Акт от 31.07.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 116 гр. Сливен, 31.07.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ

АЛЕКСИЕВА при секретаря Радост

Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 236 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №

281/07.03.2019 г. по гр.д.№ 5502/2017 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че е налице съществуване на правоотношение между Ловно рибарско сдружение „Гребенец“ и Държавно горско стопанство Сливен - ТП по сключено между страните допълнително споразумение от 21.06.2016 г. към договор от 28.06.2010 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗОЛД, по силата на което ловна дружинка „Сливен-1“ се присъединява към Ловно рибарско сдружение Гребенец ведно с Ловно стопански район „Сливен 1“ с обща площ от 2868,1 хектара. Със същото решение съдът е осъдил Държавно горско стопанство Сливен -ТП, да заплати на Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, сумата от 1580 лв., деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Държавно горско стопанство - Сливен и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в цялост.

Въззивникът основава твърденията си за порочност на атакувания акт на следното: релевират се оплаквания, че по искане на страните в една облигационна връзка, тя може да се изменя, прекратява и разваля, като в настоящия случай едната страна се е отказала едностранно от уговорката, обективирана в процесното допълнително споразумение и ефектът от това е, че развалянето настъпвало незабавно. Не било възможно страната по облигационното отношение да подменя волята на другата страна със съдебно решение. Счита, че решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд, следвало да се приложи, тъй като взетото последващо решение на ОС е невалидно, поради липсата на членствени права у лицата участвали в събранието.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за събиране на нови писмени доказателства и се претендират деловодни разноски.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът по първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба и изложеното в нея, като неоснователно. Подробно аргументира обоснованост на атакувания съдебен акт. Излага съображения за неотносимост на възраженията за отказ на едната страна от облигационната връзка и за не приложимост на решението на Ямболския окръжен съд. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В с.з., въззивника „Държавно горско стопанство-Сливен“-ТП на ДП „Ююгоизточно държавно предприятие“ се представлява от юрк. А. и адв. Б.. Същите правят искане за присъединяване на Ловно-рибарско дружество Сливен като страна в производството – ответник на основание необходимо другарство и представят писмени доказателства, по които съдът се е произнесъл, като е приел единствено Уведомително писмо от Председателя на Ловно-рибарско дружество Сливен до председателя на ЛРД Сливен -1 и е отхвърлил искането за приемане на останалите писмени доказателства. По същество процесуалният представител моли за отмяна на атакувания акт и за отхвърлянето изцяло на претенциите на въззиваемото сдружение. Подчертава, че изводите на съда не кореспондирали с доказателствения материал и били неправилни. В представената писмена защита се развиват доводи, че съдът неправилно не е навлязъл по същество в обсъждане на законосъобразността на уговорката предмет на правоотношенито. Навежда се аргумент, че искът е недопустим или респективно ако се счете за допустим в такъв случай е неоснователен. Изтъква се аргумент че правоотношението е било прекратено с писмо, в което са изложени мотиви за прекратяването. Според въззвника, съдът е следвало да събере доказателства както за валидното възникване на облигационната връзка, така и за съществуването и. Посочва се, че не са изпълнени указанията на съда дадени във влязлото в сила решение на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 378/2013 г. Твърди се, че от представените, но неприети от съда доказателства, било видно, че ЛРДружинка Сливен -1 към момента на взимане на решението за преминаване към ЛРС Гребенец е бил част от ЛРД Сливен и численият ѝ състав е бил различен от посочения от ищците, като законен е бил съставът към 2014 г., когато е взето отмененото от съда решение за преместването на ЛРДружинка Сливен-1 към ЛРС

Гребенец. Счита, че независимо от неоспорването на взетото на общо събрание решение, то право да се регистрира дружинката в ЛРС

Гребенец изобщо не е възниквало и следователно не може да възникне правото на ЛРС Гребенец да сключи допълнителното споразумение предмет на иска, поради разликата в поименния състав. Според процесуалния представител на ДГС Сливен допълнителното споразумение е нищожно и директорът е действал при условията на обвързана компетентност при прекратяването.

На следващо място се твърди, че изискванията на чл. 30 от ЗЛОД не са били спазени и това било безспорно установено.

Излагат се аргументи за недопустимост на иска, тъй като било недопустимо съдът да санира прекратен договор или да подменя волята на страна по него.

Въззиваемата страна ЛРС Гребенец, редовно призовано, изпраща представител по закон и се представлява от процесуални представители по пълномощие адв. Мая Русева и адв. Д.Д.. Същите молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Адв. Д. в писмена защита моли за отхвърляне на въззвната жалба и потвърждаване на решението, излага подробно фактическа обстановка, като счита иска за доказан, тъй като в първа инстанция обстоятелството за валидно възникнала облигационна връзка от допълнителното споразумение е било отделено като безспорно, като обект на изследване е било само прекратяването поради недействителност. По отношение на това се навеждат аргументи, че тезата на ответника се е състояла в две твърдения, а именно че споразумението е прекратено на основание решението на Ямболски окръжен съд по дело 378/2013 г. и че директорът е действал при обвързана компетентност. И двата аргумента били правилно отхвърлени от първоинстанционния съд и не следвало да се измества предметът на делото от страна на въззивника.

