Решение № 305 от 03.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Ина Зяпкова като разгледа докладваното от Весела Евстатиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600241 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. Я., в качеството му на повереник на частния тъжител Х. Ч. срещу Присъда рег.№ 174 от 24.09.2025г. на РС Пловдив, постановена по НЧХД № 552 / 2025г.

С присъдата подсъдимата Н. Х. е призната за невинна на основание чл.304 от НПК вр. чл. 147 ал.2 от НК в извършване на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 от НК, за това на 16.11.2024 г. в гр. Пловдив да е разгласила за Х. Ч. позорно обстоятелство и да й е приписала извършване на престъпление, заявявайки, че три години по-рано на верандата на къщата си излязла Х. Ч., изкарала пушка и с нея я заплашила, като казала „Госпожо, това е частен имот, нямаш право да вървиш от тук, сега ще изкарам пушката и ще те застрелям“, като клеветата да е нанесена публично.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск в размер на 10 000 лева като неоснователен и на основание чл.190 ал.1 от НПК е присъдил в тежест на тъжителя заплащането на деловодните разноски в размер на 1500 лева от страна на подсъдимата.

1

Присъдата се обжалва от правоимаща страна в законоустановения срок с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В допълнението към въззивната жалба се правят оплаквания за неправилна доказателствена оценка на фактите и постановяване на атакувания съдебен акт при грешни фактически и правни изводи и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се цялостна проверка на атакувания съдебен акт чрез осъждане на подсъдимата и уважаване в цялост на предявения граждански иск. Доводите се поддържат в съдебно заседание пред въззивния съд с допълнителна аргументация.

Жалбата се оспорва от подсъдимата Н. Х. чрез защитника й адв.Ж. П. чрез подаден отговор, в който пунктуално се контрират възраженията на тъжителя и повереника й. В съдебно заседание се изразява становище за неоснователност на въззивната претенция на противниковата страна, като подсъдимата и защитникът й желаят потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

На първо място следва да се посочи, че съдът е обвързан от фактите, описани в тъжбата, доколкото те определят предмета на доказване и рамкират защитата на предаденото на съд лице. Тоест от една страна само посочени в обвинението обстоятелства биха могли да бъдат противопоставени на подсъдимото лице, срещу които то да упражнява правото си на защита, а от друга – именно те подлежат на доказване.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е намерил за установена следната фактическа обстановка, която касае предявеното по частноправен ред обвинение и в тази част тя се възприема от настоящия съд:

Подсъдимата Н. Б. Х. живее в с. Г.. В близост до имота й живее тъж. Х.

Х. Ч.. Между семействата на двете с течение на времето възникнали междусъседски конфликти.

През 2024г. кучето на семейство Ч. ухапало подсъдимата Х.. Последната сигнализирала органите на реда, като било отказано образуването на досъдебно производство и преписката била изпратена на Община Куклен за 2 ангажиране на административнонаказателна отговорност на собственика на кучето - Р.Ч., съпруг на частната тъжителка.

Било издадено наказателно постановление, което било обжалвано и пред Районен съд – Пловдив по образувано АНД № 5454/2024г. При разглеждането на това производство било проведено открито съдебно заседание на 16.12.2024 г., на което била разпитана като свидетел подс. Н. Х.. Тъй като заседанието било публично, в залата присъствала свид. Л.М. Я.А, снаха на тъжителката. В разпита си пред съдебния състав подс. Х. заявила, че имотът на съседката й Г. е в съседство с имота на Ч., но за да стигне до него, трябвало да мине покрай имота на Ч. и когато преди три години се опитала да отиде да види имота на съседката си Г., г-жа Х. Ч. излязла в нейния двор, била на верандата си, изкарала пушка и с нея я заплашила, като казала: „Г-жо това е частен имот, нямаш право да вървиш оттук, сега ще изкарам пушката и ще те застрелям“.

След приключване на заседанието, свид. Я.А разказала за чутото на свекърва си – тъж.Х. Ч., която се почувствала наклеветена и същата подала процесната тъжба, в която посочила, че публичното й наклеветяване било сторено на 16.11.2024 г. В същия иницииращ производството пред първия съд документ е предявен и граждански иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Така формулираното обвинение и гражданскоправна претенция са докладвани от Районния съд в съдебното заседание от 07.04.2025г. /л.22 съд.пр.РСПв/ по реда на чл.276 от НПК. Отделен въпрос е, че след този момент, след като е даден ход на съдебното следствие /л.22 гръб/, съдът е конститурал тъжителката като граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане гражданскоправната й претенция. Така или иначе частното обвинение не е реагирало на тези действия, нито на докладваните от съда инкриминирана дата и датата на деликта за гражданската обезвреда, които съвпадат /16.11.2024г./. Обърканият процесуален ред по приемане на гражданския иск и конституиране на акцесорна страна в процеса не е попречил на упражняване на правата на участниците в процеса, като действително след извършване на тези действия е стартирало събирането на доказателствата.

3

Следва да се посочи, че фактически констатации, касаещи друг период от време, който не е инкриминиран, не подлежат на доказване. Решаващият съд няма задължение да взема становище по тяхната установеност, а предаденото на съд лице не е нужно да активира оспорването им. Достатъчно е предприемане на действия по доказване на фактите само за инкриминираната в тъжбата дата. Поради това, настоящият съд счита, че неправилно контролираният съд е изследвал обстоятелства, които е описал в мотивите си и които е приел за установени по отношение на събитие, случило се на неустановена дата „преди 3-4 години“, свързано с посещение от подсъдимата на дома на свид. Г.М.

