Присъда № 9 от 16.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 9/16.02.2026 г., постановена по НОХД № 1567/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по постъпил в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който против подсъдимия А. М. Я., е повдигнато обвинение за това, че на 26.07.2024 г. около 15:55 часа на Общински пьт 5391, километър 4+400 метра, общ. Карнобат, обл. Бургас, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с peг. № ******, в посока от село Трояново, общ. Камено, обл. Бургас към село Аспарухово, общ. Карнобат, обл. Бургас нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в закона за движение по пътищата, а именно: чл. 15, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,“ На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, „-навлязъл в насрещната лява пътна лента в която се движил товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с peг. номер ******, собственост и управляван от пострадалия Д. Р. П., чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата "При избиране скоростта на движение на водача на потно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: - за категория В-90 км / час извън населено място"- управлявания от обвиняемия автомобил се движил с около 112 км/ч. и чл. 44, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „При разминаване водачите на насрещно движещите се пьтни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.“ - навлязъл с предната си лява част на управлявания от него автомобил в насрещната пътна лента ,като вследствие на тези нарушения на нормите на ЗДвП е предизвикал пътно транспортно произшествие и по този начин по непредпазливост причинил смъртта на Д. Р. П. ЕГН ********** от град ******, обл. ******* изразяваща се в тежка гръдна травма, довела до необратими увреждания на вътрешните органи и техните структури – престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“ , вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 15, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

След разпореждането на съдията-докладчик по чл. 247б от НПК, по делото е постъпила молба от Д. В. П. – лично и като родител и законен представител на малолетния И. Д. П., Я.

Д. П., Я. А. П., Р. Д. П. – всички наследници на починалия Д. Р. П., чрез упълномощения им повереник адв. Я. К., за конституирането им като частни обвинители в наказателното производство.

В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа искането за конституиране на нови страни и като съобрази, че искането е депозирано в срока по чл. 247б ал. 4 от НПК, и от представените писмени доказателства се установяват родствените връзки на молителите с пострадалия, с оглед и на ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСНГТК, конституира като частни обвинители в наказателното производство правоимащите роднини на починалия Д. Р. П. – Д. В. П. – лично и като родител и законен представител на малолетния И. Д. П., Я. Д. П., Я. А. П., Р. Д. П..

След проведено разпоредително заседание, в което не са установени основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, нито основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, по искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2, във връзка с чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита го за безспорно доказано от обективна и субективна страна. В обвинителната реч накратко анализира събраните доказателства, въз основа на които формулира извод, че съставомерният престъпен резултат 1 е настъпил поради поведението на подсъдимия, който управлявал автомобила с неразрешена скорост, като по този начин сам се поставил в невъзможност да избегне или предотврати настъпването на произшествието. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му бъде определено наказание „лишаване от свобода” в среден размер, предвиден за съответната правна норма към момента на деянието, което да се редуцира с 1/3 и на основание чл. 343г от НК лишаване от право да упрявлява МПС за срок от 3 години. Пледира веществените доказателства – леки автомобили, да бъдат върнати на правоимащите лица.

В съдебно заседание частните обвинители, редовно призовани, се явяват и се представляват от редовно упълномощен повереник – адв. Янко Калпакчиев, който поддържа обвинението наред с представителя на прокуратурата, като го намира за безспорно доказано.

Изразява становище, че обстановката със случаите и последиците от ПТП в страната налага необходимост за такива престъпления да се определят по-тежки наказания, за да се постигнат целите по чл. 36 от НК и спрямо другите членове на обществото. Предлага на съда подсъдимият Я. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи ефективно наказание „лишаване от свобода“, което да отговаря на целите на генералната и специалната превенция и да постанови лишаване от право да управлява МПС за максималния срок, предвиден по закон. Моли за присъда, съответстваща на тежестта на извършеното.

Частните обвинители се присъединяват към казаното от повереника им.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Стефан Кенов не оспорва обвинението. Моли при определяне на наказанието съдът да вземе предвид младата възраст на подсъдимия, неопитността му като млад шофьор, придобил СУМПС осем-девет месеца преди настъпване на инцидента, чистото съдебно минало, опит да окаже някаква помощ и съобщаване на ЕНН 112, както и обстоятелството, че настъпилата смърт е на базата на тежка гръдна травма, като пострадалото лице е било без колан. Счита, че отегчаващи вината обстоятелства няма в настоящия случай. Пледира за определяне на минималното предвидено в закона наказание, като същото бъде редуцирано с 1/3 и отложено за подходящ изпитателен срок. Счита, че такова наказание ще е справедливо и че ще изпълни индивидуалната превенция. По отношение лишаването от правоуправление предоставя на съда. Заявява, че веществените доказателства следва да бъдат върнати на собствениците и наследниците.

