Решение № 352 от 08.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100901603 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Р. Р.“ ООД против „Д.Д.К.“ ЕООД за осъждането му да заплати сума в размер на 44 136 лева, от която: Главница: 43 200 лева, платена за съвместен проект, включващ набавяне, оборудване и обслужване на мобилен коктейл-бар за популяризиране на джин-продукти на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 936 лева, за периода от 13.06.2023 г. до 29.08.2023 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е заплатил на 09.11.2021 г. и на 10.12.2021 г. суми в общ размер от 43 200 лв. по банков път, в изпълнение на писмо-ангажимент между страните за първоначално финансиране на съвместния проект, но не е бил подписан договор, т.е. основанието за плащане и получаване на сумата не се е осъществило. В случая се касаело за плащане на неосъществено основание, извършено с оглед на сключването на един бъдещ договор между страните. С покана до ответника бил даден три дневен срок за връщане на сумата, но не е последвало доброволно плащане. Тъй като с плащането на сумите е намаляло имуществото на ищеца, а се е увеличил актива в имуществото на ответника, то налице основание за връщане на неоснователната платената от него сума и правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл.367 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не изпраща представител и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

В първото съдебно заседание по делото ответникът ›не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован на основание чл.50, ал.4 от ГПК, освен това ›не е представил отговор на исковата молба и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от 1 неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил ›искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че исковете са › вероятно основателни, поради което са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение.

За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от доказателствата по делото, че:

Между страните е постигната уговорка за осъществяването на съвместен проект, включващ набавяне, оборудване и обслужване на мобилен коктейл-бар за популяризиране на джин продукти, като бъзе изготвен конкретен бизнес план и договор, уреждащ подробно правата и задълженията на всяка от страните, в срок до 31.05.2022 г. С двустранно подписано писмо-ангажимент са очертани рамките на съвместното им сътрудничество, като „Р. Р.“ ООД е следвало да финансира проекта и да съдейства при организирането и популяризирането на събития, а „Д.Д.К.“ ЕООД е поело ангажимент да управлява мобилния бар и да осъществява провеждането на събития. От представените с исковата молба доказателства е видно, че в изпълнение на уговореното между страните, „Д.Д.К.“ ЕООД издава фактура № 1000000032 от 05.11.2021 г. на стойност 36 000 лв., с вкл. ДДС и фактура № 1000000036 от 02.12.2021 г. на стойност 7 200 лв., с вкл. ДДС на „Р. Р.“ ООД. Ищецът е превел суми в общ размер на 43 200 лв. по посочената във фактурите банкова сметка, като е представил доказателства за извършените плащания – авизо от 09.11.2021 г. и авизо от 10.12.2021 г. Тъй като не е бил подписан договор, с Покана за доброволно изпълнение, връчена чрез ЧСИ М.П., на основание чл. 47 от ГПК на 13.06.2023 г., ищецът е поискал връщането на цялата дължима сума в срок от 3 дни, считано от датата на връчване на поканата (13.06.2023 г., видно от разписка от връчено съобщение чрез ЧСИ), но не доказва тя да е била възстановена.

Съдът счита, че ищецът е предоставил на ответника процесната сума, но основанието за получаването й не се осъществило, като този главен факт се установи по делото от представените платежни нареждания. По този начин е намаляло имуществото на ищеца и се е увеличил актива в имуществото на ответника.

С оглед на изложеното, съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да върне сумата, която е получил на неосъществено основание в размер на 43 200 лв., както и сума в размер на 936 лв., представляваща лихви върху главниците, за периода от датата на получаване на поканата до 29.08.2023 г., които са изискуеми и предявените искове претенции се явяват вероятно основателни. Ответникът не е подал отговор и не е взел становище по иска. Следователно налице са всички предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение, с което исковете да бъдат уважени без да се излагат мотиви по същество.

Като последица и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1 765.44 лв. и адвокатски хонорар в размер на 4 560 лв., за които са представени доказателства за плащането им.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „Д.Д.К.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Р. Р.“ ООД, ЕИК *******, както следва:

- на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД сумата от 43 200 лева, представляваща получена сума на основание, което не се е осъществило, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 936 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2023 г. до 29.08.2023 г.

ОСЪЖДА „Д.Д.К.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Р. Р.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за държавна такса в размер на 1765.44 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 4 560 лв.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3