Определение № 358 от 18.04.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Перник, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

И. Хр. Родопски

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от И. Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20211700500452 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С решение № 43 от 06.02.2023 г., Пернишкият окръжен съд е отменил Решение № 1104/19.10.2018 г., постановено по гр.д. № 7849/2017 г. по описа на Районен съд гр. Перник, В ЧАСТТА в която са индивидуализирани имотите както следва: собственост на общ. Перник (спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 2, неразделна част от ИМ; 2. Реална част с площ от 20,39 кв.м. от имот с пл. № ***, представляващ ливада, цялата с площ от 161 кв.м., стопанисвана от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ (спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 3, неразделна част от ИМ; 3. Реална част с площ от 668,51 кв.м. от имот с пл. № 12086, представляващ ливада на общ. Перник стопанисвана от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012 г (спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 4, неразделна част от ИМ; 4. Реална част е площ от 9,25 кв.м. от имот с пл. № 12014, представляващ друга селищна територия на км. с. К. (спрямо Община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 5, неразделна част от ИМ; 5. Реална част с площ от 8,21 кв.м. от имот № 12087, представляващ ливада на общ. Перник, - стопанисвана от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012г.(спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-1 на скица № 6, неразделна част от ИМ; 6. Реална част с площ от 106,10 кв. м. от имот № 012013, представляващ ливада, възстановена на наследниците на С.Л.Л. (спрямо ответниците М. С. Г. и Р. С. Г.),по преписка № 1734/17.04.1992 г. с решение с № 03000/23.09.1999 г., изд. от ПК Д. и решения №03000/18.10.1999 г., изд. от ОСЗГ Перник, защрихована и посочена по точки 1

1-2-3-4-1 от скица № 7, неразделна част от ИМ; 7. Реална част с площ от 22,52 кв. м. от имот № 012076, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В. Н. Д. по преписка № 1272/26.02.1992 г. с решение № 1660/04.05.2007 г. от ОСЗГ Перник вписано в СВ Перник, спрямо отв. С. В. Н. по силата на НА № 3, том IV, дело № 565/18.10.2007 г. на Нотариус Р. М., защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1наскица№8,неразделна част от ИМ; 8.Реална част с площ от 187,78 кв.м. от имот № 012044, представляващ ливада, възстановена на наследниците на И. Л.К. (спрямо ответниците И. И., И. С., М. Н., и Е. К.) по преписка № 1998/19.05.1992 г. с решение № 03000/18.10.1999 г. от ПК Д., защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 9, неразделна част от ИМ; 9. Реална част с площ от 448,34 кв.м. от имот № 012012, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В.Д.М. (спрямо ответника К. Г.), по преписка № 1998/19.05.1992 г. с решение № 03000/18.10.1999 г. от ПК Д., защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-61 на скица № 10, неразделна част от ИМ, като вместо това е постановил, че признава за установено по иск на Г. А. К., с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Ст. Х. от САК, срещу Община Перник, с ЕИК:000386751 и адрес: гр. Перник, ул. “Свети И. Рилски” № 1А, М. С. Г., с ЕГН:********** и адрес: *** С. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, С. В. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, И. Л. И., с ЕГН:********** и адрес:

