Решение № 447 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900220 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. П., чрез адв. А. М. – ***, против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, за осъждане да и заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната баба М. Щ., настъпила при ПТП на *** г. в ***, предизвикано от водач на лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира и заплащане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. в ***, около 11,00 часа на кръстовището на ул. *** и ул. ***, водачът на лек автомобил Опел Зафира, с рег. № ***, не е пропуснал пресичащата по пешеходна пътека и на зелен светлинен сигнал на светофара пешеходка М. Т. Щ., в резултат на което настъпил удар между тях, довел до смъртта на пешеходеца. Водачът на лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответника със застрахователна полица № BG/03/12000228624, валидна до 14.01.2023 г.

Водачът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, 1 предложение последно, буква Б, във връзка с ал. 1, буква В, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, с влязла в сила Присъда № 76 от 10.10.2023 г.

Ищцата твърди да търпи значителни по размер неимуществени вреди – болки и страдания, от загубата на своята баба, които са пряка последица от настъпилото ПТП, тъй като е имала изключително силна връзка с починалата М. Щ., доколкото реално била отгледана и възпитана в голяма степен от баба си, тъй като целия си съзнателен живот е живяла с нея. Сочи, че двете имали изградена изключително силна връзка на обич, уважение, доверие, тя била най-близкият и човек, опора и приятелка. Твърди, че при баба си и дядо си живяла ** години, от навършване на ** възраст, по време на средното си образование, когато баба и се грижила за нея, след това и по време на завършване на висшето си образование, докато започнала работа в Ковид отделение на ***, когато се изнесла от дома им, за да не ги зарази. Според ищцата смъртта на баба и била силен удар за нея, отразила и се негативно в емоционален план, станала по – затворена, не желаела да се среща и излиза с приятели, чувствала се самотна, била разсеяна и нямала желание за работа и излизане извън дома, тревожели я тъжни мисли, винаги участвала в организиране на традиционните помени, въпреки че това й носело много тъга.

На 05.07.2023 г. предявила пред ответното дружество застрахователна претенция, но то не изплатило застрахователно обезщетение. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2023 г. до окончателното му изплащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който се оспорва иска по основание и по размер, като се счита, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията, тъй като не е налице екстраоридинарност на болките и страданията на ищцата, което да прави допустими и основателни предявените искове, а заявените твърдения обосновават обичайни отношения между баба и внучка в едно обичайно българско семейство и не водят до извода за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер, при което, съгласно тълкувателната практика на ВКС, обезщетение не се следва.

Не оспорва наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер BG/03/122000228624.

Твърди, че доколкото към исковата молба няма приложени еднозначни и конкретни доказателства пострадалата пешеходка М. Щ. къде точно се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението й на пътя, е възможно с поведението си сама да се е поставила в опасност и да е причина за ПТП.

Алтернативно – че съществува реална и обективна възможност пострадалият 2 пешеходец М. Щ. и сама да е създала предпоставки и се е поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен да е допринесла за възникване на произшествието. Прави възражение за съществено съпричиняване от страна на М. Щ., която вероятно неочаквано за водача се е намирала на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, при евентуално ограничена видимост за водача, като е нарушила чл. 113, ал. 1 и чл. 114 ЗДП, с което е допринесла за настъпването на вредите, като претендира обезщетението евентуално да се намали.

Възразява срещу размера на иска, като го счита прекомерно завишен, евентуално моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ, вр. с § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ. Сита, че не се дължат лихви за забава от застрахователя, а единствено от деликвента. Моли да бъдат отхвърлени изцяло претенциите като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени разноски.

В срок е постъпила допълнителна искова молба в която се твърди, че между ищцата и починалата и баба е съществувала изключително силна връзка на любов и привързаност, която надхвърля присъщата такава между баба и внучка, а самият факт, че е живяла ** години със своята баба е достатъчно показателен за това, като всички грижи за ищцата през този период били поемани от нейната баба, с която живеели заедно в апартамента на М. Щ. на ***.

Оспорва твърдението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. Щ., като счита, че с присъдата по НОХД 1717/2023 г. по описа на ОС Пловдив, е прието за безспорно установено, че М.

Щ. е пресичала на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофара за пешеходци, на намирала се е на разстояние, което е било достатъчно за водача да възприеме пешеходеца и да спре преди настъпване на удара, но водачът не е възприел пешеходеца, като и не оспорва тези факти и вината си за настъпване на ПТП. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на автомобила, поради което и наведените от ответника възражения се явяват неоснователни, а от представените към исковата молба доказателства е видно мястото, на което се е намирала пострадалата на пътното платно, преди ПТП.

