Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 512 от 26.06.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2268/2023
Вид
Решение № 512
Подписан
26.06.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Диана Димитрова Пашова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. гр. Хасково, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ПАШОВА при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ПАШОВА Гражданско дело № 20235640102268 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Т. М. М., ЕГН **********, с която са предявени против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 207343548, правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201995287 , при условията на обективно кумулативно съединяване два установителни иска, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, вр. чл. 10а ЗПК за установяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5898612/06.02.2023г, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1887 лв. , поради това, че клаузите са неравноправни на осн. чл. 143 ЗЗП и не е индивидуално договорена, противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11 от ЗПК, чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК;

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК за установяване нищожност на клаузатана чл.

5, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 № 5898612/06.02.2023г, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1257,90 лв., поради това, че е неравноправна на осн. чл. 143 ЗЗП и не е индивидуално договорена, противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от 1

ЗПК, вр. чл. 11 от ЗПК, чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК.

В срока за отговор са предявени кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни иска от „Вива Кредит“ АД срещу Т. М. М. за вземания, произтичащи от Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5898612/06.02.2023 г., сключен между страните, както следва:

- с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща заемна сума (главница) договор за паричен заем Standard 14 № 5898612/06.02.2023г, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2023г. до окончателното плащане;

- с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 680,50 лв., представляваща част от възнаградителна лихва за периода 20.02.2023г. – 22.11.2023г. договор за паричен заем Standard 14 № 5898612/06.02.2023г, сключен между страните.

Ищецът твърди да е страна по договор за паричен заем Standard 14 № 5898612-06.02.2023, сключен с ответника, на основание на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемната сума от 3000лв., а ищецът - да върне заемната сума при сроковете и условията на договора. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем ищецът е трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1887 лв. Съгласно чл. 3 ищецът е трябвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане при ГПР 43.37%, годишен лихвен процент 40.32% и лихвен процент на ден 0,11 про срок на кредита от 30 вноски.

Твърди с клаузата на чл. 5, ал. 2 от процесния договор ищецът да се е задължил да заплати на ответника „неустойка“ в размер на 1257,90 лева.

Твърди да е заплатил договора за паричен заем Кредирект № 539066/23.06.2021г. сумата от 1000 лева главница, 401.64 лева - лихва и 200 лева – неустойка по т. 6.2. от договора.

Навежда твърдения, че спорните клаузи са нищожна поради противоречие с добрите нрави. Основанията за това твърдение извежда от обстоятелството, че при сключването им не са спазени принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения, закрепени в разпоредбата на чл. 289 от ТЗ, доколкото сключеният договор за паричен заем твърди да е търговски. Същевременно, и тъй като счита, че са приложими и общите правила на ЗЗД, счита, че са нарушени правилата на чл.

8, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД. Развива съображения, че противоречието с добрите нрави се изразява в нееквивалентността на насрещните престации, дължими от страните по договора, което имало за последица злепоставяне на интересите на ищеца и извличане на изгода за ответника.

Твърди клаузите да са угвоорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливост, тъй като предвидените за плащане суми в размер на 1887лв. и 1257,90лв. са в размер на почти 2/3 от 2 заемната сума и чрез заплащане на сумите, сумата, която следвало да върне заемателят е в двоен размер.

Сочи противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото експресно разглеждане на документи, представлявало действие, свързано с управление и усвояване на кредита, за което законът не допуска събирането на такси.

Твърди противоречие на процесните клаузи с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, доколкото стойността на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойка са необосновано високи и с уговарянето им се заобиля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, защото с тези клаузи се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер, надвишаващ размера на предоставения кредит Позовава се и на клаузатата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, предиждаща, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна.

Развива съображения, че с процесните клаузи се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че събирането на тези разходи е част о т дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР и невключването й целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждаща максималния му размер.

Твърди още, че клаузите за неустойка и експресно разглеждане на документи са нищожни и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не били индивидуално уговорени.

Ищецът претендира разноски. Прави заявление да получи дължащите се съдебни разноски и такси чрез пощенски запис.