***, И. В. С., с ЕГН:********** и адрес: ***, М. В. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, Е. И. К., с ЕГН:********** и адрес: ***, и Д. Б. К. с ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът е собственик на неурегулиран поземлен имот, целият е площ по сегашно геодезическо измерване от 1 511 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1 300 кв.м., находящ се в землището на с. К., община Перник, вилна зона “Селимица”, (местността “Ленище”), при граници по нотариален акт: път, Д. Х., Борис Пейчев, И. Ганев и държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със застроена площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераса, и тавански полуетаж, който е идентичен със следните реални части съгласно площите на застъпване, отразени на комбинираната скица, представляващи затворени контури, определени с цифри са, както следва: имот № 12.43, контур обозначен с цифри 1-2-5-20-21, площта на застъпване - 40.23 кв.м.; имот № 12.46, контур обозначен с цифри 2-3-6-5, площта на застъпване е 20.39 кв.м.; - имот 12.13, контур обозначен с цифри 3-4-8-7-6, площта на застъпване е 106.10 кв.м; - имот № 12.76, контур обозначен с цифри 4-10-9-8, площта на застъпване е 22.52 кв.м; - имот № 12.86, контур обозначен с цифри 8-9-11-14-15-7, площта на застъпване е 668.51 кв.м.; - имот № 12.14, контур обозначен с цифри 11-12-13-14, площта на застъпване е 9.25 кв.м.; - имот№ 12.87, контур обозначен с цифри 16-17-18, площта на застъпване е 8.21 кв.м.; имот № 12.12, контур обозначен с цифри 6-7-15-16-18-19, площта на застъпване е 448.34 кв.м. - имот № 12.44, контур обозначен с цифри 5-6-19-20, площта на застъпване е 187.78 кв.м съгласно скицата приложена към страница 6 на първоначалното заключение на вещите лица с вх. № 448/31.01.2022г., 2 преподписана от съда и неразделна част от настоящото решение. Окръжната инстанция е потвърдила решението в останалата му обжалвана част.

В срок е постъпила молба с вх. № 1881 от 27.03.2023 г. от М. В. Н., И. В.

С., И. Л. И. и Е. И. К., чрез адв. Г. М. и адв. К. Б., с която на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК се прави искане за изменение на решението относно присъдените разноски по делото. Молителите правят искане съдът да постанови решение, с което да определи какви разноски следва да заплати всеки един от ответниците, с оглед притежаваното от всеки един от тях право на собственост. Твърди се, че съгласно постановеното решение съдът е признал спрямо М. В. Н., И. В. С., И. Л. И. и Е. И. К., че ищецът е собственик на 187.78 кв.м., съобразно което те следва да заплатят разноски, съответстващи на признатото за установено по отношение на тях. На следващо място отбелязва, че във всички съдебни инстанции са правени възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, но съдът не се е съобразил с това обстоятелство и е присъдел разноски в размер на 2 700 лева за всяка инстанция. Прави се искане на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, както и да бъдат уважени възраженията за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По молбата е постъпило становище с вх. № 2174 от 07.04.2023 г. от Д. Б.

К.. С него се сочи, че К. не е въззивник в съдебното производство, а съдът служебно го е конституирал като необходим другар на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК, с оглед на което се навеждат твърдения, че същият не дължи разноски по делото. Моли за отхвърляне на молбата като неоснователна.

Постъпило е и становище с вх. № 2106 от 05.04.2023 г. от Г. А. К., с което твърди, че молба с вх. № с вх. № 1881 от 27.03.2023 г. от М. В. Н., И. В. С., И.

Л. И. и Е. И. К. е неоснователна. Навеждат се твърдения, че присъдените хонорари са в минимален размер, поради което възраженията за прекомерност не могат да бъдат уважени. Допълва, че за всеки ответник и реална част е платен хонорар от 300 лева, което за девет ответници прави хонорар в общ размер на 2 700 лева. Счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

В законоустановения срок е постъпило и становище с № 2219 от 10.04.2023 г. от С. В. Н.. С него се твърди, че молбата е основателна, доказана и допустима, поради което моли същата да бъде уважена изцяло. Н. намира решението в тази му част за необосновано и неправилно, поради което иска изменението му в частта за разноските. В продължение твърди, че така определените и присъдени за заплащане разноски от всички жалбоподатели солидарно или заедно, но не разделно не е съобразено с действителния размер на разноските, направени от ищеца. Допълва, че при постановяване на решението си, съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, според която разноските се разпределят съразмерно с уважената спрямо всеки един от ответниците претенция. Моли постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските, съобразно посоченото искане на четиримата жалбоподатели.

3

След като се запозна с така депозираната молба и становищата към нея, съдът констатира, че същата е допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят всички направени по делото съдебни разноски. По делото пред всички инстанции са представени пълномощни, въз основа на които е осъществено процесуално представителство на ищеца по делото, както и доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния такъв, съгласно в установеното в Наредба № 1 за минималните адвокатски размери, поради което възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1881 от 27.03.2023 г. от М.

В. Н., И. В. С., И. Л. И. и Е. И. К., за допълване на Решение № 43 от 06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 452/2021 г. по описа на ПОС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4