Решение № 3046 от 07.10.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3046

Плевен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20257170700608 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 22, ал. 4 от Закона за българския жестов език /ЗБЖЕ/ и чл. 7 от Наредба № РД-06-51 от 27.08.2021 г. за условията и реда за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език.

Административното дело е образувано по жалба на Д. М. Ж. с [ЕГН] от [населено място], общ. Л., обл. Плевен, [улица], като законен представител на детето Р. Д. Ж., роден на [дата]., подадена срещу заповед ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Л. и отказ за подновяване на услугата за жестов превод, предоставяна на Р. Д. Ж..

В жалбата лицето посочва, че на основание чл. 145 и следващите от АПК се подава жалба срещу прекратяване и последващ отказ от предоставяне на социална услуга за сина на оспорващия - Р. Д. Ж., дете с установено увреждане съгласно ЕР на ТЕЛК №90580 от 28.04.2025 г.

Посочва се, че със Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1/12.12.2024 г. от ДСП - Л., на Р. Д. Ж. е отпусната услуга „превод на жестов език“ в размер на 50 часа, валидна до 01.06.2025 г., като е била назначена преводачка с необходимите законни права за упражняване на преводаческа услуга, с компетентности за работа с деца, която е провеждала срещи с детето по 10 часа месечно, за да извършва услуга по превод и подпомагане на комуникацията между детето Р. Д. Ж., роден без слух и реч и неговия основен ежедневен обгрижващ баба му Б. Г. М., в домашна среда.

Посочва, че в края на месец май преводачката не е получила заплащане за последния месец, а в последствие са получили устно известие, че с обратно действие от 01.05.2025 г. услугата е прекратена със Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025 г., като мотивът бил, че детето не било от глухо семейство. Според оспорващия това противоречи на духа и смисъла на Закона за българския жестов език, който защитава правото на комуникация на всички глухи хора и деца.

Оспорващият посочва, че след получаване на ново решение на ТЕЛК е подал искане за подновяване на същата услуга, но е последвал отказ от страна на РДСП - Плевен. Иска се от съда да постанови справедливо решение, в най- добрия интерес на детето, за да не бъде лишено от жизненоважна подкрепа за развитието и комуникацията си, като се иска отмяна на заповед ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Л.. Претендира заплащане на направените разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Д. М. Ж. се явява лично. Поддържа жалбата и моли за отмяната й, като основната причина за да иска отмяна е, че синът му е естествен носител на българския жестов език, тъй като съгласно решението на ТЕЛК той е инвалидизиран с дата 16.10.2020 г., която е рождената дата на детето и в този смисъл българския жестов език се явява негов роден език, първи език. Оспорващият не приема, че в случая детето не е естествен носител, при условие, че той се явява абсолютно естествен език, тъй като детето няма друг начин на общуване, все още, освен жестове и мимики. Счита, че оспорената заповед противоречи и на духа на закона, както е описано в чл. 20, ал. 1 от закона, по който е издадена тази заповед за безвъзмездно ползване и в този смисъл противоречи на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от самия закон. Моли да се признае оспорената заповед като незаконосъобразна, като основната причина е, че синът му е естествен носител на българския жестов език.

Отделно счита, че обжалваната заповед, противоречи на заповед от 12.12.2024 г., с която именно директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] дава безвъзмездна преводаческа услуга на синът му за периода от 01 януари до 01 юли и заповед № ЗДЖЕ/Д-ЕН-Л/ 1/12.12.2024 г., съответно заповедта, която е от 28.05.2025 г. отменя тази заповед, но със задна дата от 01.05.2025 г.

В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] се явява лично директорът – И. П. И., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, счита, че заповедта отговаря на всички законови изисквания, издадена е в съответствие със Закона за българския жестов език и държи съдът да се произнесе с решение, с което да се отхвърли жалбата.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация с вх. №ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 14.05.2025 година /л.л.55-56/ до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Л., Д. М. Ж. като законен представител на детето Р. Д. Ж., роден на [дата]., е поискал да му бъде осигурена безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по чл. 20, ал.1 от Закона за български жестов език до 120 часа годишно за 2025г.

На 28.05.2025 година е постановена Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025 г., с която е постановен отказ за осигуряване на исканата услуга на Р. Д. Ж. по чл. 20, ал.1 от ЗБЖЕ в размер на 80 часа за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025г., като са посочени мотиви, че на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за българския жестов език във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби към същия закон - детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език, а в момента се обучава на него.

Заповедта е обжалвана с жалба вх. рег. №15-94Д-00-1198/13.06.2025г. пред директор на РДСП –Плевен /л.л.61-62/ и с решение № 15-РД06-0019/03.07.2025 година директор на РДСП -Плевен /л.л.69-72/ е преценил същата като неоснователна и я е отхвърлил.

