Решение № 1248 от 14.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… февруари 2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

ЕЛЕНА РАДЕВА след като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№877 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№38690/12.12.2019 година, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу постановление на ЧСИ Д.В., за приети по делото разноски, постановено на 29.11.2019година по изпълнително дело №20198610401915 и отказ на същия за намаляването им. В жалбата се съдържа твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и размера на пропорционалната такса, която следва да се редуцира. Претендира разноски по това дело.

В срока за отговор на жалбата, взискателя по делото Д.Й.Г.оспорва жалбата да е основателна защото това адвокатско възнаграждение е уговорено и платено, а също така то отговаря на Наредба №1 на ВАС. Излага доводи в подкрепа на тезата си и моли да и се присъдят разноските по това дело.

На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ Вълков излага мотиви затова, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Изпълнително дело №20198610401915 по описа на ЧСИ Д.В., рег.№861 на КЧСИ е образувано въз основа на молба, подадена от адвокатско дружество „Н.и П.“, чрез адв. В.В.Т., от името на Д.Й.Г., за принудително събиране на вземания на последната спрямо „Т.С.“ ЕАД в размер на сумата от 662,60лв, видно от изпълнителен лист от 25.07.2019г., издаден по гр.д.№51128/2018г. по описа на СРС. В молбата се претендира заплащане и на разноските по изпълнителното производство.

Към молбата е представен договор за правна помощ между адвокатското дружество и взискателя, съобразно който страните са уговори възнаграждение в размер на 230лв за образуване на изпълнително дело, оказване на правна помощ и представителство пред ЧСИ. Представено е банково извлечение на сумата от 230 лв, което удостоверява, че В.В.Т. е внесъл по сметка на адвокатското дружество сумата от 230лв, а като допълнителни данни е посочено името на взискателя , хонорар за изп.лист по гр.д.№51128/2018г.; представен е документ за внесени 576лв по сметка на ЧСИ Вълков по изп.д. от номер 1911 до 1922 по описа на 2019г.

На 19.11.2019 година ЧСИ отправя покана за доброволно изпълнение до длъжника „Т.С.“ ЕАД, в която е инкорпорирано постановление за разноски по изпълнителното дело в размер на 230лв, 48лв и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 107,88лв. Кога е връчена тази ПДИ данни по делото не съществуват. На 25.11.2019година длъжникът изпраща на ЧСИ възражение относно размера на адвокатското възнаграждение и размера на пропорционалната такса.

На 29.11.2019 година ЧСИ отказва да намали размер на адвокатското възнаграждение и този отказ е връчен н длъжника на 05.12.2019 година.

Жалбата е депозирана в срока по чл.436 ГПК, подадена е от надлежна страна, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество- основателна.

Упълномощеният адвокат е подал молба за образуване на изпълнителното дело. Минималното адвокатско възнаграждение за това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на ВАС, е сумата от 200лв. Освен тази молба по делото липсват доказателства за извършени от адвоката на взискателя каквито и да е действия. Следователно минималното възнаграждение, което се дължи на адвоката на взискателя е сумата от 200лв и в тази част жалбата е основателна.

Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Общият размер на вземането е сумата от 917лв.

Съгласно б.“ б“ от цитираната норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като при сума от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.

Следователно общият размер на таксата е 91,70лв. ЧСИ е посочил размер на тази такса сумата от 107,88лв. Така определената сума над 91,70лв е незаконосъобразно определена и над нея таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи.

Следователно и в тази част жалбата се явява основателна.

По разноските.

Съобразно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Жалбоподателят е направи искане за присъждане на разноски. Направените от него разноски са заплатената държавна такса от 25 лв. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50лв. При извод на съда за частична основателност на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя, ответникът по жалбата, следва да заплати разноски в размер на 71,72лв, съобразно уважената част от жалбата.

При изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№38690/12.12.2019 година, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* отказ на ЧСИ Д.В., рег.№861, постановен по изпълнително дело №20198610401915, на 29.11.2019 година, да намали приетите разноски по изпълнението касателно адвокатски хонорар в размер над сумата от 200лева и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер над сумата от 91,70лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.81 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК, Д.Й.Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 71,72 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.