - несъществуващи в закона нередовности на исковете на търсещите правосъдие граждани“ се отказва правосъдие и, че въобще гражданите се лишават от достъп до правосъдие. Ищецът твърди, че утвърдената практика на съдилищата да изискват наличие на правен интерес от търсещите правосъдие граждани се прилага, „когато са засегнати крупни мафиотски интереси на олигархичната руско-комунистическа мафия в България“. Още е твърдял, че заради политическите си убеждения и мнения за тотална мафиотизация и корумпираност на съдебната и останалите власти в Р България бил дискриминиран и не получавал справедливост, а получавал държавна репресия, за която не получавал обезщетение от съда и въобще му се отказвал достъп до такова. По тези причини ищецът претендира обезщетение в размер на 36000 лв., ведно с лихвите за просрочие за причинените му от СРС имуществени и неимуществени вреди. Излага, че неимуществените вреди се изразявали в нестихващ психо-физически и емоционален тормоз, отразяващ се негативно на живота му, лишаване от сън и от работно време, от необходимото време за семейството му. Имуществените вреди се изразявали в принудително направените от него разходи по водене на многобройните дела срещу СРС, в т.ч. и настоящото.

В исковата молба се съдържат предупреждения към сезирания съд да не си „измисля“ несъществуващи нередовности на исковата молба.

С Разпореждане № 613/28.05.2024 г., на СОС, IV-ти първоинст. с., на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, а именно: - да уточни в какво се изразяват по основание, вид и размер твърдяните имуществени вреди, причинени му от Разпореждане № 107032/30.08.2023 г., по гр.д. № 20231110145259, на СРС, I ГО, 35 с.; - да обоснове причинна връзка между конкретното неправомерно действие/бездействие на съответния орган и претърпяните вреди; - да конкретизира поотделно размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, в рамките на общата претендира сума от 36000.00 лв.; да внесе държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на СОС, като в съобщението бъде посочен номера на банковата сметка.

Разпореждането е съобщено на ищеца, чрез З. Т., която видно от материалите по делото е негова съпруга, на 10.06.2024 г.

В границите на предоставения срок за изпълнение на указанията, изтекъл на 17.06.2024 г., не са налице данни ищецът да е предприел активно процесуално поведение, насочено към изпълнение на дадените му указания, изцяло или отчасти.

С атакуваното Определение № 489/27.06.2024 г. съдът е прекратил производството по делото. Произнасянето е обосновано с липса на 2 изпълнение на дадените указания, в границите на предоставения за това срок, поради което е прието, че е налице разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Въззивния съд преценява постановеното определение като правилно.

Безспорно е, че с процесуалния Закон е вменено з адължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие (чл. 2 ГПК) и това задължение на съда брани всички граждански правоотношения в широк смисъл. Дължимата защита на накърненото право е поставена в зависимост от волята на страната, легитимирана да я търси.

Гражданският процес влиза в действие за защита на спорното право, посочено от лицето, което я търси.

Съобразно разпоредбата на чл. 127 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на фактите, на които се основава искът и съответно на тях искане към съда. Ясното и конкретно изложение на фактите, на които се основава иска, както и отправеното към съда искане за защита, формулирано чрез петитума, дава възможност на съда да квалифицира търсената защита, да определи подведомствеността и подсъдността на спора, да изпълни задълженията си по чл. 5,7, 9, 10 и 12 ГПК, а на ответника дава възможност да разбере от какво се брани и да организира адекватна защита.

В хипотеза, в която исковата молба не отговаря на законовите изисквания за редовност, сезираният съд, съгл. чл. 129, ал. 2 ГПК, следва да я остави без движение, като даде конкретни указания на ищеца за привеждането й в съответствие с законовите изисквания и определи срок за това. Съдът също така е задължен да предупреди страната за неблагоприятните последици, с които неизпълнението на дадените указания е свързано. При неизпълнение на дадените указания в определения срок законът предвижда връщане на исковата молба, респ. прекратяване на образуваното въз основа на нередовната искова молба съдебно производство - чл. 129, ал. 3 ГПК.

Видно от резюмирените по-горе твърдения в исковата молба е, че в нея действително не се съдържа индивидуализиране в достатъчна степен (по произход, основание и размер) на твърдяните имуществени вреди – направени разходи за водене на съдебни производства, както и не е налице конкретизация по въпроса каква част от общия размер на обезщетението следва да бъде отнесена към посочените и индивидуализирани в достатъчна степен неимуществени вреди, не е са налице и твърдения досежно причинната връзка между посоченият акт на съда и твърдяните настъпили вреди за ищеца. Не са налице и доказателства за заплащане на дължимата държавна такса за инициираното производство, като същевременно не е налице и искане за освобождаването на ищеца от това задължение, а напротив – направено е изявление, демонстриращо готовност такава такса да бъде внесена.

При липсващи, неясни или непълни твърдения по фактите, на които се основава предявеният иск, както и при липса на доказателства за заплащане на дължимата за производството такса, правилно съставът на СОС е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата си молба като го е предупредил и за неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания.

Нередовната искова молба представлява процесуална пречка по надлежното упражняване на право на иск, за която съдът следи служебно.

След като в границите на предоставения срок, дадените указания не са били изпълнени, то производството по делото е подлежало на прекратяване, в 3 хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Постановеното в същия смисъл Определение на СОС като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 489/27.06.2024 г., по гр.д. № 384/202 4 г., на СОС, IV-ти първоинст. гр. с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4