В мотивите са изложени съображения, че от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 14.05.2025 г. Д. Ж. в качеството на родител/настойник на детето Р. Д. Ж. е подал заявление-декларация с вх. № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 в Дирекция „Социално подпомагане" - Л. за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ до 120 часа годишно за 2025 г., като е декларирал, че се касае за дете със слухова загуба, естествен носител и/или ползвател на български жестов език, с определен процент на вид и степен на увреждане - 75% съгласно ЕР на ТЕЛК № 90580/80 със срок до 16.10.2036 г., както и че е запознат с условията за отпускане, отказване, отчитане, изплащане и контрол на безвъзмездната преводаческа услуга от и на български жестов език, както и че списъкът на преводачите от и на български жестов език се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания и е публикуван на тяхната електронна страница.

Посочва се, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 3 от ЗБЖЕ, във връзка с чл. 7 от Наредба № РД-06-51/27.08.2021 г. за условията и реда за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, социалния работник, обработващ заявление-декларацията на Ж. след като е извършил необходимите служебни проверки и въз основа на представените документи, е изготвил предложение до директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Л., че детето Р. Д. Ж. няма право на 80 часа безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025 г., като е посочил, че детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗБЖЕ, а в момента се обучава на него.

Посочва се, че в тази връзка на основание чл. 22, ал. 1 от ЗБЖЕ във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № РД-06-51/27.08.2021 г. за условията и реда за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Л. е издал оспорената Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 28.05.2025 г. за отказ за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ за детето Р. Д. Ж., за периода 01.05.2025 г. - 31.12.2025 г.

Посочва се, че Законът за българския жестов език (ЗБЖЕ) урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език, както и че законът е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит. Следващата алинея уточнява, че глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти в процеса на обучението си за придобиване на виеше образование освен осигурения лимит от 120 часа имат право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър.

Посочва се, че според § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗБЖЕ „По смисъла на закона: "Глухо лице" е лице или дете със слухова загуба, което е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език.“

Посочва се, че естествени носители на българския жестов език са хора, които са израснали в среда, в която българският жестов език се използва ежедневно, като това най- често са глухи деца на глухи родители, но може да бъдат и глухи хора, които от ранна възраст са се научили да комуникират с други глухи хора, използващи българския жестов език, като те владеят езика интуитивно и спонтанно, с пълна граматическа и лексикална компетентност, както чуващите владеят говоримия български език. Поради което в средите на българските глухи семейства е прието жестовият език да се нарича „майчин“ по смисъла на първи, предаван от родителите и рядко придружаван от говор, а „естествен“, защото възниква чрез усвояване на жестове от носителите им, и защото спрямо чуващо дете, едно дете без слух усвоява първо жестовия, преди говоримия национален език. Така жестовият език на хората с вродена глухота, се нарича „естествен“ език, и бидейки негови носители, глухите го използват като основно изразно средство. Посочва се, че разликата между носител и ползвател на българския жестов език (БЖЕ) е свързана с това дали езикът е първи/естествен език на човека и каква е неговата роля в общуването му, а в случая на Р.безспорно от всички документи съдържащи се в административната преписка, както и от представените към жалбата писмени доказателства се установява, че неговите родители и роднини не владеят българския жестов език и на този етап полагат усилия да го научат, за да могат да общуват нормално и пълноценно с детето.

Посочва се, че видно от информацията, съдържаща се в становищата на специалистите, работата с детето напредва и то показва положителни резултати в процеса по усвояване на българския жестов език. В резултат на обучението детето е започнало активно да употребява научените жестове в домашна среда и да показва желание за научаване на нови жестове, насочени към по- богато и разнообразно изразяване. Започнало е да развива базисни умения за двупосочна комуникация - задаване на въпроси, посочване, изразяване на предпочитания. Безспорно продължаването на обучението по български жестов език за Р.е от огромно значение за пълноценното развитие на комуникативните и социални умения на детето. Именно поради тази причина, детето първо следва да бъде обучено на българския жестов език и след това да започне да го използва, за да общува с околните.

Посочено е още, че във всички протоколи за предоставена преводаческа услуга от и на български жестов език, преводачът П. Г. е декларирала, че е осъществявала услугата в дома на детето в [населено място], общ. Л., а преводаческата услуга следва да се предоставя индивидуално и в институция извън рамките на дома (лечебно заведение, образователна институция, социална услуга и др.), като в дома може да се говори за подкрепа и обучение, но не и за предоставяне на преводаческа услуга от и на български жестов език в същинския смисъл на тази дейност. Именно поради горното, преценката на административния орган, че на този етап по отношение на малолетния Р.става дума за обучение, а не за необходимост от предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език по смисъла на ЗБЖЕ, е правилна.