Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 547 от 26.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 271/2024
Вид
Определение № 547
Подписан
26.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Георги Драгoстинов, Ангелина Богданова, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Велико Търново, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500271 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. П. П., като пълномощник на Д. С. Г., против Определение № 192/25.01.2024 г. по гр. д. № 912/2023 г. по описа на ВТРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК вх. № 23579/08.12.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 1465/30.11.2023 г. по същото гражданско дело в частта на присъдените разноски на пълномощника на ищеца по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв. С жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение поотделно за всеки един от предявените искове.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Ф.” ЕООД, в който сочи, че в практиката на СЕС е прието, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМРАВ с оглед сложността на действително извършеното от адвоката по делото. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба и от „И.” АД, с който оспорва същата и заема становище, че съдът няма задължение да определи възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съобразно правилата на НМРАВ. Навежда доводи, че са предявени кумулативно съединени искове, които са в защита на един интерес, оценяеми са и възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Счита, че исковете произтичат от едно и също правоотношение и не се налага доказване на всеки иск поотделно. Въз основа на тези съображения също моли да се остави без уважение подадената частна жалба.

Великотърновският окръжен съд при извършена служебна проверка за 1 допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да ги заплати.

Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция.

Съгласно чл. 2, ал. 4 и, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно. Противно на посоченото от процесуалните представители на ответните дружества разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, адвокатското възнаграждение се определя за всеки иск поотделно независимо дали те са оценяеми или неоценяеми /Определение № 88 от 09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 446/2022 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС; Определение № 92 от 28.02.2022 г. по гр. д.

№ 1809/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Както беше посочено, пред първоинстанционния съд са предявени четири кумулативно съединени иска, поради което на основание чл. 2, ал. 5 от горепосочената наредба, съобразявайки материалния интерес по всеки един от тях, за всеки иск следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за иск с материален интерес до 1000 лв. възлиза на 400 лв., а по т. 2 на същата алинея при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. От изложеното следва, че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 963,90 лв., от което 563,90 лв. за предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4437548/23.03.2022 г. и 400 лв. за предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което да бъде заплатено от „И.“ АД, както и възнаграждение в общ размер на 977,85 лв., от което 498,10 лв. за предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл.

26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4437548/23.03.2022 г. и 479,75 лв. за предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което да бъде заплатено от „Ф.“ ЕООД.

Направено е и искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по чл. 248, ал. 3 ГПК.

От гореизложеното следва, че настоящият състав следва да уважи така подадената частна жалба и да отмени обжалваното определение Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Определение № 192/25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 912/2023 г. по описа на ВТРС.

ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 1465/30.11.2023 г., постановено по гр. дело № 912/2023 г. по описа на ВТРС, като:

ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул. „Д.“ № .., ет. .., ап. .., ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК, с личен номер № .., БУЛСТАТ .., адвокатско възнаграждение в общ размер на 963,90 лв. (563,90 лв. за предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и 400 лв. за предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД), на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул. „Д.“ № .., ет. .., ап .., ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.

С. П. от САК, с личен номер № .., БУЛСТАТ .., адвокатско възнаграждение в общ размер на 977,85 лв. (498,10 лв. за предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД и 479,75 лв. за предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД), на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3