Решение № 1077 от 10.12.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Перник, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720105443 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е иск от :

В. К. В. ЕГН ********** гр.****** кв. ****** ****** ** * ет.* ап.** чрез адв.В.М. АК-Перник срещу „Кредит И. И. БГ“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК ал.1 и ал.2 ГПК вр. чл.110 ЗЗД и с цена на иска 19 805.35лв. като се иска от съда

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че вземането на ответника "КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК

202423225 срещу ищеца В. К. В., ЕГН: ********** по изп. лист от 31.07.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5021/2012г. по описа на PC-Перник, въз основа на който е образувано изп. дело № 20247530401977 по описа на ЧСИ С.В.Б.за сумата от 15 022, 30 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012г. до 1 окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 573, 35 лева - договорна лихва за периода 07.06.2012г. 29.07.2012г. сумата от 1 202, 76 лева - наказателна лихва за периода 07.06.2011г. 29.07.2012г.; сумата от 380, 97 лева – държавна такса и сумата от 625, 97 лева юрисконсултско възнаграждение по гр. дело, не подлежи на принудително събиране поради погасяването му но давност.

Молят, да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски, съгласно предоставения с ИМ списък с разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор с който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения – молят да се отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан ,да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв.

/осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тяхна тежест, то молят да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото - правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

На 06.04.2017г. е било образувано изпълнително дело №20178130400851 2 по описа на ЧСИ А.М.В., per. № 813 със страни: взискател - „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: 121830616 и солидарен длъжник – ищеца - В. К. В., ЕГН: **********, на основание изпълнителен лист от 31.07.2012г„ издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5021/2012г. по описа на PC-Перник за събиране на следните суми: сумата от 15 022, 30 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 573, 35 лева - договорна лихва за периода 07.06.2012г. 29.07.2012г.; сумата от 1 202, 76 лева - наказателна лихва за периода 07.06.2011г. 29.07.2012г.; сумата от 380, 97 лева - държавна такса и сумата от 625, 97 лева юрисконсултско възнаграждение по гр. дело.

По силата на Договор за цесия от 08.02.2024г. въпросното вземането е прехвърлено от „Банка ДСК” ЕАД на "КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, поради което и последното дружество е настоящ взискател по изп. дело и ответник по този иск.

При направена справка по изпълнителното дело от упълномощения от ищеца процесуален представител -адвокат - В. М. от АК-Перник. се установило, че на 07.04.2017г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, което се явява и последното валидно изпълнително действие по делото: на 02.07.2020г. изпълнителното дело е прекратено поради перемпция с постановление от ЧСИ: на 19.04.2024г. е постъпила молба от Кредит И. за конституирането му като взискател въз основа на Договор за цесия от 08.02.2024г.; на 29.05.2024г. е постъпила молба от Кредит И. за връщане на оригинала на изпълнителния лист.

На 20.06.2024г. / повече от 7 години от последното валидно изпълнително действие по изп. дело №20178130400851 и при погасено по 3 давност вземане/ срещу ищеца е образувано изп. дело № 20247530401977 по описа на ЧСИ С.В.Б.. per. № 753

-на основание същия изпълнителен лист от 31.07.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5021/2012г. по описа на PCПерник, изтеглен от прекратеното на основание чл. 433. ал.1. т.8 от ГПК изпълнително дело №20178130400851. от взискателя К. И.

Съгласно ТР №2/26.05.2015г. по т. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

С оглед гореизложеното следва, че последното валидно изпълнително действие по делото, е било извършено на 07.04.2017г.. като след тази дата в период от 5 години не са извършени никакви валидни изпълнителни действия, способни да прекъснат давността, а давността е настъпила на 07.06.2022г.

/поради спирането на давността, породено от обявяване на извънредното положение в страната заради КОВИД пандемията за период от 2 месеца през 2020г./

Поради гореизложеното за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД. с който претендира, че не дължи плащане по принудителен ред на посочените по-горе суми. поради изтичането на петгодишен давностен срок от последното валидно изпълнително действие по делото по смисъла на чл. 110 ЗЗД.

По делото са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба , както и са били уважени направените ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ:

На основание чл.192 от ГПК, е бил задължен ЧСИ Г.К., който е поел архива на ЧСИ А.М.В., да представи по делото заверено копие от прекратеното изпълнително дело №2017813040085 1, от съдържанието на което ще се потвърдят твърдените факти.

