Определение № 413 от 03.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Габрово, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500206 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Евро Финанс Колект" ЕООД против разпореждане № 929/03.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 664/2023 по описа на Районен съд – Габрово.

Твърди се, че разпореждането било неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК, заявителят не е длъжен да представя със заявлението по чл.410 от ГПК писмените доказателства, както и да сочи какви обстоятелства ще доказва с тях. В чл.411 ал.2 от ГПК изчерпателно са изброени хипотезите в който съдът следва да отхвърли Заявленията за издаване на заповед за изпълнение.Основанието въз основа на което съдът отхвърлил заявлението по ч.г.д. 664/2023г. не отговаряло на нито едно от изброените в чл.411 ал.2 ГПК. Дори и съдът да е сметнал, че заявлението не покрива законоустановените изисквания, според чл.411, ал.2, т.1 от ГПК следвало да даде указания в тридневен срок да се отстранят допуснатите нередовности.

Според жалбоподателя, изхождайки от чл. 410 ал.2 от ГПК, непредставянето на договорите за цесия и приложенията към тях със заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не водело до нередовност.Заповедното производство било формално, като основната цел била да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.

В жалбата се твърди още, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение.След като проверил заявлението от външна страна, вместо да издаде заповед за изпълнение, съдът отхвърлил заявлението, поради непредставяне на доказателства, каквито заявителят не бил длъжен да представя съобразно закона.

В конкретния случай установяването на активната легитимация на заявителя е обвързано с установяването на съществуване на вземането и следвало да се доказва в случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, в исковото производство по чл.422 ГПК.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде издадената исканата заповед за изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

1

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на заявителя «ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ» ЕООД против Н. Г. С. и «Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица» ЕООД за сума от 104,91 лева - представляваща незаплатена главница по договор за електронни съобщителни услуги от 02.11.2018 г. за мобилен телефонен № ********* с абонаментен план «SMART M+» за мобилни и интернет услуги и допълнително споразумение за електронни съобщителни услуги от 21.11.2019 година за мобилен телефонен номер ********* с абонаментен план «SMART M»за мобилни и интернет услуги, ведно със законната лихва считано 02.05.2023 година - датата за постъпване на заявлението в съда, до нейното окончателно изплащане и за Сума от 37,77 лева - мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 28.04.2023 г. и за 25 лева - разноски за платена държавна такса; и 400 лева, заплатено възнаграждение за адвокат, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

За да отхвърли заявлението първоинстанционният съд е приел, че с приложените към заявлението доказателства, заявителят не установява качеството си на кредитор, тъй като не е представил договорите, с които е придобил вземането към двамата твърдяни длъжници от първоначалните кредитори.

Въззивният съд намира този извод за неправилен.

Към заявлението са приложени договор и допълнително споразумение между БТК ЕАД и Н. С. 2.11.2018 г.и 21.11.2018 г., отнасящи се до клиентски номер 2719073002, с отчетна дата и по двата 8 число на месеца, във всеки от които е отразен мобилния номер, тарифният план и месечната му стойност. Приложени са декларации от името на длъжника, че е получил екземпляр от ОУ, които са неразделна част от договора, както и три фактури за начислени задължения. Представен е и договор между заявителя и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, по силата на който поемателя се задължава да заплати на кредитора задълженията на физическите лица, произтичащи от договор за прехвърляне на вземане, сключен на 5.01.2023 г. между „Иновативни финанси“ ООД и заявителя, описани в приложение №1, неразделна част от договора. В приложеното приложение № 1 е посочена като длъжник Н. Г. С..

Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК. Това изключение се отнася единствено до договорите, сключени с потребител. Тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя: договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта е да се представи конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му дали в него има неравноправни клаузи. При прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия се променя една от страните по облигационното 2 правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение става със сключването на различен, нов договор с трето лице – цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. Поради това, договора за цесия не е договор, сключен с потребител, нито изменя договора, сключен с потребител, за да бъде изискван за представяне със заявлението. Поради тези съображения, съдът намира, че в случая посочения в заявлението договор за цесия от 5.01.2023 г. не попада в хипотезата на чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че при преценката на основателността на заявлението в заповедното производство се проверява само дали вземането е спорно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК проверката на съда включва съответствие на искането с изискванията на чл. 410 ГПК: Подсъден на иска на районен съд, заявлението да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК . В случай, че произтича от договор, сключен с потребител, да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/. Задължително съдът следи дали претенциятата е в противоречие със закона и добрите нрави /чл. 411, ал. 2, т. 2/, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл. 411, ал. 2, т. 3/.

Като извърши служебно проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, не установи представените потребителски договори да съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и противоречие със закона или добрите нрави.

Въпреки, че по делото не са представени ОУ, въззивният съд се произнася по заявлението по същество, това в конкретния случай не е пречка за издаването на заповедта, доколкото клаузата за ежемесечно плащане на месечното потребление, каквото е основанието на претендираните суми, не противоречи на закона и добрите нрави, и не съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

Поради тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови издаването на исканата заповед за изпълнение, а делото да се върне на РС-Габрово за издаване на исканата заповед.

Следва да бъдат присъдени в полза на заявителя и направените от него деловодни разноски, които в производството пред РС-Габрово са в размер на 25 лв.държавна такса, както и 15 лв. държавна такса за въззивното производство.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане № 929/3.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 664/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, вместо което

ПОСТАНОВИ:

Да се издаде на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на заявителя «ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ» ЕООД против Н. Г. С. и «Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица» ЕООД за сума от 104,91 лева - представляваща незаплатена главница по договор за електронни съобщителни услуги от 02.11.2018 г. за мобилен телефонен № ********* с абонаментен план «SMART M+» за мобилни и интернет услуги и допълнително споразумение за електронни съобщителни услуги от 21.11.2019 година за мобилен телефонен номер ********* с абонаментен план «SMART M»за мобилни и интернет услуги, за което са издадени: Фактура № 1275237439/08.11.2019 г. за отчетен период от 08.10.2019 г. до 07.11.2019 г., Фактура № 1276798071 от 08.12.2019 г. за отчетен период от 08.11.2019 г. до 07.12.2019 г., Фактура № 1276798071 от 08.01.2020 г. за отчетен период от 08.12.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва считано 02.05.2023 година - датата за постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане и за сума от 37,77 лева - мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 28.04.2023 г. и за 25 лева - разноски за платена държавна такса за заповедното производство и 15 лв. държавна такса за въззивното производство.

Връща делото на Районен съд Габрово за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4