Решение № 439 от 11.07.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

439/11.7.2019г.

№...................... 11.07.2019 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1465 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 434467-F471876/13.05.2019 г. на Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т.М.-Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******представлявано от Т.М.С., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител.

Представителя на ТД на НАП – гр. Варна – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател Т.М.-Б.” ЕООД, ЕИК

********* е със седалище и адрес на управление: ****** и се представлява от Т.М.С., ЕГН ********** Дружеството-жалбоподател стопанисва питейно заведение – бистро „Бабой“, находящо се в Курортен комплекс край гр. Върбица.

Във връзка с дейността си същото ангажирало работници по трудово правоотношение. До 27.03.2018 г. дружеството не внесло дължимите от него осигурителни вноски за здравно осигуряване за месец февруари 2018 г. в размер на 52.27 лева за наетите по трудови договори лица. Впоследствие, на 12.02.2019 г. от Р.Р.М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна била извършена проверка, при която изложените обстоятелства били установени, като било констатирано също, че дружеството не е внесло дължимите вноски за здравно осигуряване не само за посочения месец, но и за периода от месец октомври 2010 г. до месец септември 2018 г. Във връзка с тези констатации на 13.02.2019 г. проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че до 27.03.2018 г., в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да внесе в срока, предвиден в чл.

40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ дължимите здравноосигурителни вноски за месец февруари 2018 г. за работниците по трудови правоотношения. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения, бил предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка на 13.05.2019 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление наказателно постановление № 434467-F471876 на Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т.М.-Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******представлявано от Т.М.С., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл.

104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. чл. 40, ал. 1, т.

1, б. „в“ от ЗЗО.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.Р.М., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелят М.Г., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия търговеца - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 434467-F471876/13.05.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.

83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Като юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, дружеството-жалбоподател несъмнено има качеството „работодател“ съгласно дефиницията на §1, т. 1 от ДР на КТ. Разпоредбата на чл. 40, ал.

1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО задължава работодателите да внасят здравноосигурителните вноски на осигурените лица, едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. В същото време, според разпоредбата на чл.

7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Предвид обстоятелството, че дружеството несъмнено не е внесло дължимите здравноосигурителни вноски за процесния период до посочения краен срок, видно е, че същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл.

40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

В случая датата на извършване на процесното неизпълнение на административно задължение ясно е посочена както в акта, така и в наказателното постановление - 27.03.2018 г., като е определена правилно, а именно - на първия работен ден, следващ датата 25.03.2018 г., когато задължението е следвало да бъде изпълнено. Изрично е посочено също, че дружеството е осъществило състава на процесното неизпълнение на 27.03.2018 г. в гр. Шумен. Правилно е счетено, че мястото на нарушението е в гр. Шумен. Според разпоредбата на чл.

7, ал. 7 от КСО задължителните осигурителни вноски се внасят по съответната сметка на компетентната ТД на НАП. В случая компетентна е ТД на НАП - Варна, офис Шумен и следователно осигурителните вноски е следвало да бъдат преведени по сметката на посочения офис. Доколкото според ЗЗД плащането се счита за извършено в деня на заверяване на сметката на получателя, т. е. при получаване на сумата по сметката на приходната администрация, видно е, че дължимото действие е било на територията на гр. Шумен, където е следвало да постъпят посочените суми. При нарушения, изразяващи се в бездействие, мястото на нарушението е населеното място, където дължимите действия е следвало да бъдат извършени - в случая - гр. Шумен. Не представлява процесуално нарушение неконкретизирането в наказателното постановление на лицата в дружеството, за които са начислени, но не са заплатени здравноосигурителните вноски. В практиката си ШАС изрично приема, че в акта и в наказателното постановление не следва да се индивидуализира какво трудово възнаграждение е получавало всяко едно от работещите в дружеството лица, в какъв размер и колко са били дължимите за всяко лице осигурителни вноски. Размерът на трудовото възнаграждение и на осигурителната вноска за всяко едно от лицата не е необходимо да бъдат посочвани в акта и наказателното постановление, тъй като и самият осигурител декларира размера на изплатените от него трудови възнаграждения и дължимите върху тях вноски общо за всички свои работници /в този смисъл изрично са Решение № 88/2010 г., касаещо нарушение от вида на процесните, както и решението по КАНД № 511/2013 г./. Правилно е счетено и че неизпълнението на административно задължение за процесния период представлява отделно такова, независимо, че от приложената справка за задълженията на задълженото лице и от протокола за извършена проверка е видно, че дължимите здравноосигурителни вноски не са били заплатени и през следващи периоди. Задължението за внасяне на съответните здравноосигурителни вноски възниква за всеки отделен месец. В същото време според разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. С оглед посочената разпоредба е видно, че наказващият орган законосъобразно е наложил отделно административно наказание за констатираното неизпълнение за процесния период.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила непосочването на разпоредбата на чл.

7, ал. 1 от КСО, визиращ срока за внасяне на осигурителните вноски. Срокът е определяем по силата на закона, който е общоизвестен, поради което непосочването на цитираната норма е порок с формален характер, който не е довел до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. На следващо място, доколкото в случая е санкционирано търговско дружество, чиято административнонаказателна отговорност е обективна /безвиновна/, не би могло изобщо да се говори за вина. Поради това непосочването на формата на вината е изцяло законосъобразно и не представлява процесуално нарушение.