В съдебно заседание подсъдимият Я., редовно призован, се явява лично, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласява се да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума моли за наказание две години лишаване от свобода с четиригодишен изпитателен срок. Заявява, че не е искал да стане така и че е оказал първа помощ, като на всеки може да се случи. Изразява съжаление.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:

Подсъдимият А. М. Я., с ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС, притежаващ категории „***“ и „***“, със свидетелство за управление, издадено на ****** г. и валидно към датата на деянието. Към инкриминирания момент е ******.

На 26.07.2024 г., около 15:55 часа, на общински път № 5391 при км 4+400 в землището на община Карнобат, област Бургас, извън населено място, при ясно и сухо време и добра видимост, подсъдимият А. М. Я. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** в посока от с. Трояново към с. Аспарухово. В автомобила на подс. Я. пътували на предна дясна седалка св. М. Р., на задна седалка в дясно св. Н. И. и на задна седалка в ляво 2 св. Х. П.. Всички били с поставени предпазни колани. Пътният участък представлявал двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока, разделени с единична непрекъсната линия М1, като в района на произшествието в посока от с. Трояново към с.

Аспарухово имало остра и продължителна крива с радиус около 84 м и поставени пътни знаци В24, забраняващи изпреварването. Подсъдимият се движел със скорост около 112 км/ч при максимално разрешена скорост за категория „В“ извън населено място от 90 км/ч.

Скоростта била несъобразена с геометрията на пътя и ограничената видимост в кривата. При навлизане в десен завой подсъдимият изгубил контрол върху управлявания автомобил и навлязъл с предната му лява част в насрещната лента за движение, по която в този момент правилно и в своята лента се движел товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, управляван от Д. Р. П.. Последвал челен кос удар между предните леви части на двата автомобила.

В резултат на произшествието Д. Р. П. получил тежка гръдна травма с множество необратими увреждания на вътрешните органи и техните структури – тежка контузия на двата бели дроба с повърхностни разкъсвания на левия бял дроб, кръв в гръдната кухина, разкъсване на сърдечната торбичка, множествени фрактури на ребра и гръдна кост, довели до настъпване на смъртта му. Получил и мозъчен оток, фрактури на ляв глезен и долна трета на ляво бедро, разкъсно-контузни рани и охлузвания.

Пострадал и пътникът във „Фолксваген Пасат“ – св. Х. В., който получил охлузвания и натъртвания по тялото, без опасност за живота.

Проверките за употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на подсъдимия са с отрицателни резултати.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че мястото на удара се намира в насрещната лента за движение по посока на движение на товарния автомобил и че техническата причина за ПТП е навлизането на лекия автомобил в тази лента при наличие на насрещно движещо се МПС. При движение със скорост 90 км/ч, съответстваща на въведеното ограничение, подсъдимият е имал техническата възможност да премине през завоя, без да изгуби контрол над автомобила и без да настъпи пътнотранспортното произшествие.

ДОКАЗАТЕЛСТВА

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил самопризнание по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, одобрено от съда с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, категорично подкрепена от събраните в досъдебното производство доказателства – всички писмени, гласни и веществени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него; Протокол за оглед на МПС; Автотехническа експертиза; Съдебномедицинска експертиза на труп; Показания на свидетели; Протоколи за изследване за алкохол и наркотични вещества; Медицинска документация за пострадалия Д.

Р. П.; Застрахователни полици на МПС; Справка за съдимост на подсъдимия, които съдът изцяло възприе и съобрази при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са събрани при спазване установените в НПК изисквания за ред и форма, и са безпротиворечиви, кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Формираната от тях доказателствена съвкупност е хомогенна и еднопосочна, и в обемно и съдържателно отношение е достатъчна за установяването на обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК по категоричен и несъмнен начин. Сред събраните при разследването доказателствени материали не са налице такива, които да разколебават или оборват обвинителната теза, поради което съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия по изложените в обвинителния акт факти действително е категорично и в нужната степен подкрепено от доказателствата, събрани в досъдебното производство.

3

ПРАВНИ ИЗВОДИ

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.

342, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подс. Я. при управление на моторно превозно средство е превишил максимално разрешената скорост извън населено място – движел се е със скорост около 112 км/ч при разрешени 90 км/ч. Вследствие на това нарушение е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на друго лице. По описания начин подс. Я. е допуснал виновно нарушение на правилото за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, довело до причиняване смъртта на пострадалия като пряка съставомерна последица по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК. В случая не се касае за абстрактна възможност за настъпване на произшествие, каквато водачът не е длъжен да има предвид, а за напълно предвидима пътна ситуация, източник на потенциална опасност. С избраното поведение подсъдимият Я. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици.