Присъда № 162 от 07.10.2024, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №162/07.10.2024 г.по НОХД №2084/2024 г. по описа на БРС.

Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 434 ЗМ-580/2023г., по описа на 02 РУ- МВР-Б. ( бпор.№ 1959/2023г., по описа на БРП), с който е повдигнато обвинение срещу Н.Щ.А., с ЕГН: ********** за ТОВА,че на 13.08.2023 г. от ресторант „Х. Л.“, намиращ се в *****************, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. черно на цвят портмоне на стойност 1 /един/ лев и съдържащата се в него сума пари в размер на 30 /тридесет/ лева, или всичко на обща стойност 31 /тридесет и един/ лева, от владението на Р.И.К. - Н. от гр. Б., собственост на „А. **“ ЕООД, ЕИК: *********, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК.

В разпоредително заседание подсъдимят и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т.

2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за несъмнено доказано от събрания в ДП доказателствен материал. Подчертава високата степен на обществена опасност на дееца, изводима от данните за неговата съдимост, като отчита като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание още в досъдебна фаза. В аспекта на изложените съображения прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца на наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, като след редукцията по чл.58а,ал.1 НК да бъде определен окончателен размер на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл.57,ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия - адв.Т.Ш. от БАК, настоява спрямо подзащитния й да се определи наказание в размера предложен от прокурора, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 2 години след редукцията, предвидена в чл.58а, ал.1 НК.

При предоставената му лична защита подсъдимият заявява,че няма близки- сестра му и баща му са починали,както и че не е искал да извърши престъплението, а понастоящем не е излекуван здравословно.

В своята последна дума подсъдимият моли, съдът да му определи по-леко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Щ.А., с ЕГН: **********, е роден на ********************************** Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият Н.А. е многократно осъждан.

- С Определение по ЧНД № 6015 / 2016г. по описа на Районен съд - Б. на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наказанията наложени по НОХД № 332 / 2015г. по описа на Окръжен съд - Б., НОХД № 4160 / 2015г. по описа на Районен съд - Б. и НОХД № 5105 / 2016г. по описа на Районен съд - Б. на Н.А. е определено едно общо, най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, като на осн. чл. 24 от НК е увеличено наказанието лишаване от свобода с 1 година до размера на 6 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 28.04.2020г.

С Присъда по НОХД № 1876 / 2021г. по описа на Районен съд - Б. на Н.А. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 31.03.2022г.

Цитираните осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираното деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност в настоящото производство, обуславят наличието на хипотеза, при която деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1,б. „а” и б. „б“ от НК, като престъпленията не са извършени като непълнолетен съгласно чл. 29, ал. 2 от НК и не са изтекли сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 30 от НК.

1

Подсъдимият Н.А. решил да отнеме чужди движими вещи, като в изпълнение на взетото решение на 13.08.2023 год., отишъл в ресторант „Х. Л.“, намиращ се в *****************, който бил стопанисван от „А. **“ ЕООД, ЕИК: ********* с управител свид. Н. В.Ч.

В ресторанта като барман и сервитьор работела съпругата на Н. В.Ч.- Р.И.К. - Н., която държала служебна парична сума в размер на 30 лева в черно портмоне поставено на бара. Подсъдимият А. след влизане в ресторанта забелязал на бара монитор от компютър, а до него черното портмоне. В това време, свид. Р.И.К. - Н. била пред заведението и почиствала една от масите. Подсъдимият А. взел чуждото портмоне без съгласието на неговия владелец и собственик, като бързо излязъл от заведението и пеша продължил да се движи в посока автобусната спирка на бул. „Я.К.“, срещу МОЛ „Г.“ в гр. Б..

Свидетелят Р.И.К. - Н. се усъмнила в поведението на А., като уведомила съпруга си и помолила дъщеря си свид. Л.Ч. Н. да прегледат записите от охранителните камери в ресторанта. След като установили отнемането на портмонето, свид. Н. В.Ч.излязъл от заведението и тръгнал да търси подсъдимия А..

По пътя свид. Н. В.Ч.срещнал свид. Н.В.Д.. Д. бил в компанията на други свои приятели, като Н. Ч. дал подробно описание на подсъдимия А. и ги попитал, дали не са го виждали. Свид. Д. показал на Н. В.Ч.търсеното лице в храстите зад горепосочената автобусна спирка. Там А. държал черното портмоне. Свидетелят Н. В.Ч.хванал за ръката подсъдимия А., който оставил портмонето, отскубнал се и избягал в спрелия в близост автобус на градския транспорт. Автобусът бил с водач свидетелят И.Г. и кондуктор свидетелят Е.И.. След подаден сигнал на тел. 112, на място се отзовал полицейски екип, включващ свидетелят К.И., който задържал подсъдимия А..

Свидетелят Н. Д. намерил черното портмоне на земята до храстите, зад автобусната спирка и го предал на Н. В.Ч.

