Решение № 204 от 18.08.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Шумен, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100123 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 247 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение № 149/18.06.2026 г., с което е признато за установено, че Г. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.

Шумен, ул. „....., № 80, ет.1, ап.1 дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....., № 19, представлявано от изп. директори Д.Н.И. и С.Л.С. сумата от 33 187.23 евро, от които 19 265.12 евро – дължима главница; 10 763.80 евро – дължима договорна лихва за периода от 27.07.2017 г. до 27.03.2019 г.; 196.14 евро обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 27.07.2017 г. до 27.03.2019 г.; 38.58 евро - дължими вноски по застрахователния договор (посочени в исковата молба като „дължими заемни такси“) и 2 923.59 евро – обезщетение за забава за периода от 27.03.2019 г. до 27.07. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2020 г. до пълното погасяване на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 25.08.2020 г. по ч.г.д. № 1769/2020 г. по описа на Районен съд - Шумен.

По делото е постъпила молба с вх. № 4499/03.08.2026г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....., № 19 с пр. осн. чл. 247 от ГПК, с искане за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на решението съда е приел, че част от вземанията на Банката са погасени по давност, но в диспозитива на същото, липсва отхвърлителен диспозитив за вземанията за главница в размер на 5 734.88 евро за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2015 г. и вземанията 1 за лихва в размер на 4 365.75 евро за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2017 г. и вземанията за мораторна лихва в размер на 124.14 евро за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2017 г., за които в мотивите е прието, че са погасени по давност, поради изтичане на давностните срокове по чл.110 и чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, ответника в производството Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез особения си представител адв. С. С. от ШАК е депозирал отговор, в който излага становище за допустимост и основателност на молбата и моли съда да бъде допусната поисканата поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение.

Съгл. разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по искане на страната може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Като съобрази изложеното в молбата, отговора на ответника и материалите по делото, съдът намира, че при постановяване на посоченото съдебно решение е допуснал очевидна фактическа грешка.

По своята правна същност очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. При очевидна фактическа греша спорния предмет е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направен съответен правен извод, отразен в мотивите и диспозитива на решението, но при изписването е допусната техническа грешка. В случая, в мотивите на решението, съда е приел, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни вноски с различни падежи, давностния срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви, започва да тече съгласно чл.114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска - Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, поради което към 29.07.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Районен съд –Варна, вземанията на ищеца за главница в размер на 5 734.88 евро за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2015 г. и вземанията за лихва в размер на 4 365.75 евро за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2017 г. са погасени по давност, поради изтичане на давностните срокове по чл.110 и чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Приел е, че и вземанията за мораторна лихва в размер на 124.14 евро за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2017 г., също са погасени по давност поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, но в диспозитива на постановеното решение, съда е пропуснал да се произнесе, с отхвърлителен диспозитив за тези вземания.

Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, като диспозитива на Решение № 149/18.06.2026 г., по гр. дело № 20253600100123 по описа на ОС – Шумен, следва да бъде допълнен, в горния смисъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК, ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА

ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 149/18.06.2026 г., по гр. дело № 20253600100123 по описа на ОС – Шумен, както в диспозитива, следва да бъде допълнено, че:

„В останалата част над уважения размер от 33 187.23 евро, до претендирания 43 412.00 лева или за сумите: 5 734.88 евро – главница за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2015 г., 4 365.75 евро - лихва за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2017 г. и 124.14 евро мораторна лихва за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2017 г., за които вземани я е издадена Заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 25.08.2020 г. по ч.г.д. № 2

1769/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, отхвърля предявения от „Банка ДСК“ АД установителен иск.“

Настоящото Решение да се счита за неразделна част от Решение № 149/18.06.2026 г., по гр. дело № 20253600100123 по описа на ОС – Шумен.

Решението може да се обжалва пред АС – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3