Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 19.02.2025, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 924/2024
Вид
Решение № 26
Подписан
19.02.2025
В сила
22.03.2025
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Раднево, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100924 по описа за 2024 година

Предявени са алтернативно съединени искове с правно основание чл. 74 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД .

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Б., в качеството на ЕТ „ЛУЧАНО - Р. Б.“, действаща чрез пълномощника адв. Л., срещу С. С.

И., с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, съединен при условията на алтернативно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 28.10.2024 г. заплатила чуждо задължение – това на ответника, по и.д. № 30/2017 г. и и.д.

№ 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, в размер 823,12 лв., като сумата в платежното нареждане била 1692,94 лв., тъй като било заплатено задължение и на други лица по и. д. Твърди, че интересът й да заплати задължението на длъжника произтичало от това, че е съсобственик с длъжника (който имал 10/80 ид. ч.) на имоти с идентификатори ***, ***, ***, върху които била наложена възбрана по горепосочените изпълнителни дела.

Твърди, че макар и наложената възбрана да е само върху частта на ответника, наличието й създавало притеснение у някои купувачи, които се интересували от закупуването на нейните ид.ч. Твърди, че поискала обезпечение на бъдещ иск, за което било образувано ч.гр.д. № 628/2024 г. на РС-Гълъбово, по което била издадена обезпечителна заповед, с която била вписана възбрана по отношение на имоти на длъжника, но въпреки това плащане на дължимата 1 сума нямало и към момента. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 573,48 лв. /изменен размер на исковете в съдебно заседание на 13.02.2025 г./, представляваща плащане на дълг на ответника по и.д. № 30/2017 г. и и.д. № 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, ведно с мораторна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума на основание чл. 74 ЗЗД, а при условията на алтернативност на основание чл. 59 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. С.

И., действащ чрез адв. К., в който оспорва исковете. Твърди, че ищцата целенасочено платила задължението на ответника, за да придобие идеалните части от имотите му, което било злоупотреба с права. Твърди, че по изпълнително дело № 30/2017 г. имало и други наследници задължени лица и не ставало ясно въобще каква сума ищцата е платила по това изпълнително дело и каква е неговата част и защо се претендира сумата по исковата претенция. Оспорва ищцата да е имала правен интерес от плащане на задълженията на ответника по изпълнителните дела, което водило до извод за липса на втората предпоставка за суброгацията. Твърди, че ищцата е провела този подход и с други съсобственици подтикната от единствената цел да закупи земята на ниска цена и да я продаде на по-висока. Твърди, че наложените възбрани не са били пречка за продажба на идеалните части на ищцата от имотите на дата 21.11.2024 г., които били придобити от друг съсобственик – А.Д.. Твърди, че с кредиторите по изпълнителните дела имали договорка и внасяли всеки месец парични средства за погасяване на задължението, като намесата на ищцата всъщност е неоснователна и навредила на тези им отношения. Твърди, че ищцата е злоупотребила с право като е платила сумата по дълга и така като финансово по-стабилна страна прилага натиск върху него да му наложи нови разноски и такси, в последствие да придобие имота му чрез възбраната и публична продан и излага допълнителни съображения за недължимост на сумата. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

С протоколно определение от 13.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 74 ЗЗД, че е заплатил по и.д. № 30/2017 г. и и.д. № 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, сума в размер 823,12 лв., с която е погасил задължения на ответника по тези изпълнителни дела, както и че е имал правен интерес да стори това.

При доказване на горните обстоятелства, без тези за правния интерес, то ответникът следва да докаже основанието за получаване на сумата от 823,12 лв.

Относно правната квалификация на исковете:

Ищецът принципно претендира заплащане на сумата от 823,12 лв., като в обстоятелствената част на исковата молба изрично посочва основанията, на които претендира сумата. На първо място е обосновал представките на иска по чл. 74 ЗЗД с изложение и на твърдения за наличие на правен интерес от плащането. Съдът е този, който дава правната квалификация на иска и това е безспорно в съдебната практика. Но на база изложението и наличието на обосноваване на наличието на правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД /независимо дали същото е основателно или не, тъй като въпрос по същество на делото/, съдът е длъжен да зачете това изложение на обстоятелствата и да се произнесе по искането, което е недвусмислено навеждащо на иск по чл. 74 ЗЗД. На второ място ищецът претендира, в случая на установяване на липса на правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД, то сумата да се присъди по чл. 59 ЗЗД въз основа на института на неоснователното обогатяване. Основанието, на което се присъжда сумата е част от квалификацията на иска и то не може да се алтернативно разглежда в мотивите, а в диспозитива съдът да укаже кое основание приема за основателно. Следва съдът да ги разгледа отделно и да постанови отделен диспозитив за всяко наведено по делото основание, независимо от искането му за осъждане за определена парична сума.

Съдът е приел, че двете основания са заявени в условията на алтернативност - това е форма на съединяване на искове, при която ищецът 3 всъщност иска да му бъде присъдено едно нещо, да бъде удовлетворен един негов правно защитен интерес, като за да постигне този резултат ищецът предявява няколко иска, с които се стреми да постигне (и иска от съда) един резултат. Случаят е точно такъв. Ищецът в петитума ясно заявява искането си да постигне един резултат – получаване на платена сума, като предявява в обстоятелствената част няколко основания за това – по чл. 74 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, като ги е изредил по реда на искането му за разглеждане на основанията – първо по чл. 74 ЗЗД и след това по чл. 59 ЗЗД, ако не се установи предпоставката по чл. 74 ЗЗД за наличие на правен интерес от плащане.

