Решение № 786 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330100120 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 против К. С. К., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020 г. ответникът бил транспортиран по спешност, поради травма в областта на лявата глезенна става, оток и болка.

Тъй като състоянието не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология и опериран. Към този момент бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил по време на болничния престой и към момента на служебно изписване – 20.03.2020 г. /поради самоволно напускане/.

Бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 16621/20 г., в която били описани извършените медицински дейности.

Към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното лечение, както и към датата на изписването, ответникът бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като не възстановил правата си на здравноосигурено лице. Поради това, на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сам да плати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 647,60 лева /вж. изм. на иска по чл. 214 ГПК, чрез намаляване, поради частично оттегляне – л.67/ - сбор от цената на съответните медицински услуги, съгласно Ценоразписа на ЛЗ. Въпреки 1 изпратените покани за плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6091/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 12494/22 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до погасяването.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Нямало посочени цени на извършените процедури, като от декларацията не ставало ясно дали пациентът е с прекъснати права или не, както и, че бил запознат с останалите условия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ответникът е постъпил за лечение в болничното заведение на сочената дата и е били изписан служебно на 20.03.2020 г., поради самоволно напускане; бил е хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология и опериран; лекуван по КП № 217.1 в сочения период, като за същия е осъществено лечение, със съответни мед. процедури и изследвания /вж.

Определението по чл. 140 ГПК № 7642/05.07.2023 г.– л.57-58/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От представената медицинска документация се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „счупване на дисталната част на тибията“, с оплаквания за болка, оток.

Към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период, той е бил здравнонеосигурен, което се установява от приетата по делото справка от НАП, съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени. Справка е направена и служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за лечение от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус /л.17-18/.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл.

33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл.

2

109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

По делото се установява, че за възстановяване здравето на пациента са извършени множество услуги и изследвания в периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека.

Представените медицински документи категорично удостоверяват извършените прегледи, изследвания и консултации на пациента, както в спешния кабинет, така и след хоспитализацията му. Те са подробно вписани и в изготвената „сметка на пациент“, където коректно са изброени всички извършени дейности. Извършените изследвания са съобразно изискванията на добрата медицинска практика и алгоритъма на КП, като тя не е била завършена, поради самоволно напускане на пациента, изписан служебно.

Обстоятелствата относно извършването на самото лечение, със съответни мед. процедури и изследвания, са отделени и за безспорни между страните, като възражения в ОИМ и хода на процеса по тези въпроси не са налице.

При съвкупен анализ на представените мед. документи, съдът намира за безспорно доказано, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на ответника. Тъй като той не установява плащане на предоставената му такава, следва да погаси стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Действително, както твърди и ищецът, пълният алгоритъм на КП не е изпълнен /завършен/, което обаче не означава, че ответникът следва да бъде освободен от отговорността да плати оказаната му и доказана мед. помощ. Реално извършените мед. дейности – в т.ч. – изследвания, диагностика, прегледи, консултации, за които се търси плащане, се установяват при прегледа на медицинските документи и определените цени. Епикризата, направлението за хоспитализация, протоколите за извършени интервенции, фишовете за извършени изследвания, обр. диагностика и пр., представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените е отразено, че на ответника са извършени описаните мед. интервенции, изследвания и пр. Пациентът е получил мед. помощ в твърдения обем, 3 като са спазени изискванията на добрата мед. практика. Ето защо, дължи плащане на съответните услуги за исковия период.

Размерът на дължимата сума се установява от анализа и съпоставката на извършените мед. дейности, диагностика, лечение и изследвания, част от алгоритъма на КП и представения ценоразпис на лечебното заведение /така – съпоставят се дейностите от сметката на пациента за извършените мед. дейности и представената мед. документация, ведно с ценоразписа, при което се установява, че всички описани услуги и изследвания са извършени в исковия период, при което подлежат на плащане в сочения размер от общо 647,60 лева, установим от ценоразписа – напр.

ПКК, цена – ценоразп. т.5.1.1; рентгенография на глезен, ходило и др. изсл. – цена – ценоразп. т. 7.2.24 и 25 и т.н./.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички мед. дейности, които според документацията са реално извършени и не са оспорени.

Възраженията на особения представител, макар принципно резонни, отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Медицинските дейности са извършени, като преодоляване на състоянието и лечение на пациента само в спешно отделение не е било възможно - хоспитализация е била необходима. В ПЗ са цитирани множество нормативни разпоредби, без конкретни доводи, твърдения и възражения, които да бъдат коментирани по същество, като тези, ненаведени в ОИМ биха били и принципно преклудирани. За пълнота – представеното Решение на ВАС е неотносимо, т.к. ответникът е напуснал самоволно, без да уведоми, а въпросното приложение № 3 /както се сочи и в съд. решение/ касае декларация, която се подписва в случай на отказ да бъде приет в ЛЗ, след информиране от специалист за нуждата от това, както и при отказ да продължи започнал престой. В случая, такава декларация не се поддържа да е подписвана, нито ответникът е изложил такива доводи в ОИМ или ПЗ, за да се коментира нещо допълнително по същество.

Според действащото законодателство, разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 ЗЗ и чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. Спешната медицинска помощ е безплатна обаче, само ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение. В случая, ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде преодоляно в спешен кабинет на болницата, поради което следва да плати стойността на оказаната му помощ.

Извършени са му множество изследвания, диагностика, медицински услуги, с цел възстановяване на здравето, като е пролежал в клиниката, но е напуснал самоволно. Не може от собственото си недобросъвестно поведение да черпи 4 благоприятни последици. Поканен е да плати – видно от изрично изпратената му покана от УМБАЛ, която обаче не е получена, т.к. не е потърсена от адресата. Той е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, т.к. видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие /л.8-9/, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т.18 и сл./.

В тази връзка и възраженията в ОИМ не се споделят. Изискването на чл. 86, ал. 2, т.6 ЗЗ – пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за инф. съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани о т НЗОК, но при определени правила. Тъй като е бил здравнонеосигурен, дължи плащане на оказаната му медицинска помощ до претендирания, доказан размер на дейностите.