Определение № 635 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500565 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление- гр. ***, против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 248/13.01.2025г. по ч.гр.д.№ 22352/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление- гр. ***, срещу Г. В. Ш., ЕГН **********, с адрес- гр. ***, за разликата над присъдената сума 1926,30 лв. до претендираната сума 4524,03 лв.- главница; договорна лихва в размер на 1868,21 лв.; лихви за забава в размер на 6,71 лв. и 417,30 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за обжалваната част.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Профи Кредит България” ЕООД против Г. В. Ш. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл.410 от ГПК.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит №40013294239 от 10.11.2022г, погасителен план към договора, Анекс към договора и др.

Допълнително, съобразно указанията на съда, е приложена Молбауточнение, с която са посочени всички плащания, извършени от длъжника.

Районният съд, за да отхвърли заявлението за процесната обжалвана част, излага основни съображения, че процесният договор е недействителен, съгл. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 49,15 %. ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер почти равен на кредита – общо 4500 лв., тоест над 90 % от него, да се плаща разсрочено във времето, заедно с дължимите вноски, съгласно приложения погасителен план, при което е постигнато единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита. Наложен е изводът, че се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 от ЗЗП. Районният съд е аргументирал, че такава е и клаузата за дължимост на договорна лихва уговорена като фиксирана от 41 %. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, затова, че на връщане подлежи само неплатената главница. Наложен е и извод, че обезщетението за забава е недължимо, тъй като кредиторът би имал право само при действителен договор, съгл. чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

С подадената частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД са направени възражения за неправилност на правните изводи. По-конкретно, поддържа, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. На следващо място, преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му 2 предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Посочва се още, че преди сключването на процесния договор, на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и втори път преди сключването на самия договор за кредит. Дружеството, в качеството си на кредитор, е предоставило преддоговорна информация във формат съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Поддържа се също, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език.

Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора. На следващо място, уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед на принципа за свобода на договаряне /чл.9 от ЗЗД/ и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК - Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т.2 - искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и т.3 (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) -искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. От съдържанието на тези правни норми е видно, че съдът разполага с правомощие да не издаде заповед за изпълнение, в случаите, когато констатира, че са налице условията на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК. Съгласно раздел VI на Договора уговореният ГПР е в размер на 49,15%, но липсват данни кои суми са включени в него. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната 3 институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

След като не е ясно в процесния ГПР по договора кои компоненти са включени, налице е неспазване на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК. Заобиколено е и изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което и клузата не отговаря на изискването на добрите нрави и спазването на принципа на добросъвестна практика от страна на търговското дружество. В тази насока, безпредметно е предоставянето на длъжника на Стандартен европейски формуляр, след като в подписания договор са въведени суми, чрез които отпуснатият кредит скрито се оскъпява. От изготвения погасителен план се установява, че в общия размер месечна вноска 368,48 лв. са включени за заплащане и размер на вноска по закупени допълнителни услуги по 125 лв. месечно. След като е констатирана недействителност на договора, в полза на кредитора не следва да се издава заповед за изпълнение и за обезщетение за забава, доколкото същото му се полага, само при условията на чл.33 ал.2 от ЗПК /при действителен договор/. Районният съд обосновано е постановил, че следва да се издаде заповед за изпълнение само за главницата 1926,20 лв.– чиста остатъчна стойност на кредита, съгласно взета предвид уточнителна молба, подадена по делото от кредитора за всички плащания, извършени от длъжника по договора /4524,03 лв.- 2597,83 лв./

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 248/13.01.2025г. по ч.гр.д.№ 22352/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление- гр. ***, против Г. В. Ш., ЕГН **********, с адрес- гр. ***, за разликата над присъдената сума 1926,30 лв. до претендираната сума 4524,03 4 лв.- главница; договорна лихва в размер на 1868,21 лв.; лихви за забава в размер на 6,71 лв. и 417,30 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5