Не е постъпил допълнителен отговор на искова молба.

В съдебно заседание и в хода по същество страните поддържат твърденията си, формулирани при размяна на книжата по делото, като ги доразвиват и в писмените си защити.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото между страните, а и от представените по делото писмени доказателства – препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че М. Т. Щ. е починала на *** г., а ищцата не е от кръга на наследниците и 3 по закон. Между страните не се спори и по отношение на обстоятелството, че ищцата е внучка на М. Щ., дъщеря на прекия и наследник М. Щ.-П., което е установено и със справка за лице – АИС „БДС“, приложено към досъдебно производство № 72/22 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Пловдив, към НОХД 1717/23 г. на ПОС.

Установява се от приетите по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., че на *** г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил Опел Зафира, с рег. № ***, блъска пресичаща по пешеходна пътека пешеходка М. Т. Щ., която е тежко ранена, което се установява и от приложената по делото епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив. От приложеното към делото досъдебно производство № 72/2022 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Пловдив, е видно, че същото е било образувано за престъпление по чл. 343, ал.3, предложение последно, вр. Ал. 1, б. „Б“, предложение 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, извършено на *** г., със съставянето на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, на осн. чл. 212, ал. 2 НПК, по същото е повдигнато обвинение на водача на автомобила К. П., по което е образувано НОХД № 1717/2023 г. по описа на ПОС. С влязла в сила присъда по НОХД № 1717/2023 г. по описа на ПОС подсъдимата К. П. е призната за виновна в това, че на *** година в град *** на булевард „***“ при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ***, нарушава правилата за движение – чл. 116 от ЗДП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, и чл. 119, ал.1 от ЗДП: При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинява смъртта на М. Т. Щ., ЕГН **********, настъпила на *** година, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Признати са за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер BG/03/122000228624.

По делото, за установяване на вида и интензитета на търпените от ищците вреди, са разпитани свидетелите С. С.-М., незаинтересована от делото, и свидетелят П., баща на ищеца. Показанията на свидетеля П. съдът обсъжда с оглед роднинската му връзка със страната и поради това заинтересоваността му от изхода на делото, но приема непосредствени, логични и истинни, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, включително на свидетелските показания на незаинтересования свидетел, а и с оглед факта, че обстоятелствата, за които 4 свидетелства, са достояние на най-близките хора на ищеца. Свидетелите заявяват, че ищцата е живяла при баба си и дядо си до края на *** г., когато се изнесла на квартира, защото започнала работа в болница и се притеснявала при пандемията от ковид да не ги зарази. Свидетелят П. заявява, че дъщеря му е живяла с баба си ** години, като тя и дядо и са се грижили за нея през този период, от започване на средното образование на ищцата, когато е била на ** г., а в последните години и тя се е грижила за тях, защото вече били остарели. Тези показания се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – дипломи, трудов договор и служебно изготвени справки ГРАО, от които е видно, че ищцата е завършила средно и висше образование в ***, адресната и регистрация по постоянен адрес съвпада с тази на нейната починала баба за последните шест години, както и, че ищцата е започнала работа месец *** *** г. в ***. И двамата свидетели заявяват, че ищцата е била привързана към своята баба, като не знаят за сериозни пререкания между тях, поддържали много близки отношения. Когато имало повече почивни дни ищцата се прибирала в гр. *** до родителите си, а майка и също идвала в ***, когато имала възможност. След катастрофата ищцата търсела начин да бъде обърнато повече внимание в болницата на баба и, но тя починала скоро след приемането и. Смъртта на баба си ищцата приела тежко, била унила, затворила се в себе си, в началото отказвала предложения за излизане с приятели, била по-резервирана в общуването с близките си.

Според свидетеля П. ищцата не им се обаждала, както преди, за да разказва интересни случки от ежедневието си, а споделяла, че е тъжна, че се чувства самотна. Свидетелят С. С.-М. пък заявява, че в началото, след смъртта на баба си, отказвала да излиза с приятели с претекста, че не се чувства добре да излезе навън в този момент, по-често започнала да говори за нея и да разказва спомени с нея, а смъртта и се отразила като на всеки един нормален човек, тъй като поддържали много близки отношения.