Решение № 560 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н.а при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502313 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1528 от 22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1 0540/2021 г. на Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Н.

Н. сумата 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 24.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер 71920 лева искът е отхвърлен.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 6080 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.07.2019-31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното й изплащане

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер. Въззивникът-ищец поддържа, че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е нарушил материалния закон - чл.52 ЗЗД, като не е съобразил принципа на справедливостта и установенитe претърпени вреди. Счита присъденото обезщетение за съществено занижено и не съответства на обема на доказаните вреди. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в размер, близък д предявения.

Подадена е въззивна жалба и от ответника Прокуратура на Република България срещу решението в осъдителната част, с оплакване за необоснованост и неправилно 1 приложение на материалния закон: завишен размер на присъденото обезщетение на неимуществени вреди, предвид вида и обема на доказаните вреди, продължителността на производството, прекратено още в досъдебната фаза, и отражението на обвинението върху ищеца; недоказаност на имуществени вреди и липса на причинна връзка с действията на ответника. Моли решението да се отмени в осъдителната част с отхвърляне на исковете или намаляване на обезщетенията.

Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни в процеса в срока по чл.259 от ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

СГС е сезиран с предявени от В. Н. Н. против Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 71920 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в престъпление по чл.142, ал.2 от НК, наказателното производство за което е прекратено, и за заплащане на 6080 лева – обезщетение на имуществени вреди от същото производство. Твърдял е в исковата молба, че досъдебното производство срещу него било образувано на 21.06.2019 г., бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпение по чл.142, ал.2 от НК. Обвинението в тежко умишлено престъпление причинило на ищеца интензивни и сравнително дълготрайни душевни страдания, емоцонален срив и апатия; била опетнена честта му на офицер от специалните сили. Била му наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 12 дни. Случаят станал медийно известен с избирателно негативно представяне на фактите. С постановление от 23.09.2020 г. наказателното производство било прекратено, прекратяването влязло в сила на 23.10.2020 г.

В резултат на незаконното обвинение било увредено доброто му име на гражданин и престъжът му на офицер, бил публично заклеймяван като престъпник. Ищецът ограничил социалните си контакти, приятели и колеги го избягвали. Изпитвал страх, безпокойство, голямо психическо напрежение, разочарование от действията на Прокуратурата по прилагане на закона. Негативните последици засегнали и професионалната сфера на ищеца – временно бил отнет допускът му по ЗЗКИ, което ограничило възможността за участие в операции, командировки и обучения; отнето му било служебното оръжие. За обезщетяване на причинените неимуществени вреди претендира обезщетение в размер 71920 лева. В продължение на 16 месеца получавал с 380 лева по-малко трудово възнаграждение. За обезщетяване на имуществени вреди – разлика в заплатата през периода 01.07.201931.10.2020 г., изразяваща се в неполучаване на допълнително възнаграждение за участие в акции, командировки и курсове.

Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с възражения за недоказаност на вредите. Направено е възражение за прекомерност и недоказаност на претенцията за неимуществени вреди и за липса на причинна връзка между твърдяните 2 имуществени вреди и действията на Прокуратурата.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното: Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства, поради което настоящият съд я възприема при условията на чл.272 от ГПК. Същата се оспорва във въззивната жалба на ответника с оплаквания за необоснованост досежно извода за наличие на причинна връзка на действията на ответника с имуществените вреди, понесени от ищеца. Ищецът не оспорва фактическите констатации на съда.

Пред въззивната инстанция не се спори по наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди, претърпени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления.

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.142, ал.2 от НК, извършено в качеството му на лице от състава на МВР. Била му наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” за периода 22.06.2019-02.07.2019 г. Във връзка с повдигнатото обвинение бил отстранен от длъжност от 07.02.2013 г. до 08.10.2014 г.

Наказателното производство е прекратено с постановление от 23.09.2020 г., влязла в сила на 23.10.2020 г. като необжалвано. Спорът пред въззивния съд е досежно обема на търпените неимуществени вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение за тях и за дължимостта на обезщетение на имуществени вреди.

Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил служител в Специализирания отряд за борба с тероризма. За обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани показанията на свидетелите В. Е. и И. С.. От тях се установява, че наказателното производство, по което ищецът бил задържан в ареста, се отразило зле на физическото и психическото му състояние. Притеснявал се за кариерата си, развитието му било в застой поради невъзможността да участва в обучения и специални операции. Отнемането на достъп до класифицирана информация довело до намаляване на доходите му; до негативна промяна в отношението на колегите и ръководството на службата. Събитията около задържането му получили медийно разгласяване.

По спорния пред инстанцията въпрос за справедливия размер на дължмото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на психичното му състояние, на контактите, професионалния и 3 социалния му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

Присъденото от състава на СГС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева е съответно на доказаните и твърдени страдания, търпяни от цялото наказателно производство. Неоснователно е искането в полза на ищеца да се присъждат вреди, търпени от неговите близки вследствие незаконното обвинение. Не се установи ответникът да е съпричастен към медийното оповестяване на обвинението, поради което не следва да носи отговорност за вредите от разпространяването на такава информация. При отчитане на тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание – тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 7 до 15 години; продължителността на наказателното производство – петнадесет месеца; фазата, в която същото е приключило – производството е прекратено в досъдебна фаза; вида и продължителността на търпяната мярка за неотклонение - “задържане под стража” за единадесет дни; както и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения, настоящият състав намира, че сумата 10000 лева е справедливо обезщетение за търпените морални вреди. Не са установени вреди с интензитет и продължителност над обичайните при незаконно обвинение. От обсъдените свидетелски показания не се установява повдигането на обвинение да е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства над обичайните, съпътстващи незаконно обвинение в престъпление – изпитвал тревога и страх, спрял да тренира. Не се установи обвинението да е в пряка причинна връзка с развитието на професионалната кариера на ищеца. Няма данни обвинението да е засегнало кариерата на ищеца. Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 10000 лева е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям размер.

Обезщетение в размер над 10000 лева няма да съответства на общоприетото разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. В тази степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се презумират с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права. Наказателното производство като цяло е приключило в разумен срок като се има предвид извършените процесуално-следствени действия. Ето защо съдът намира, че ищецът не е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди. Следва да се посочи, че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално овъзмездяване.

По иска за обезщетяване на имуществени вреди.

Претендират се имуществени вреди във формата на пропусната полза - неполучено възнаграждение за участие в акции, командировки и обучения. По делото не се спори, че по 4 време на наказателното производство досътпът на ищеца до квалифицирана информация е бил преустановен. Пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. За да е основателен подобен иск, следва да се установи неполучено, но сигурно увеличение на имуществото на ищеца.

Необходимо е неосъществяването на увеличението де е в пряка причинна врзъка с повдигането на обвинение. Обезщетение се дължи само за доказани вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Доказването им е в тежест на ищеца, който трябва да установи по безспорен начин, че имуществото му със сигурност би се увеличило, ако не беше увреждането. Изхожда се от предположение за състоянието, в което имуществото на пострадалия би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното деяние. Това предположение трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презумира.