Поради евентуално оспори датата на образуване на новото изп. дело № 20247530401977, на основание чл.192 от ГПК съдът е задължил ЧСИ С.В.Б., 4 да представи по делото заверено копие от новообразуваното изпълнително дело № 20247530401977.

По допустимостта на иска:

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

По своето естество, искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изп. дело, вследствие на новонастъпили факти след издаването на изпълнителния титул, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът-ищец е узнал след приключване на производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание. Предпоставки за допустимостта на исковата претенция са:

-наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и

-висящ изпълнителен процес срещу длъжника в производството.

Във връзка с това е застъпено в правната теория и практика, че за уважаването на претенция, чието основание е именно установяването на недължимост, е необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на заповедта за изпълнение факт, който трябва да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-които изключват или погасяват спорното право.

Във връзка с изложеното, считат така предявеният иск се явява допустим.

5

Със същия се излагат факти, които обосновават правния интерес на ищеца и чието евентуално настъпване се обуславя от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнително основание.

По основателността на иска:

Съдът счита, че предявеният иск е основателен, предвид следното: между „БАНКА ДСК" АД, в качеството на Кредитор, от една страна и Г.Н.И. , в качеството му на Кредитополучател и В.П.И., в качеството й на съдлъжник и неучастваща в настоящото производство лице, е подписан Договор за кредит за текущо потребление № 0000000015508630, съгласно договореностите по което правоотношение, е възникнало задължение срещу отпуснатата в заем сума, да се издължи горепосочения кредит.

Последният бил обезпечен с поръчителството на ищеца и трето, неучастващо лице - С.Г.Н..

Така посочените като неучастващи в настоящето производствто страни В.П.И. и С.Г.Н., са ищци по гр.д. 5450/2024 г„ заведено по описа на PCПерник, X състав- което дело е заведено по повод на същите вземания, предмет на принудително изпълнение по описа ЧСИ А. В. под № 851/2017 г. и по описа на ЧСИ С. Б. под № 1977/2024 г., поради което към съда е направено особено искане в следващите редове за съединяване на исковете на осн. чл. 213 от ГПК.

Поради неизпълнение на задължението, „БАНКА ДСК“ АД пристъпва към принудително изпълнение, като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК.

Съдът е уважил искането на „БАНКА ДСК“ АД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5021/2012 г., с която е осъдил :

Г.Н.И., В. К. В., С.Г.Н. и В.П.И., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО сумата по непогасеното задължение по Договор N2 0000000015508630.

Въз основа на гореизложеното , е издаден и изпълнителен лист от 31.07.2012 г., който НЕ Е послужил за образуване на изпълнително 6 производство за принудително събиране на вземането до 2017 г.

Причина за последното се явява сключено между банката - кредитор и съдлъжникът В.П.И. извънсъдебно споразумение от 18.06.2023 г., с което И. е поела задължението за срок от 18 месеца и при ежемесечно внасяне на погасителни вноски от по 300,00 лв., да погаси така възникналото изискуемо и ликвидно задължение.

При направена справка по изпълнителното дело от упълномощения от ищеца процесуален представител -адвокат - В. М. от АК-Перник. се установило, че на 07.04.2017г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, което се явява и последното валидно изпълнително действие по делото: на 02.07.2020г. изпълнителното дело е прекратено поради перемпция с постановление от ЧСИ

На 18.06.2023г. съдлъжникът споразумение с кредитора

В.П.И. е сключила извънсъдебното на 19.04.2024г. е постъпила молба от Кредит И. за конституиране като взискател въз основа на Договор за цесия от 08.02.2024г.; на 29.05.2024г. е постъпила молба от Кредит И. за връщане на оригинала на изпълнителния лист.

На 20.06.2024г. / повече от 7 години от последното валидно изпълнително действие по изп. дело №20178130400851 и при погасено по давност вземане/ срещу ищеца – е образувано ново, следващо изп. дело № 20247530401977 по описа на ЧСИ С.В.Б.. per. № 753. на основание същия изпълнителен лист от 31.07.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5021/2012г. по описа на PC-Перник, изтеглен от прекратеното на основание чл. 433. ал.1. т.8 от ГПК изпълнително дело №20178130400851. от взискателя К. И.

Ответната страна твърди, че давността е прекъсната и цитира ТР №2/26.05.2015г. по т. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Според ответната страна - така посоченото действие е прекъснало 7 давността: съгласно т. 10 от мотивите ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС „...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане... и т.н."