Описаната по-горе фактическа обстановка, както първият съд, така и настоящият установява от показанията на свид.Я.А относно съобщеното от Х. пред РС Пловдив по горното АНД, производно от показанията на свид.С.Ч. и С.Б. /тъй като те са разбрали съответно от тъжителката и от подсъдимата за показанията на последната в съдебното заседание по горното АНД, но не са присъствали на него/, а досежно датата на това събитие, тя безспорно се извежда от приложения по делото и подадено с тъжбата копие на съдебния протокол с № 7187 от съдебното заседание, проведено на 16.12.2024 г. по АНД № 5454/2024г. на РС - Пловдив. Подсъдимата е давала обяснения единствено относно събитията, свързани с „пушката“, които както се посочи по-горе, са извън предмета на доказване.

Пловдивският районен съд е изложил мотиви относно виждането си, че не е установено да е била отправена инкриминираната от подсъдимата към тъжителката сочена в частната тъжба клевета на дата 16.11.2024 г., което се споделя от настоящия въззивен състав.

Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу доказателствения анализ на първостепенния съд, изразил се в превратно тълкуване на наличните по делото доказателства, неправилно установяване на релевантните по делото факти и последващо незаконосъобразно приложение на материалния закон, са неоснователни. Действително, в преобладаващата си част мотивите на РС съдържат анализ на приета доказателствена достатъчност за неподлежащи на доказване обстоятелства за действия с пушка от страна на тъжителката, предхождащ процесното свидетелстване по горното административнонаказателно производство. Същите биха могли да се ценят и 4 респективно за тях да се събират доказателства, ако клеветническото твърдение бе заявено от подсъдимата на посочената в тъжбата дата. Едва тогава съдът с оглед разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК може да изследва дали клеветническите обстоятелства са истинни или не.

Пловдивският окръжен съд намира, че така констатираното от ПдРС относно разликата в действителна и инкриминирана дата е било достатъчно за постановяване на оправдателната присъда по делото. Възраженията на защитата са неоснователни. Същите са насочени основно към дейността на проверявания съд по изследване на предпоставките по чл.147 ал.2 от НК, но на дата 19.11.2026г. клевета не е била разпространена в съдебно заседание, така както е описано в тъжбата.

Еднопосочно е прието от правната доктрина и съдебната практика, че тъжбата определя рамките, в които трябва да се движи производството.

Изискуемите в чл. 81 ал. 1 от НПК „обстоятелства на престъплението“, срещу които подсъдимата се е защитавала, очертани от частния тъжител и в частната тъжба, и в депозирания граждански иск, а те включват несъмнено времето на твърдяното извършване на деянието, което е недвусмислено посочено.

Приобщените писмени доказателства, ценени от РС - копия на Протокол № 7187/16.12.2024г. по АНД № 5454/2024г. на РС-Пловдив, СМУ № 761/2024г., Решение № 241/26.02.2025г. по АНД № 5454/2024г. носят информация за датата на интересуващите обвинението събития, потвърдено и от свид. Я.А, която разказва именно за заседанието на съда по АНД № 5454/2024г., в което е била разпитана като свидетел подсъдимата Х..

Изводимото от сочените доказателствени източници, е напълно съответно на факта, че изложеното от Н. Х. по време на съдебното заседание по горното дело е било сторено месец по-късно. В този смисъл, изводът на първоинстанционният съд, че не е доказано на сочената от частния тъжител дата 16.11.2024 г., чрез описаните по-горе действия подсъдимата да е осъществила инкриминираното по делото деяние, е правилен.

Искането на жалбоподателя подсъдимата да бъде осъдена за извършено от нея престъпление на друга дата, различна от тази, посочена в тъжбата, е искане за осъждането й по непредявено обвинение.

Съобразно обвързващите указания на Тълкувателно решение № 34 от 3.08.1990 г. по н. д. № 29/90 г., ОСНК, съдебната практика приема, че 5 поправка на тъжбата е допустима както до изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, така и след изтичането му, ако съдът констатира, че се касае до фактическа или техническа грешка. В цитираното ТР Върховният съд обвързва допустимостта на поправка на тъжбата с отправено от частния тъжител искане за това. Същото решение аргументира допустимостта на процедурата за поправка, черпеща основание от обстоятелството, че по наказателните дела от частен характер не се извършва предварително разследване, а това прехвърля към съдебното производство изясняването на възникнали спорни въпроси по възражения и искания на страните и служебно констатирани от съда. В настоящия случай, при проверка на допустимостта на тъжбата районният съдия в изпълнение на принципните си задължения по чл. 13, ал. 1 от НПК относно разкриване на обективната истина е стартирал съдебното следствие като е докладвал обвинението пред страните, както и гражданския иск. Очевидно е от съдържанието на частната тъжба, в онзи момент съдът не е бил изправен пред фактическа непрецизност относно датата на твърдяното престъпление, а последното подлежи на доказване в хода на съдебното следствие. С такива възражения той не е бил сезиран и до приключване на съдебните прения.

Същевременно преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция частното обвинение не е било изменено от тъжителя по реда на чл.287 ал. 6 от НПК касателно датата, на която е извършено деянието.

Смяната на датата на извършеното престъпление всякога се явява съществена промяна в обстоятелствената част на обвинението. В заключение, въпросът относно доказателствената обезпеченост на времето на осъществяване на инкриминираната по делото дейност е въпрос по съществото му, разрешен законосъобразно с обжалваната пред настоящия съд присъда.