Определение № 16901 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16901 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110130982 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение №3961 от 28.02.2026г. по гр. д. № 30982/2025г. съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК сключения между А. Х.

Т. и „С.К“ ООД Договор за потребителски кредит №1045655 от 29.03.2024г. С постановения съдебен акт е осъдил ответника „С.К“ ООД да плати на ищеца А. Х. Т. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 289,39 евро /566 лева/, представляваща платена без основание сума по посочения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора е присъдил на ищеца сумата от 245,65 евро- държавна такса за разглеждане на предявените искове и депозит за съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 230 евро- адвокатски хонорар за представителство на страната пред районния съд.

На 18.03.2026г. по делото е постъпила молба по чл.248 ГПК от А. Х. Т. за изменение на Решение №3961 от 28.02.2026г. по гр. д. №30982/2025г. в частта за разноските. Отправено е искане да бъде присъден пълният размер на сторените от ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 460 евро. Изложени са подробни съображения в подкрепа на отправеното искане, като във връзка с тях е цитирана и съдебна практика. Наведени са твърдения, че макар съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът да разполага с възможност да присъжда адвокатско възнаграждение по своя преценка, същият е длъжен да прилага ограничението по чл.78, ал.5 ГПК само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Застъпено е становище, че хонорарът следва да се определя съобразно фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е ниска, предвид положения от процесуалния представител на ищеца труд, както и вложените от него знания. Отбелязано е също, че адвокатското възнаграждение в случая служи не само за справедливо възмездяване на положения труд, но и като санкция за икономически по-силната страна – кредитор.

В рамките на предвидения в чл.248, ал. 1ГПК срок насрещната страна е депозирала отговор на молбата по чл.248 ГПК, с който оспорва наличието на основание за изменение на решението в частта за разноските. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, в което е прието, че посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща 1 клиента, адвоката и съда сила, като излага доводи, че при преценка на дължимото възнаграждение следва да бъдат взети предвид критериите от §1а, ал. 2, т.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /ДВ, брой 14 от 2025г./, както и обстоятелството, че съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. С оглед на посоченото страната застъпва становище, че справедливият размер на дължимото на ищеца адвокатското възнаграждение следва да бъде в по-нисък от посочения в Наредба № 1/2004г. ориентировъчен размер.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице – страна по делото, което е представило списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С постановения краен съдебен акт съдът е разпределил отговорността за разноски между страните, като е счел за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът е съобразил правната и фактическа сложност на спора – делото е решено с провеждане на едно открито съдебно заседание, в рамките на което процесуалният представител на ищеца не е взел участие и е депозирал молба по хода на производството. В допълненине към вече изложените мотиви, следва да бъде посочено, че настоящият спор касае определен тип отношения, породени от потребителска закрила, които не се отличават с изключителност, а са често срещани в практиката. В действителност предмет на разглеждане са повече от един искове, а именно: установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че отделни негови клаузи са недействителни, както и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В същото време съдът намира, че между всички тях е налице връзка на обусловеност, предполагаща осъществяването на идентична защита. На следващо място и във връзка с наведените от молителя доводи следва да бъде отбелязано, че на съда е служебно известно, че процесуалният представител на ищеца е представлявал множество лица срещу различни небанкови финансови институции, предоставящи потребителски кредити, включително и срещу настоящия ответник- „С.К“ АД, с оглед на което може да бъде направено обосновано предположение, че натрупаният от него професионален опит и знания е довел до полагане на не толкова големи усилия при запознаване с конкретиката на настоящия казус и избора на линия на защита. Посоченото по никакъв начин не отрича стойността на вложения при изготвянето на исковата молба труд, а единствено държи сметка за реално положената работа. В заключение размерът на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатското възнаграждение кореспондира на фактическа и правна сложност на спора, като същият е обоснован и съобразен с труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на страната, поради което не е налице основание за изменение на постановения съдебен акт в тази част.

По изложените съображения съдът намира подадената от ищеца молба по чл.248 ГПК за неоснователна, като същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Х. Т. молба с вх.

№86163/18.03.2026г. за изменение на Решение №3961 от 28.02.2026г. по гр. д.

№30982/2025 г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3