Определение № 13110 от 01.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13110 гр. София, 01.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20231100505812 по описа за 2023 година

Подадена е жалба от „П.И.Б.“ АД против постановление от 02.03.2023г. по изп. дело № 20228600400555 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие на СГС, за възлагане на „Д.Е.Д.-78“ ЕООД вместо плащане по чл.510 ГПК вземане на длъжника „С.**“ ЕООД от трето задължено лице „Б.“ АД.

Жалбоподателят сочи, че е присъединен по право взискател по изпълнителното дело въз основа на вписан в ЦРОЗ договор от 16.11.2017г. за особен залог върху вземанията на „С.**“ ЕООД по търговски договори от „Б.“ АД и вписано на 15.02.2023г. пристъпване към изпълнение, за което съдебният изпълнител бил уведомен на 24.02.2023г. На 08.03.2023г. разбрал за издаденото на 02.03.2023г. постановление по чл.510 ГПК за възлагане вместо плащане на друг присъединен взискател вземанията на длъжника срещу посоченото трето лице в общ размер от 251 572.65лв. Поддържа незаконосъобразност на постановлението по съображения, че не е била спазена процедурата по чл. 510 ГПК-взискателят, в полза на когото е предоставено вземането не е инициирал изпълнителното производство, не е било отправено запитване до първоначалния взискател и до останалите кредитори, поконкретно до банката, която е привилегирован кредитор и съдебният изпълнител не е събрал информация от ЦРОЗ за вписани противопоставими права. Възлагането за плащане на вземане има характер на принудителна цесия. В случая обаче длъжникът не е могъл да се разпорежда с вземането си, тъй като върху него е учреден особен залог, противопоставим на залогодателя и всички кредитори. Вместо да възлага вземането съдебният изпълнител следвало да извърши разпределение, при което да отчете привилегиите на всички взискатели. В постановлението е посочено, че вземането на кредитора са погасява, а изпълнителното производство се приключва до размера на възложената сума, което представлява самостоятелно основание за обжалване.

Първоначалният взискател, останалите присъединени взискатели и длъжникът не са изразили становище по жалбата.

В мотивите по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ счита жалбата за недопустима, тъй като 1 постановлението по чл.510 ГПК не представлява акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. От друга страна легитимиран на обжалва приключването на изпълнителното производство е взискателят, спрямо когото това е направено. По същество излага съображения за неоснователност.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „С. 333“ ЕООД въз основа изпълнителен лист от 20.06.2022г., издаден по гр.д.№ 25443/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, за осъждане на „С.**“ ЕООД да заплати сумата от 886 155.40лв., представляваща възнаграждение за извършени охранителни услуги, сумата от 35 080.83лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 11.08.2021г.18.04.2022г. и 29 425лв. разноски.

След постъпила справка от НАП на 14.07.2022г. съдебният изпълнител присъединил държавата за публични вземания в размер на 279 212.72лв.

С разпореждане от 22.07.2022г. въз основа подадена молба на основание чл.456 ГПК присъединил като взискател „Д.Е.Д.-78“ ООД за вземанията му към длъжника по изпълнителен лист от 19.07.2022г., издаден по гр.д.№ 36998/2022г. на СРС, 179 състав, за сумата 237 477.19лв.-главница, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до изплащането и разноски 10 749.55лв. по делото.

По искане на присъединения взискател „Д.Е.Д.-78“ ООД и първоначалния взискател „С. 333“ ЕООД е наложен запор върху вземания на длъжника от трети лица, в тази част от „Б.“ АД гр.Бургас /стр.158/. С писмо от 06.12.2022г. „Б.“ АД признал задължение към длъжника от 276 000лв. /стр.229/.

С молба от 24.02.2023г. „П.И.Б.“ АД уведомила ЧСИ, че е заложен кредитор на „С.**“ ЕООД по сключен договор от 16.11.2017г. за особен залог върху вземания, обезпечаващ задълженията по договор за овъдрафт от 600 000лв. По този договор дружеството дължало общо 552 937.02лв., поради което на 15.02.2023г. е пристъпено към изпълнение по особения залог, вписано в ЦРОЗ. Въз основа молбата с разпореждане от 02.03.2023г. ЧСИ присъединил банката като обезпечен кредитор по чл.459 вр. чл.456 ГПК за посочената парична сума.

На 02.03.2023г. присъединеният взискател „Д.Е.Д.-78“ ООД подал молба с искане признатото от „Б.“ АД задължение към длъжника от 276 000лв. да му бъде възложено вместо плащане. Съдебният изпълнител уведомил първоначалния взискател „С. 333“ ЕООД, който заявил, че не желае да се възползва от правото по чл.510 ГПК и се съгласил вземането да се възложи на взискателя отправил искането.

На същата дата 02.03.2023г. ЧСИ издал обжалваното постановление по чл.510 ГПК за възлагане вземането на длъжника „С.-** ЕООД от посоченото трето лице вместо плащане на взискателя „Д.Е.Д.-78“ ООД, с което се погасява вземането му към длъжника, възлизащо към тази дата на 251 572.65лв., и постановил приключване изпълнителното производство по отношение този взискател с продължаване изпълнителните действията спрямо останалите.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира жалбата за недопустима.

В чл.435, ал.1-5 ГПК са посочени лицата, легитимирани да обжалват актовете и действията на съдебния изпълнител, кои актове и действия могат да бъдат предмет на жалба и основанията за това. Както е посочено в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС, изброяването е лимитативно и изключва всяко разширително 2 тълкуване на тези разпоредби.

Съгласно чл.435, ал.1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, а съгласно ал.3 и постановлението за възлагане при публична продан на недвижим имот, когато е участвал в наддаването.

Жалбоподателят е присъединен взискател и като такъв има право на жалба, но само в посочените в чл.435, ал.1 и ал.3 ГПК хипотези. Постановлението по чл.510 ГПК, с което по молба на друг взискател вземането на длъжника от трето лице е възложено вместо плащане, не е всред изброените актове и действия на съдебния изпълнител.

Обявеното с него приключване на изпълнението, като последица от възлагането, касае преустановяване последващи действия по отношение този взискател и само той разполага с право на жалба по чл.435, ал.1, т.3, пр.последно ГПК, поради което банката не е легитимирана да обжалва приключването в тази част.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, против постановление от 02.03.2023 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, с район на действие на СГС, по изп. дело № 20228600400555, за възлагане по чл. 510 ГПК на взискателя „Д.Е.Д.-**“ ЕООД вместо плащане вземане на длъжника „С.**“ ЕООД от трето лице „Б.“ АД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3