Решение № 15 от 17.01.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Първомай, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100366 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Х. М. М. и П. В. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Б. Д. Т., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А. З. Х., ЕГН: **********, с адрес:

************, процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. Д. Д.

М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****************, му дължи по Договор за паричен заем № ************ г., сключен между „Сити кеш” ООД, ЕИК: ************, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, както следва: сумата от 592, 26 лева (петстотин деветдесет и два лева и двадесет и шест стотинки) – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.01.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното издължаване; сумата от 114, 60 лева (сто и четиринадесет лева и шестдесет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020 г. до 21.12.2023 г., с изключение на периода от 01.06.2020 г. до 13.07.2020 г., за 1 принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 17/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 39/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № ************ г. и приложимите към него Общи условия „Сити кеш” ООД, ЕИК: ************, предоставило паричен заем от 800, 00 лева на ответника, който усвоил заемната сума и следвало да я възстанови на кредитодателя в срок до 01.06.2020 г. и да му заплати уговорената възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 47, 68%, съгласно инкорпорирания в съглашението погасителен план, чрез 8 месечни вноски, първите две от по 26, 70 лева, а останалите от по 149, 33 лева всяка.

Заемателят не изпълнил задълженията си, поради което на основание чл. 31, ал. 3 от Общите условия дължал за забавата и обезщетение от 114, 60 лева, равняващо се на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020 г. до 21.12.2023 г., с изключение на периода от 01.06.2020 г. до 13.07.2020 г.

Въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. кредитодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 17/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 39/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В качеството си на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на ответника за цесията със съобщение до електронната му поща, както и в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни с доводи, че неплащането на задълженията не е доказано.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като със Становище вх. № 4403/27.11.2024 г., постъпило от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответникът чрез назначения му особен представител поддържа депозирания отговор.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за паричен заем № ************ г. (л. 6 – л. 7) и приложимите към него Общи условия (л. 8 – л. 10), в сила от 01.05.2016 г., запознаването си с, безусловното приемане и получаването на които ответникът декларирал в Искането си № 0389298/01.10.2019 г. (л. 10 – л. 12) за сключване на договор за паричен заем (л. 6), „Сити кеш” ООД, ЕИК: ************, регистрирано под № ******* в Регистъра на Българска народна банка (БНБ) за финансовите институции с основен предмет на дейност отпускане и управление на заеми, от една страна 2 като „Заемодател”, се задължило да му предостави кредит от 800, 00 лева. Ответникът, от друга страна, като „Заемател”, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 12 – л. 13) и който усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 4, ал. 1 от договора, следвало да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05%, или общо 949, 38 лева при годишен процент на разходите от 47, 68%, чрез осем месечни вноски с падеж 01.11.2019 г., 02.12.2019 г., 01.01.2020 г., 03.02.2020 г., 02.03.2020 г., 01.04.2020 г., 01.05.2020 г. и 01.06.2020 г., първите две от които от по 26, 70 лева, а останалите шест от по 149, 33 лева, съгласно погасителен план, оформен като неразделно Приложение № 1 към съглашението.

В чл. 8 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 714, 62 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 181, 30 лева към всяка от първите две и на 58, 67 лева към всяка от следващите шест, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при параметрите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход – най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

В чл. 5 и чл. 9 от договора и в чл. 4, ал. 4, чл. 7, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Общите условия са регламентирани правата на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи и да се откаже от договора, както и редът за тяхното упражняване, а в чл. 17, ал. 1 от Общите условия е указано, че за получени и узнати от него се считат всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адреса му за кореспонденция, упоменат в искането му за заем: ************.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. (л. 15 – л. 20) заемодателят, на когото според чл. 5, ал. 3 от Общите условия е позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, считано от 01.03.2022 г., своите такива, произтичащи от договори за кредит и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от 01.04.2022 г. (л. 23 – л. 24), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. Сред тях фигурирали и тези по Договор № ************ г., описани подробно по пера: „дължима главница”, „дължима договорна лихва”, „дължима неустойка”, „законна лихва върху главницата” и „общо дължима сума“.

В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него, съгласно Пълномощно 3 от 01.04.2022 г. (л. 21), нотариално удостоверено с рег. № ******* г. по описа на Нотариус С.

М. с район на действие Районен съд – София и с рег. № 785 по регистъра на Нотариалната камара, и чл. 4.3. от договора за цесия да уведомява писмено за нея всички длъжници, приобретателят адресирал до ответницата Уведомление от 11.06.2024 г. (л. 5), което на 18.09.2024 г. достигнало до назначения й в хода на текущото производство особен представител като приложение към разглежданата искова молба в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК и което съдържа съобщение за извършената покупка на вземания – предмет на Договор за кредит № ************ г.

Сезиран от цесионера с постъпило на 02.01.2024 г. в Районен съд – Петрич Заявление вх. № 17/02.01.2024 г., изпратено за разглеждане по подсъдност на настоящия съд, последният издал Заповед № 217/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 39/2024 г. (л. 5 от ч. гр. дело № 39/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 22.05.2024 г. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. След като бил известен на 05.06.2024 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 17.06.2024 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК кредиторът предявил разглежданите искове с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 2075/17.06.2024 г. (л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Спорните права произтичат от Договор за паричен заем № ************ г. (л. 6 – л.

7), който, бидейки сключен от „Сити кеш” ООД, ЕИК: ************, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на 4 професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.