Решение № 26 от 22.02.2019, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 26

Гр. Видин,

22.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав съставсъстав в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева при секретаря

Вержиния К. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

322 по описа за

2018

Година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на В.Н.П., със съдебен адрес ***, против Решение № 445/14.11.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №122/2017г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено, че В.Н.П. като директор на Дом за стари хора и Дневен център за стари хора към процесния период, е извършила акт на дискриминация под формата на тормоз при упражняване на правото на труд по смисъла на чл.5 от ЗЗД, във вр. с §.1,т.1 от ЗЗдискр. по отношение на Т.К.В. по признаци „лично положение“ и „политическа принадлежност“ и на основание чл.78,ал.1 от ЗЗдискр., на В.Н.П. и е наложена „глоба“ в размер на 250 лв.

В жалбата си жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на решението с оглед изложените в него съображения за осъществена дискриминация. Сочи, че не е осъществила неравно третиране спрямо В.. Сочи се, че не са посочени конкретни действия, с които е извършила дискиминация, нито пък е ясно с какви действия жалбоподателката е подкрепила опонента на Кмета.

Твърди се, че няма причинно-следствена връзка между уволнението на В., изпълнението на функциите на жалбоподателката като директор, провеждането на местните избори и избирането на Лозанов за Кмет.

Иска се от съда да отмени оспореното решение и да установи, че не е извършила дискриминация по отношение на жалбоподателката.

Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата–Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Заинтересованата страна-ответник по делото Т.К.В., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендират се разноските за производството .

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Т.К.В. е работела по трудово правоотношение на длъжност „социален работник“ в ДСХ-с.Гара Орешец. Със Заповед № 6/18.11.2015г. трудовото и правоотношение е прекратено от жалбоподателката В.Н.П. в качеството и на директор на ДСХ и ДЦСХ по изложени съображения „тежки нарушения на трудовата дисциплина“. С решение от 15.02.2016г. БРС е признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта поради нарушение на чл.195 от КТ-не е посочено нито времето на извършване на нарушението, нито период, нито момент на откриване, както и поради липса на адекватност на наложеното наказание и неспазване на чл.193,ал.1 от КТ, тъй като не същата не е предоставена реална възможност да даде обяснения. С решение №53/10.06.2016г., в сила от 26.08.2016г., ВОС е оставил в сила решението на БРС. Със заповед № 59/02.09.2016г. на директора на ДСХ и ДЦСХ- П., Т.В. е възстановена на заеманата длъжност. Със Заповед № 60/16.09.2016г. на Директора на ДСХ и ДЦСХ, считано от 16.09.2016г. трудовото правоотношение на В. отново е прекратено, считано от 16.09.2016г. поради съкращаване на щата. С Решение № 151/29.12.2016г. на БРС отново е признато уволнението за незаконно поради липса на доказателства за реално извършено съкращаване на щата и поради незаконосъобразно проведен подбор. Липсват данни за момента на влизане на решението в сила, но със заповед № 2/26.01.2017г. В. е възстановена на работа в изпълнението на решението на БРС. Със Заповед № 13.03.2017г. П. отново е уволнила В., но на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ-не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната длъжност. Липсват доказателства за влизането в сила на заповедта.

С жалба вх.№ 44-00-1577/31.5.2017г. Т.К.В. е сезирала

Комисията за защита от дискриминация за извършена дискриминация спрямо нея от В.Н.П.

–Директор на дом за стари хора и Дневен център за стари хора-гр.Димово. С разпореждане №366/30.06.2017г. на Председателя на КЗД е образувано производство по гл.4-та от ЗЗДискр. и преписката е разпределена за разглеждане на 5 членен състав, за което на жалбоподателката В. е изпратено уведомление. Определени са председател и докладчик по преписката и за започналото производство е изпратено уведомление до В.П. за започнало проучване на основание чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр., предоставена и е възможност за становище и доказателства по твърденията за извършена дискриминация по признаци „политическа принадлежност“ и „лично положение“. От същата е депозирано становище с оспорване на твърденията в жалбата за прояви на дискриминационно отношение към В..

В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството.

Ответникът по делото е задължил жалбоподателката /ответник в административното производство/ да представи длъжностни и поименни щатни разписания. Представени са единствено поименни разписания на длъжностите в ДСХ-с.Гара Орешец в периода 01.01.2015г.-01.09.2017г. Не са ангажирани доказателства за променени изисквания за заемане на длъжността и променено щатно разписание на длъжностите в ЗСХ-с.Гара Орешец.

От събраните гласни доказателства в административното производство се установява, че при проведените местни избори 2015г. В. е подкрепяла кандидатите на ПП“Обединена България“ като активно е подкрепяла и подпомагала кампанията им. Свидетелите установяват, че избраният при изборите кмет Лозан Лозанов сменил директорката на Дома с В.П., която е назначена след пенсионирането си, симпатизант е и участник в предизборната кампания на избрания в Местни избори 2015г. кмет Лозанов. В рамките на 15-20 дни след назначаването си новата директорка уволнила 5 човека, това били всичките симпатизанти на ПП„Обединена България“, работещи в ДСХ, като други симпатизанти на ПП„Обединена България“ в дома не останали.

При така установените обстоятелства КЗД е установила, че жалбоподателката В.П. е извършила акт на дискриминация под формата на тормоз при упражняване на правото на труд по смисъла на чл.5 от ЗЗДиск. във вр. с §.1 ,т.1 от ДР на ЗЗДиск. на основата на признаците „лично положение“ и „политическа принадлежност“ по отношение на Т.К.В.. Прието е, че на местните избори 2015г. В. е била секретар на СИК-с.Гара Орешец, а жалбоподателката в съдебното производство В.П. е била симпатизант на новоизбрания кмет на Община Димово Лозан Лозанов и е участвала в предизборната му кампания. По делото не е приложен цитирания в решението регистър на ЦИК /не става ясно за съда дали се касае за извършена служебна справка от

КЗД на сайта на ЦИК/ , и същият не бе открит от съда на интернет страницата на ЦИК, но на интернет страницата на ЦИК е достъпно РЕШЕНИЕ № 2489-МИ София, 05.10.2015 на ЦИК, постановено по жалба на Лозан Лозанов срещу назначаването на В. като секретар на СИК-с.Гара Орешец при Местни избори 2015г., от което, ведно със събраните гласни доказателства, се установява, че действително В. е била активен участник в предизборната кампания на страната на опонента Славчев, както и че В. и П. са с различна политическа принадлежност. Въз основа на наложеното на В. дисциплинарно наказание „уволнение“ поради тежки нарушения на трудовата дисциплина КЗК е приела на основание чл.9 от ЗЗДиск., че действителната причина за умишленото отстраняване на същата от длъжността е била нейната политическа принадлежност и откритото и афиширане пред местната общественост. Прието е също така, че след като е възстановена на заеманата длъжност, същата в рамките на 15 дни отново е уволнена, отново възстановена и отново уволнена при липса на доказателства за извършен подбор, което е мотивирало КЗК да приеме, че е дискриминирана и по признак „лично положение“. Прието е от КЗК, че от П. като директор на ДСХ и ДЦСХ е извършен „тормоз“ като акт на дискриминация по отношение на В. при упражняване на правото и на труд по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във вр. с §.1,т.1 от ДР на ЗЗД по признаците „политическа принадлежност“ и „лично положение“ ,с което е нарушена забраната по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. На основание чл.78,ал.1 от ЗЗДиск. на П. е наложена глоба в размер на 250 лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения

14-дневен срок за оспорване от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на Комисията за защита от дискриминация, като адресат на акта.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.

Докладчикът е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 ЗЗДискр., на проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание.

Страните са редовно уведомени за заседанието, на което са взели участие, поради което съставът е предложил помирителна процедура.

Поради липса на възможност да се приложи процедурата по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. преписката е разгледана по общия ред.

Проведени са две открити заседания, след изясняване на фактите председателят на състава е дал на страните възможност за становище, след което е постановено оспореното решение.

Същото е постановено от компетентен орган, взето е единодушно и е подписано от решаващия състав на КЗД.

При постановяването му органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат.

Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не. Изводите му съответстват на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци, сред които и „политическа принадлежност“ и „лично положение“. Съгласно чл.5 от ЗЗДиск. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, се смятат за дискриминация.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда." Правилно е установена от КЗК, че

П. е осъществила спрямо В. дискриминация под формата на тормоз по защитените признаци „политическа принадлежност“ и „лично положение“. Поведението на П., изразяващо се в трикратно уволнение на В. в незначителен период от време, две от които категорично признати от съда за незаконни, всяко на различни основания, липсата на доказателства за законността на действията на П. и при третото поред уволнение /реално осъществен подбор, промяна на щатно разписание на длъжностите в ДСХ и промяна на изискванията за заемане на длъжността/, е накърнило достойнството и честта на подчинената и служителка и е създало за нея враждебна, унизителна и застрашителна среда. В този смисъл са гласните доказателства, събрани от административния орган. Поведението съответства на легалната дефиниция на §.1,т.1 от ДР на ЗЗДискр. за „тормоз“ като форма на дискриминация. От доказателствата е установено, че причината за дискриминацията е активното участие на В. в местните избори през 2015г. като съмишленик на политическа партия, различна от подкрепяната от П.. Развилите се във времето неколкократни уволнения сочат и на изградено личностно отношения спрямо същата от страна на П.. Предвид на горното следва да бъде споделен направеният от КЗД извод за извършена дискриминация под формата на тормоз на основата на посочените от комисията признаци по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. “ политическа принадлежност“ и „лично положение“ по смисъла на §.1,т.8 от ЗЗДиск.