Решение № 76 от 13.03.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Р., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

ГА.на Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500014 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Е. А. против решението, постановено по гр.д. 2549/2022г. на РРС, с което са отхвърлени иск по чл. 108 от ЗС, и по чл. 537 ал.2 от ГПК.

Излагат се съображения, че решението е неправилно и необосновано, и се иска отмяната му и уважаване на претенцията изцяло, претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. С. Р., със становище за неоснователност на жалбата. Не е постъпил отговор от Е. Е. Е., а впоследствие е депозирано становище за неоснователност на в.жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

С обжалваното решение е отхвърлен искът на в.жалбоподател - ищец в първоинстанционното производство, да се признае за установено по отношение на Е. Е. Е. и С. С. Р., че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, както и да бъде осъден С. Р. да предаде на ищеца владението на ½ ид.ч. от имота, съответно не е отменен на основание чл. 537 ал.2 от ГПК конститутивен НА **,т**, дело № ************г. на СВп- Р..

1

При изпълнение правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за вА.дно и допустимо. По отношение правилността му, по наведените доводи, и съобразно ангажираните по делото доказателства, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 108 от ЗС и по чл. 537 ал.2 от ГПК.

От ангажираните по делото доказателства от фактическа и правна страна се установява следното :

А. Е. А. и Е. Е. Е. са единствени наследници на баща си Е. А. Е., починал на 18.03.2013г.

Последният не заплащал задълженията си към Община С.п. за процесния имот в периода 2010-2013г., а наследниците му Е. и А. продължили да не ги плащат, поради което срещу тях през 2019г. било образувано изп.дело при ЧСИ И.Х., с взискател Община С.п., и по същото върху процесния имот била наложена възбрана.

На 24.08.2020г. Е. заплатил задълженията за процесния имот – данък за недвижим имот и такса битови отпадъци, за периода 2010г. – 2020г.

С нотариален акт *, том ***, рег. *1160, дело *170 от 2021г. от 22.12.2021г. на нотариус А.Ф., РРС / НА **,т**, дело № ************г. на СВп- Р./ Е. Е. Е. бил признат за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв** по плана на с.С., община С.п., ул. „В. „ *, при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****.

На същата дата Е. Е. Е. продал посочения имот на втория ответник С. С.

Р., което било обективирано в НА **, т** дело № ********г.на СВп-Р. ./ При тези установени по делото факти изводът на районния съд, че предявените искове са неоснователни, е неправилен.

Въззивната инстанция счита, че по делото няма спор между страните, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищеца и първия ответник, както и че те са единствени негови наследници.

Видно от отразеното писмено удостоверяване в скица, издадена от Община С.п., УПИ **** в кв**, 1230 кв.м, по регулационен/кадастрален план на с.С., въз основа на Заповед № 355/15.12.1988г., и разписен списък, процесният имот е собственост на наследниците на Е. А. Е..

При съставянето на констативния НА **,т**, дело № ************г. на СВп- Р., с който Е. Е. Е. е признат за собственик по давностно владение и наследство на имота, са представени : скица, удостоверение за наследници, удостоверение за данъчна оценка, пълномощно и удостоверения, че имотът не е общинска или държавна собственост.

Последните два документа очевидно сочат, че правото на собственост на праводателя на страните не се конкурира нито с права на общината, нито на държавата.

След като наследодателят е собственик на имота, при нА.чие на двама 2 наследници – синове, безспорно същите наследяват при равни права – по ½ ид.ч.

За да се придобие имот по давностно владение, когато е в режим на съсобственост, следва съсобственикът, който претендира, че е нА.це по отношение на него придобивна давност, в продължение на 10 години да е владял не само своята ид.част от имота, а и частта на другия съсобственик, като е демонстрирал на другия собственик намерението си, противопоставяйки се на неговите права, и това владение да е необезпокоявано.

Доказателства за продължило 10 години необезпокоявано владение на Е. по отношение на целия имот по делото не са нА.це. От разпитите на свидетелите се установява, че наследодателят на страните живял в имота до 2005г., след което се преместил в с.С.. Междувременно къщата се съборила.

Дворът се обработвал първоначално от роднина, а впоследствие бил изоставен. Както свидетелите на ищеца – Г.О. и М.А., така и тези на ответника Е. – Р.Ш. и Х.А., са категорични, че в имота, откакто го напуснал бащата, не е живял никой, не бил посещаван, нито поддържан от никой от двамата наследници. Отв. Е. не бил посещавал с.С. много години, до 2020г., когато пристигнал в селото и казал на св.Османов, че ще плаща данъците за имота.

Свидетелските показания са непротиворечиви относно владеенето на имота и несъмнено сочат, че отв. Е. не само, че по никакъв начин не е манифестирал спрямо ищеца А. намерение да упражнява права по отношение на целия имот, но и не го е посещавал в продължение на години.

Обстоятелството, че на 24.08.2020г. заплатил задълженията за процесния имот – данък за недвижим имот и такса битови отпадъци, за периода 2010г. – 2020г., не оборва горния извод.

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. След като от доказателствата по делото се установява, че отв.Е. не е собственик на целия имот, предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в НА **, т** дело № ********г.на СВп-Р., а само на ½ ид.ч., и не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, вторият ответник – приобретател на имота, няма правно основание да владее целия имот и следва да предаде на ищеца владението на ½ ид.ч. от същия.

Изложеното обуславя отмяната на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, като основателен и доказан като се признае за установено по отношение на двамата ответници - Е. Е. Е. и С. С. Р., че ищецът А. Е. А. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, и С. С.

Р. бъде осъден да предаде на А. Е. А. владението на ½ ид.ч. от имота.

На основание чл. 537 ал.2 от ГПК, НА **,т**, дело № ************г. на СВп- Р., с който Е. Е. Е. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. м, представляващо УПИ **** в кв** по плана на с.С., община С.п., ул. „В. „ *, при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****, следва да бъде отменен.

3

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски - 660 лева за първата инстанция и 381 лева за втората инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Р.нският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение *263/14.10.2022г., постановено по гр.д. 2549/2022г. на Р.нския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ДА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Е. Е. Е., ЕГН **********, от с.С., общ.К., и С. С. Р., ЕГН **********, от с.С., общ.С.п., обл.Р., че А. Е. А., ЕГН ********** от с.С., общ.С.п., е собственик на ½ идеална част от недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв** по плана на с. С., общ.

С.п., с адрес ул. „ В. *,при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****, и ОСЪЖДА С. С. Р. да предаде на А. Е. А. владението на ½ ид.ч от недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв** по плана на с. С., общ. С.п., с адрес ул. „ В. *,при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537ал.2 от ГПК, Нотариален акт *, том ***, рег. *1160, дело *170 от 2021г. от 22.12.2021г. на нотариус А.Ф., РРС / НА **,т**, дело № ************г. на СВп- Р./, с който Е. Е. Е. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв** по плана на с.С., община С.п., ул. „В. „ *, при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****.

ОСЪЖДА Е. Е. Е., ЕГН **********, от с.С., общ.К., и С. С. Р., ЕГН **********, от с.С., общ.С.п., обл.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Е. А., ЕГН ********** от с.С., общ.С.п., сумата от 1041 лева – разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4