Ответникът оспорва исковете. Сочи, че претенциите на ищеца са неоснователни. Счита, че неустоечните задължения са валидно възникнали, тъй като са налице елементите от състава на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а именно: валидно договорно правоотношение, неизпълнение на задължение и договореност за заплащане на неустойка. Относно претенциите на ищеца, че клаузата за неустойка накърнявала добрите нрави, счита, че дори и да се приемело, че размерът й е висок, той можело да бъде намален, а не предварително да се считало, че клаузата е нищожна. Акцентира върху възможността ищеца в дадения тридневен срок в случай, че не е в състояние да предостави обезпечение, да не встъпва в договорни правоотношения с ответника, както и възможността в 14-дневен срок от сключването на договора, да се откаже от него.

Ответникът възразява срещу довода на ищеца, че чрез сключването на клауза за неустойка се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като уговорената неустойка изпълнява присъщата за нея санкционна функция в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя да предостави обезпечение. Счита и, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК не позволява неустойката да бъде включена в ГПР, доколкото в него не е предвидено да бъдат включвани разходи, свързани с неизпълнение на задължения по 3 договора за кредит. Неустойката не можело да бъде включена в ГПР и поради това, че той се определял към момента на сключване на договора за кредит, а към този момент било обективно невъзможно да се предвиди дали длъжникът ще изпълни задълженията си по него и ако това било сторено, а последният изпълни задължението си, ГПР щял да бъде нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита. Намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и не е налице нарушение на нейните изисквания.

Относно уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, ответникът счита, че същата не може да се разглежда като такава, свързана с управление и усвояване на кредита, поради това, че тези две понятия, съдържащи се в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, касаят действия след зараждане на заемното правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем, поради което и не са налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че тази такса представлявала цената на предоставена от кредитора услуга-административна такава, а именно мониторинг на кредита /регистрация в определена база данни и регистри/, изпълнение на определени операции за целите на оползотворяването или възстановяването на заема. Възразява и срещу наведените от ищеца доводи, че тази такса представлявала скрита възнаградителна лихва, тъй като тя била осъществена от ответника насрещна престация по договора за кредит. Излага доводи защо таксата не следва да бъде включена в ГПР-че се касае за допълнителна услуга, която длъжникът /ищеца/ доброволно избрал да се ползва от нея. С оглед доброволността на услугата не би могло клаузата, обективираща същата, да бъде разглеждана като неравноправна.

Ищецът по насрещните искове – „Вива Кредит“ АД твърди да е предоставил на ответника заемна сума на основание процесния договор в размер на 3000 лв., а ответникът да се е задължил да я върне съгласно сроковете и условията на договора. Твърди страните да са се уговорили ответникът – заемополучател да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 188,72 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга за експресно разглеждане на заявката. Твърди преди сключване на договора, на заемателя да е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Твърди заемната сума да е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,37 % и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи - 5661.60 лв. Твърди на основание чл. 1, ал. 2 и след направения доброволен избор от страна на заемателя да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит, да е начислена такса за тази услуга в размер на 1887 лв., която е разпределена за плащане на равни части с всяка вноска.

Твърди, на основание чл. 5 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя да е начислена 4 неустойка в общ размер на 1257,90 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска като след това разпределение размерът на вноската да възлиза на 230,65 лв., а общото задължение по кредита да е 6919,50 лв.

Твърди, с насрещната искова молба на основание чл. 9, ал. 3 от Договора за паричен заем да обявява вземането по същия за предсрочно изискуемо, като моли насрещната искова молба да се счита за Уведомление за обявяване на всички вземания по договора за предсрочно изискуеми. Твърди, към 23.11.2023г. ответникът - Т. М. М. да е заплатила по процесния договор сума в размер на 60,00 лв. Заявява възражение за прихващане, в случай, че съдът уважи главните и насрещните искове, до размер на по-малкото от тях, в т.ч. за присъдени разноски и хонорар.

Ответникът по насрещните искове оспорва исковете. Навежда доводи за нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави. Навежда доводи за нищожност на целия договор за паричен заем Standard 14 № 5898612/06.02.2023 г. поради противоречие с добрите нрави и закона – Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и поради заобикаляне на ЗПК. Твърди противоречие с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, заобикаляне на разпоердбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва да дължи разходи за събиране на просрочени вземания. Прави възражение за прихващане на сумата от 60 лв. спрямо размера на претендираната главница.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна: