Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5213 от 10.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7057/2019
Вид
Решение № 5213
Подписан
10.07.2019
В сила
30.07.2019
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА РАЙКИНСКА, ЦВЕТА СТОЯНОВА ЖЕЛЯЗКОВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.

София, 10.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райнкинска

ЧЛЕНОВЕ: Цвета Желязкова

Елена Радева като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 7057 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 018395/17.04.2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Я., подадена от длъжника Т.Б.Н., чрез адв. И.Й., срещу акт на ЧСИ С.Я. - изготвено на 11.04.2019 г. разпределение на събраните по изпълнителното производство суми.

Жалбоподателят твърди, че разпределението е незаконосъобразно поради нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в протокола от извършеното разпределение не били посочени конкретните хипотези на дължимост на начислените такси и разноски, което от своя страна било необходимо за правилно изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и за проверка за наличните по делото счетоводни документи. Поддържа, че при липса на доказателства за точния размер на дължимите такси, същите били неправилно включени в разпределението. Неправилно били начислени и обикновените такси.

Посочва, че описаният в разпределението недвижим имот не кореспондира с този, посочен в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, постановлението за налагане на възбрана и постановлението за публичната продан. Процесният недвижим имот с идентификатор ***. не включвал само „двуетажна сграда“, както било посочено в обжалвания протокол, а сградата имала и втори етаж (трети над сутеренен), върху който била наложена отделно възбрана. Поддържа, че не бил продаден целия недвижим имот, като събраната сума не представлявала получена цена от цялата къща.

Излага твърденият, че дължимите суми на взискателя били посочени неправилно - сума в размер на 47 924.49 лева – договорна, наказателна лихва и такса, посочена на стр. 2 от разпределението, не фигурирала в изпълнителния лист от 28.04.2013 г, като отделно била посочена и законна лихва в размер на 152 777.99 лв. за периода от 18.03.2013 г. до 11.04.2019 г. Според жалбоподателя събраната сума следва да погаси най-старото и най-обременителното за длъжника задължение – главницата, а не първо лихвите. Твърди, че били налице двукратно разпределени суми.

Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за лихви за периода до 3 г. от подаване на настоящата жалба, тъй като не били извършвани изпълнителни действия.

Жалбоподателят твърди, че през 2017 г. платил сума от над 37 000 лв. на взискателя за погасяване на главницата по кредита, която сума не била взета предвид нито от ЧСИ, нито от взискателя.

Взискателят по изпълнително дело № 20158440400918 „Б.Д.“ ЕАД не е депозирал писмени възражения е срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я. с рег. № 844 е представил мотиви, в които излага подробни съображения за неоснователност и частична недопустимост на депозираната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по делото изпълнителното производство по изп. дело № 2013********** по описа на ЧСИ Д.В.с рег. № 861 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД от 04.06.2013 г. срещу длъжниците С.Г.Н.и Т.Б.Н., въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2013 г., издаден от СРС по гр.д. № 21819/2013 г. за сумата от 254 966.97 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, заемни такси в размер на 2 213.02 лева, договорна лихва в размер на 28 217.89 лв. за периода 04.05.2012 г. до 17.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 17 493.58 лв. за периода 10.09.2012 г. до 17.05.2013 г., както и 9 539.74 лв. разноски по делото, а именно: 6 057.83 лв. държавна такса и 3 478.91 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

По молба на взискателя „Б.Д.“ ЕАД от

23.01.2015 г. изпълнителното дело е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, при който е образувано изпълнително дело с № 20158440400918 (съгласно Постановление от 09.02.2015 г. на л. 241 от изпълнителното дело).

От данните по делото (на л. 14) е видно, че в полза на взискателя е била учредена първа по ред законна ипотека от 30.06.2005 г. за обезпечаване изплащането на отпуснат от „Б.Д.“ ЕАД кредит за покупка на недвижим имот на С.Г.Н.и Т.Б.Н., върху следния недвижим имот, собственост на кредитополучателите: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Бистрица, район Панчарево, ул. „*********/стара улица „Никола Попов“/, заедно със построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИШНА СГАРДА, състояща се от: СУТЕРЕН, със застроена площ пот 121,50 кв.м, състоящ се от гараж за две коли, котелно помещение за гориво, ПРУ, и мазе №1, със стълбищна клетка и коридор, заедно с ПЪРВИ ЕТАЖ, със застроена площ от 121,50 кв.м, състоящ се от стълбищна клетка с балкон, три спални, кухненски бокс със столова, дневна, тоалетна и баня, представляваща следните два самостоятелни обекта с идентификатори както следва: сграда с идентификатор *** с площ по кадастрална карта 137,00 кв.м, брой етажи 2, представляваща жилищна сграда еднофамилна и с идентификатор ***, със застроена площ от 16,00 кв.м., брой етажи 1, представляваща жилищна сградата еднофамилна, с посочени в нотариалния акт граници/съседи на имота. Няма данни вписаната законна ипотека да е подновявана или заличавана.

От данните по делото е видно, че в полза на взискателя е била учредена договорна ипотека, вписана в СВ - гр. София на 21.04.2012 г. с Нотариален акт № 187, том II, рег. № 6380, дело № 301/2012 г. по описа на нотариусМ.Г., за обезпечаване на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 12.05.2005 г. и допълнително споразумение към него от 06.03.2012 г., като солидарните длъжници Ъ и Т.Н. са учредили в полза на кредитора „Б.Д.“ ЕАД ипотека върху своя собствен недвижим имот, описан по-горе.

С Постановление изх. 43829/05.06.2013 г. на ЧСИ Д.В.е наложена възбрана на процесния недвижим имот в полза на „Б.Д.“ ЕАД, която възбрана е вписана на 07.06.2013 г., т. 12, алт № 209/2013 в СВ – гр. София.

По делото е изискана информация от

НАП относно публичните задължения на длъжника С.Н.. Видно от Удостоверение изх.

№ 2200371900786612/28.03.2019 г., намиращо се на л. 700 от изпълнителното дело, длъжникът С.Г.Н.няма публични задължения.

С писмо вх. № 015445/02.04.2019 г. по описа на ЧСИ Я.Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел Панчарево е заявила, че длъжникът С.Н. няма изискуеми задължения за процесния имот, находящ се в с. Бистрица (л. 707 от изп.д.).

По молба на взискателя „Б.Д.“ ЕАД съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, като същият е продаден на пета по ред публична продан с времетраене от 29.10.2018 г. – 29.11.2018 г. при цена в размер на 224 002 лева.

От доказателствата по делото се установява, че с Протокол от 30.11.2018 г. за купувач на ипотекирания имот е обявен единственият наддавач М. Д.М..

След като е взел предвид, че постигнатата цена е недостатъчна да удовлетвори всички вземания, на основание чл. 460 ГПК ЧСИЯ.е изготвил разпределение на постъпилата сума от публичната продан. Установява се, че разпределението е предявено с Протокол от 11.04.2019 г.

С посочения протокол е извършено следното разпределение на постъпилата сума:

На първо място в протокола от извършеното разпределение е уточнено, че направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за обикновени и държавни такси по ТТРЗЧСИ са в общ размер на 1 741.58 лв., а пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ към ЧСИ С.Я. след приспадане на платената такса за опис на недвижимия имот по т. 20 ТТРЗЧСИ, е в размер на 1 206.67 лв. с ДДС. След приспадане на пропорционалната такса, ЧСИЯ.е разпределил сума в размер на 222 711.33 лв., както следва:

I.

Разноски –

1 504.10 лв. – платени на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.Д.“ ЕАД обикновени и държавни такси, сторени по повод изпълнението върху процесния недвижим имот – т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 31к от ТТРЗЧСИ.

II.

Платени на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.Д.“ ЕАД, съгласно първа по ред Договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – гр. София под № 105, том 5, вх. рег. № 15522/2012 г.

2.1. Сумата

9 774.22 лв. - платени обикновени и държавни такси в изпълнителното производство (без разноските по т. I) и разноските в заповедното производство.

2.2. Сумата

200 702.48 лв. - лихви, от които 47 924.49 лв. – лихви в полза на ипотекарния кредитор „Б.Д.“ ЕАД – договорна наказателна лихва и такса, както и законна лихва за периода от 18.05.2013 г. до 11.04.2019 г. в размер на 152 777.99 лв.

2.3. Сумата

10 730.53 лв. - главница

При така установената фактическа обстановка, съдът прима от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител - разпределението по чл. 460 ГПК, е измежду изрично предвидените изпълнителни действия и актове, които могат да бъдат обжалвани от страните - чл. 462, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е депозирана от легитимирано лице – длъжника по изпълнението. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

С акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител определя реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се определят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях. Извършва се, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или вземания. Съдебният изпълнител следва да определи на първо място суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на удовлетворяването им се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване сума се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото производство. В тази връзка доводите на жалбоподателя, касаещи действията на съдебния изпълнител по насочването на изпълнението върху процесния недвижим имот, в т.ч. съображенията за разминавания в описанието на недвижимия имот и включването или не на втория етаж от сградата, са ирелевантни в това производство. По отношение на възраженията на длъжника за погасяване по давност на част от лихвите, както и за погасяване чрез плащане на част от дълга по сметка на взискателя по делото, съдът няма как да ги вземе предвид в настоящото производство, защото се отнасят до материалноправен спор относно съществуването и погасяването на вземането на взискателя. За разрешаването на този спор, законодателят е предвидил специален исков ред.

Не могат да се разрешават в настоящото производство и спорове относно размера на начислените такси, тъй като редът за оспорването им е чрез обжалване Постановлението за разноските. Могат да се поправят само технически грешки при изчислението.

Относимите към предмета на настоящото производство възражения, релевирани в частната жалба, се отнасят до твърденията за неправилно включване на такси и разноски в обжалваното разпределение, неточното изчисляване на пропорционалните такси, оспорване размера на законната лихва и включването на сумата от 47 924.49 лв. в разпределението на постъпилата по изпълнителното дело сума, както и погасяването първо на лихвите, а не на най-старото и обременително за длъжника задължение – главницата.