Пред настоящата инстанция се събра допълнително писмено доказателство, а именно Уведомително писмо от Председателя на Ловно-рибарско дружество Сливен до председателя на ЛРД Сливен -1.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. По отношение на възражението, че в делото ЛРС Сливен е необходим другар на ответника, което би могло да доведе до постановяване на недопустимо решение, тъй като първата инстанция е постановила акта си без участието на задължителна страна, то съдът намира следното. Предмет на установителния иск в настоящото производство е едно правоотношение чиито страни са ищецът и ответникът. ЛРД Сливен не е страна и не може да се приеме, че същото може да участва в процеса като необходим задължителен другар на ответника, тъй като ищецът определя с исковата си молба към кого да насочи иска си, а случаите в които съдът служебно определя страна необходим другар в процеса, за да постанови допустимо решение са посочени в закона или естеството на спора налага това. Настоящият не е сред тях, независимо от отражението, което би имало решението върху сдружението, желаещо да встъпи като необходим другар пред въззивната инстанция, тъй като същото не е страна по правоотношението предмет на делото.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, като счита че все пак следва да изложи своята:

Със Заповед № РД 49-155 от 27.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните, на осн чл. 7,ал. 6 от ЗЛОД са определени границите на ловно –стопански район, стопанисван от ЛРДружинка Сливен-1.

На 28.06.2010 г. между ДГС Сливен и ЛРС Гребенец е сключен договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, в който е уговорено, че ДП възлага, а ЛРС Гребенец приема да извършва стопанисване и ползване на дивеча в следните стопански райони: Блатец, Тополчане, Сливен 2. Срокът на договора е до 2024 г. Основанията за прекратяване на договора са посочени в раздел 4 от него и включват, изтичане на срока, прекратяване на страна, взаимно съгласие, констатирани нарушения на чл.

30 от ЗЛОД, като в последния случай договорът се прекратява с едномесечно предизвестие от директора на ДГС към представителя на сдружението.

На 21.03.2013 г. ЛРДружинка

„Сливен -1“ взела решение да престане да членува в ЛРД Сливен и да стане част от ЛРС Гребенец. Между ЛРС Гребенец и ДГС Сливен е било сключено допълнително споразумение (на неизвестна за съда дата) към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения от 28.06.2010 г., с което стопанисването на дивеча на територията определена за ЛРД Сливен -1 е предоставено на ЛРС Гребенец. Това става ясно от писмо с изх. № АСД -12-441/14.04.2016 г. от ДГС Сливен до ЛРС Гребенец.

От представените съдебни актове става ясно, че

Ямболският окръжен съд е намерил за незаконосъобразно проведеното общо събрание на ЛРДружинка „Сливен -1“ на 21.03.2013 г., на което е взето решение същата да премине от ЛРД Сливен в ЛРС Гребенец. Мотивите изтъкнати в решението са следните: липса на кворум при взимане на решението, неспазване на нормата на чл. 26.2 от Устава на ЛРС Сливен, провеждането на събранието в частен имот, нередовно разгласяване, които са довели до незаконосъобразно преминаване от ЛРДружинка Сливен -1 към ЛРС Гребенец. С тези мотиви съдът е приел за установено, че ЛРД Сливен има право да поддържа заявената регистрация на ЛРД Сливен-1 като свой член и че ЛРС Гребенец - гр. Ямбол, не е носител на правото да регистрира ЛРД Сливен -1 като свой член. Решението е влязло в законна сила на 30.03.2016 г., когато е държано Определение № 259 по гр.д. № 3572/2014 г. за недопускане на касационно обжалване по горецитирания акт.

От писмо с изх. № АСД -12-441/14.04.2016 г. на

Директора на ТП „Държавно горско стопанство Сливен“, адресирано до Председателя на ЛРС Гребенец -Ямбол е видно, че същият счита за недействително, сключеното допълнително споразумение (без посочена дата) към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения на основание чл. 30 от ЗЛОД от 28.06.2010 г., на основание влязлото в сила Решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд.

На 26.05.2016 г. е проведено Общо събрание на ЛРдружинка Сливен -1, обективирано в протокол № 14 от същата дата, на което било взето решение ЛРДружинка Сливен -1 да се премести от ЛРД Сливен в ЛРС Гребенец. На събранието присъствали лица, посочени като членове на ЛРДружинка

Сливен-1 при ЛРД Сливен към 18.04.2016 г. фигуриращи в информационната система ИАГ , по изготвена справка от длъжностно лице при МЗХ. Това е видно от приложените списъци – присъствен лист, списък на гласували и списък на членовете на дружинката от МЗХ. За същото общо събрание ЛРД Сливен е било уведомено с

Разпечатката съдържа 41 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96069a65-c968-4f40-be2d-f6ecb885243b