В хода на наказателното производство била назначена и изготвена оценъчна експертиза, която е дала стойност на отнетото портмоне, а именно 1 лев.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал, разгледан поотделно и в съвкупност, а именно от гласните доказателства, показанията на свидетелите - Н. В.Ч. Л.Ч. Н., Р.И.К. - Н., Н.В.Д., И.П.Г., Е.Й.И., К.Д.И., писмените доказателствени средства - протокол за оглед на веществено доказателство, заключението на оценъчната експертиза, фотопортретна и идентификационна експертиза протоколи за доброволно предаване и от другите писмени доказателства събрани по същото досъдебното производство.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите Н. В.Ч./ л.6-7 от ДП, Л.11-13 от ДП, л.7980 от ДП, л.114-116 от ДП/, св. К.Д.И., св.И.П.Г.,св.Е.Й.И. /л.34-л.35 от ДП/, св.Н.В.Д. /л.36-л.37 ,св.Л.Ч. Н. / л.83 от ДП/, св.Р.И.К. /л.85 -87от ДП/, обяснения на обвиняемия /л.102 от ДП/досъдебно-оценъчна експертиза /л.39 от ДП/, протокол за обиск на лице / л.48 от ДП/, Писмена справка от Б.бус ЕООД, /л.58 от ДП/ 2 бр. Протоколи за доброволно предаване /л.60-61/ , разписки за предадени вещи / л.62 от ДП/, Справка от ТР относно ЮЛ „А. **“ЕООД /л.81 от ДП/, видеотехническа експертиза /л.130 – л.137 от ДП/, от веществените доказателства -3 бр. оптични носители, находящи се на л.139 от ДП; протокол за очна ставка между свидетеля Н. В.Ч.и св.Н. В.

Д.; справка за съдимост,докладни записки и други писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и вината на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи.

За да обоснове възприетите факти за отношението на подсъдимото лице към предмета на деянието, настоящият първостепенен съд изгради стройна система от преки доказателства , въз основа на които е направен единствено възможен извод за това, че подс. Н.Щ. е отнел инкриминирания имуществен предмет- портмоне и сума от 30 лв., собствност на „А. **“ЕООД.

2

Доказателствената мотивираност на обвинителната теза се основава на фактическите данни в свидетелските показания на св. Л.Ч. Н. , свидетеля Р.И.К., и свидетеля Н. В.Ч. Показанията на тези трима свидетели, интерпретирани в аспекта на използувания при класификацията им критерий-отношение към основния факт, с оглед непосредствените и визуални преки възприятия на свидетелите относно отделни епизоди от поведението на подсъдимия и фрагменти с доказателствена стойност, са преки. Свидетелят Р.К., пресъздава впечатленията си за подсъдимия, който направил поръчка,а след това бързо напуснал заведението, както и детайлизира местонахождението ,вида и съдържанието на отнетата вещ –портмоне, оставено на бара с 30 лв. на монети, оборотни средства, което свидетелката винаги оставяла на това място и с тази сума при предаване на работната смяна на дъщеря й Л. Н.. Показанията на св.Л.Ч. в съчетание с показанията на нейния баща Н. Ч. съставляват валидно пряко доказателствено средство,т.к. от нейните показания се извлича спомена й за напусналия заведението на 13.08.2023 г, мъж със шапка и раница. Разгледани комплексно в тяхната съдържателна връзка и взаимообусловеност, чрез показанията на двамата свидетелия Л.Ч. и Н. Ч. се установява, че на база преглед на видеозапис от охранителна камера в заведението, двамата безпротиворечиво и единодушно открояват,че са възприели картината на мъж, който отнел портмонето с инкриминираната сума 30 лв. и директно напуснал заведението.

На следващо място, вътрешно съгласувани, в хронологично и смислово единство са показанията на св.Н. Ч. и св. Н.В.Д.. Количественото натрупване на фактически данни в техните показания и качественото им вътрешно и хронологично взаимодопълване, формира стройна и логически издържана последователност, правеща изводът относно процеснпто събития единствено възможен. От показанията на тези св.Д. и Н.Ч. се извличат преки доказателствени факти – относно предприетото от св.Ч. издирване на подсъдимия , относно проведения кратък разговор със събрали се деца на спирка „Л.М.“ до плувен басейн в к-с „С.“, сред които св.Н. Д., посочил на Н. Ч. намиращия се в храстите зад спирката подсъдим Н.А., относно положението на подсъдимия, който бил седнал на земята и държал черен портфейл. В контролно-съпоставителен аспект частичните логически несъответствия и несъществени противоречия между показанията на св.Н. Д. и Н. Ч. са преодолени и окончателно отстранени чрез проведена очна ставка между свидетелите,при която се изясняват допълнителни елементи от фактическата картина на развитието на инкриминираното деяние. Според показанията на Н.Д. и Н.Ч. се изяснява,че управителят на ощетеното юридическо лице хванал за китката подсъдимия,но последният се изплъзнал и влязъл в спрелия на спирката автобус на градския транспорт № **,както и че Н. В.Ч.се качил в автобуса и хванал отново подсъдимия А.. Според показанията на Н.Ч. и Н.Д. хармонизирани напълно и очертаващи тясна логическа и съдържателна взаимовръзка, св.Д. намерил в храстите инкриминирания празен,черен портфейл и през отворените врати на автобуса подал същия на Н. В.Ч. Показанията на тези двама свидетели се намират в хармония помежду си, лишени са от логически противоречия и доколкото очертават последователно ,правдиво и хронологично свързано епизоди от изпълнението на престъпната дейност на А., водят до изводи, които са единствено възможни относно авторството и проявеното персонално участие на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия.