Присъда № 119 от 02.12.2025, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 119/02.12.2025 г. постановена по НОХД № 478/2025 г. по описа на Районен съд - Я.:

Районна прокуратура - Я. е предявила обвинение срещу подсъдимия Г.Б.Г. от гр.Я. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като изразява становище, че направеното от подсъдимия самопризнание напълно кореспондират със събраните доказателсгва в хода на досъдебното производство и пледира да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Относно наказанието, представителят на държавното обвинение изразява становище на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде намалено с една трета и да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Подсъдимият Г.Б.Г. участва лично в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК-Я.. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното. Защитникът пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК или алтернативно при условията на чл.58а от НК.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

В неустановен точен час за времето от около 20.00 часа на *** г. до около 17.00 часа на *** г. подсъдимият Г.Б.Г. от гр.Я. се разхождал в района на ж.к.З. в гр.Я.. Минавайки покрай бл.8, находящ се на горепосочената улица, подсъдимият Г. забелязал, че вратата на вх.Г на блока е отворена, поради което решил да влезе вътре и ако намери вещи да ги вземе, за да ги продаде, тъй като му трябвали парични средства. Влязъл през отворената врата на вх.Г на бл.8, находящ се в ж.к.З. в гр.Я., като на междуетажната площадка между първия и втория етаж забелязал велосипед марка и модел „Chrisson Fat four“, който бил подпрян на парапета. Подсъдимият Г. решил и взел велосипеда „Chrisson Fat four“. Велосипеда бил собственост на свидетеля М.Н.А. от гр.Я. и бил оставен на горепосоченото място от сина й свидетеля Я.Г.М. на когото свидетелят А. го била предоставила за ползване. По обратния път подсъдимият Г. напуснал сградата с отнетата вещ, като непосредствено след това посетил дома на свидетеля Д.И.С. от гр.Я., на когото предложил за продажба велосипеда, като му казал, че е негов и има нужда от пари.

Свидетелят С. се съгласил да го купи, като дал на подсъдимият Г. сумата от 50 лв. Получените парични средства подсъдимият Г. похарчил за лични нужди.

Впоследствие свидетелят С. продал велосипеда на непознато за него лице.

1

На *** г. около 17.30 часа свидетелят М. А. забелязала, че велосипеда й, който била предоставила за ползване на сина си Я.М. липсва от междуетажната площадка и подала сигнал до РУ-Я. за установяване извършителя на деянието.

Вследствие проведените ОИМ извършителя бил установен, а именно подсъдимия Г.Б.Г. от гр.Я..

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетата вещ - велосипед марка и модел „Chrisson Fat four“ е 552 лв.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Г.Б.Г. е видно, че с присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на Районен съд - Я., влязла в сила на *** г., на основание чл.194, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години за деяние, извършено на 18.03.2022 г. С оглед на това осъждане, подсъдимият Г. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.Б.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в неустановен точен час за времето от около 20.00 часа на *** г. до около 17.00 часа на *** г. в гр.Я., от междуетажна площадка между първия и втория етаж на вх.Г, бл.8 в ж.к. З. е отнел чужди движими вещи – 1 бр. велосипед марка и модел „Chrisson Fat four“ на стойност 552 лв., от владението на Я.Г.М. собственост на М.Н.А. от гр.Я., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието, предмета на кражбата и начина на извършването й са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия Г.Б.Г., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели М.Н.А., Я. Г. М. и Д.И.С., както и от приложените по делото писмени доказателства. При определяне стойността на вещите, съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза, като обективно и компетентно.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство е чужда движима вещ, с определена стойност. При извършване на престъплението подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещта, вземайки вещта чрез изнасянето й от дома на пострадалия собственик и с установяването на трайна фактическа власт вьрху отнетото имущество. Установи се също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесната вещ или 2 основание, което ги прави или е годно да го направи собственик на тази вещ, както и не е давано съгласие от собственика на вещта същата да бъде отнемана от подсъдимия.

Не на последно място следва да се отбележи, че деянието, извършено от подсъдимият Г. не представлява маловажен случай, с оглед както на обществената опасност на деянието, която е висока, предвид обстоятелството, че се засягат пряко обществени отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на този вид престъпления, така и предвид обществената опасност на подсъдимия Г., предвид данните, съдържащи се в справката му за съдимост, а именно, че е осъждан за други престъпления от общ характер. В резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автор е подсъдимият. Всичко това квалифицира извършеното инкриминирано деяние и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като е съзнавал, че лишава собственика на вещта от фактическата му власт върху нея, предвиждал е преминаването й в неговата власт и пряко е целял установяването й. Предмет на деянието е чужда движима вещ с определен паричен еквивалент към датата на отнемането й. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собственика й – свидетеля М.Н.А. и е била прекъсната с отнемането й от владението му, а подсъдимият е установил своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещта за отнемането й.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия Г.Б.Г. престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия, съдът отчете направените самопризнания от подсъдимия относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, социалното му положение, както и изразеното разкаяние, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната, както и обществената опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от предишните му осъждания за престъпления. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимия Г. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи наказание от една година лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като така наложеното му наказание с оглед разпоредбите на чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под 3 стража /ЗИНЗС/, съдът постанови да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че ще се въздейства превъзпитателно и предупредително както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

Същевременно съдът прецени, че не са налице условията на чл.55 от НК, предвид това, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Г. и най-лекото предвидено в закона наказание не би било несъразмерно тежко, предвид високата степен на обществена опасност на личността на Г., като съдът счита, че само обстоятелствата, че подсъдимият е направил пълни самопризнания, изразил е разкаяние за постъпката си, както и сравнително ниската стойност на отнетата вещ, не са достатъчни за налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Относно приложението на чл.68, ал.1 от НК:

Видно от периода, когато подсъдимият Г.Б.Г. е извършил престъплението, предмет на настоящото дело – *** г. до *** г., за съда се налага извода, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено с присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на Районен съд - Я., влязла в сила на 27.05.2023 г., тъй като до изтичане на определения от съда изпитателен срок от три години с горепосочената присъда, подсъдимият Г. е извършил престъплението по настоящото дело.

Поради това и на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе отложеното наказание от една година лишаване от свобода, като с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Граждански иск по делото не бе предявен.

Тъй като подсъдимият Г.Б.Г. бе признат за виновен, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 150,76 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Я..

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 119 гр. Ямбол, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова

Съдебни

И. П. И. Е. заседатели: И.Д. Г. при участието на секретаря Я. П. С. и прокурора Я. Д. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Наказателно дело от общ характер № 20252330200478 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. Г. - роден на *** г., в гр. Я., живущ в гр. Я., ул. Г. И. ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН в това, че в неустановен точен час за времето от около 20.00 часа на *** г. до около 17.00 часа на *** г. в гр. Я., от междуетажна площадка между първия и втория етаж на вх.Г, бл.8 в ж.к. З.е отнел чужди движими вещи – 1 бр. велосипед марка и модел „Chrisson Fat four“ на стойност 552 лв., от владението на Я. Г. М., собственост на М. Н. А. от гр. Я., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание Лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.