По същество на делото:

По делото е прието като писмено доказателство платежно нареждане от 28.10.2024 г. /л.7/, от което е видно, че наредителят ЕТ Лучано – Р. Б. е платила по сметка на ЧСИ Кръстьо Ангелов сумата от 1692,94 лв. с основания плащания по ИД 30/2017 и ИД 95/2022.

Относно тези изпълнителни дела са приети ИЛ от 31.01.2022 г., издаден по ЧГД № 56/22 г. на РС-Раднево /л.41/, а от самата дата на издаване на ИЛ е видно, че би могъл да се свърже само с ИД № 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов /другото е образувано 5 години по-рано, очевидно въз основа на друг ИЛ/. С въпросния ИЛ са присъдени суми на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу ответника С. С. И. и съпругата му Р.Д. И. за дължими суми по договор за кредит /лицето Р. И. е разпитана като свидетел по делото/. Прието е също съобщение до ответника С. С. И. /л.70/, от което е видно, че по ИД № 30/2017 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов същият е конституиран като длъжник на основание чл. 429 ГПК като наследник на Д. И. И., а ИД е образувано по ИЛ, издаден по ЧГД № 495/2016 г. на РС-Раднево за задължения на Д. И. И. към Водоснабдяване и канализация ЕООД – гр. Стара Загора.

Прието е удостоверение от 16.01.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо Ангелов /л.117/, от което е видно, че по ИД № 30/2017 г., от което се потвърждават горните съждения за образуването на ИД, взискателят и длъжникът по него, конституирането на ответника като длъжник, както и че общото задължение на ответника С. С. И. по изпълнителното дело е в размер на 1047,50 лв., същото е изплатено и с разпореждане от 29.10.2024 г. ИД е прекратено поради пълно издължаване. От друго прието удостоверение от 07.02.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо Ангелов /л.120/, е видно, че по ИД № 4

30/2017 г. е постъпила на 28.10.2024 г. сума в размер на 1692 лв. с основание плащане по ИД 30/2017 и плащане по ИД 95/2022, като със сумата от 1193,66 лв. е погасено задължението на длъжниците С. И. в размер на 323,84 лв. и Иван И. в размер на 869,82 лв. по изпълнителното дело, а остатъкът от сумата в размер на 499,28 лв. е разплатен по другото ИД № 95/2022 г.

Прието е удостоверение от 16.01.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо Ангелов /л.118/, от което е видно, че по ИД № 95/2022 г., от което се потвърждават горните съждения за образуването на ИД, взискателят и длъжниците по него, както и че общото задължение на солидарните длъжници ответника С. С. И. и съпругата му Р.Д. И. по изпълнителното дело е в размер на 3712,28 лв., същото е изплатено и с разпореждане от 29.10.2024 г. ИД е прекратено поради пълно издължаване. От друго прието удостоверение от 07.02.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо Ангелов /л.119/, е видно, че по ИД № 95/2022 г. е постъпила на 28.10.2024 г. сума в размер на 1692 лв. с основание плащане по ИД 30/2017 и плащане по ИД 95/2022, като със сумата от 499,28 лв. е погасено задължението на солидарните длъжници по изпълнителното дело, а остатъкът от сумата в размер на 1193,66 лв. е разплатен по другото ИД № 30/2017г.

Или накратко по ИД 95/2022 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, ищецът е погасил задължение на ответника С. И. и Р. И. в размер на 499,28 лв., по ИД 30/2017 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, ищецът е погасил задължение на ответника С. И. в размер на 323,84 лв., с които плащания задълженията им са погасени и изпълнителните дела прекратени.

По делото са приети множество платежни нареждания /л.42-81/, от които е видно, че по двете изпълнителни дела са внасяни регулярно суми за погасяване на дълговете. От разпита на св. Р. И. се установява, че се били договорили с ЧСИ Кръстьо Ангелов и взискателите да погасяват суми според възможностите и това се случвало до момента, в който разбрали, че ИД били прекратени поради плащания. Показанията на св. Р. И. съвпадат напълно с представените вносни бележки и липсата на данни за предприети други изпълнителни действия от взискателите. Установява се от показанията на Р.

И., че ищеца не е свързвал с тях във връзка с плащанията по тези изпълнителни дела, като при посещение за справка при ЧСИ им било казано, че са платени дълговете и прекратени делата, без да им се дава друго 5 обяснение. Св. Р. И. посочва, че преди това лицето Г.Б. идвал да пита за въпросните имоти нейния съпруг, звънял му по телефона, като съпругът й му отказал да му продаде имотите си. Това лице свидетелят Р. И. го знаела по физиономия само, но не го познавала като личност, а очевидно същото го свързва с ищцата по делото Р. Б., а и всичко данни по делото сочат на връзка между тях, не само заради фамилните им имена, но и заради всички други обстоятелства в хронологичната им поредност.

Приети са като доказателства скици на три недвижими имота /л.16-21/: 1.

ПИ с идентификатор *** с площ 11499 кв.м. в с. Р., нива, номер по предходен план 006007; 2. ПИ с идентификатор *** с площ от 20288 кв.м. в с. Р., нива, номер по предходен план 021019 и 3. ПИ с идентификатор *** с площ 14699 кв.м. в с. Р., нива, номер по предходен план 028010.

От тях е видно, че е отбелязано същите да са възстановени с решение на ПК по чл. 17, ал. 1 ЗСпЗЗ /чл. 27 ППЗСПЗЗ/ с план за земеразделяне № 20 от 31.01.1996 г. на наследниците на И.Д. И., без данни за идеалните части. По делото е прието удостоверение за наследници изх. № 9 от 31.05.2022 г. /л.13/ за наследниците на И.Д. И., от което е видно, че наследниците са в 2 колена на двете му деца И.И. И. и С.И.Д., наследени по права линия от наследниците им в съответното коляно.