Решение № 577 от 24.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120202691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Т... С..." ЕООД, ЕИК ..., срещу Наказателно постановление № 02-2500412/02.07.2025 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя В. К... и от адв. М. К. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е изразено и писмено становище за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

В. И..., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 16.05.2025 г., около 12:40 ч., в гр. Бургас, служители на Инспекцията по труда извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски 1 обект - магазин „Е....“, находящ се в гр. Бургас, в МОЛ ..... На място било установено да полага труд лицето Б. Б. П., като същата извършвала дейност по поставяне на етикети на артикули в склада на магазина. Лицето собственоръчно е декларирало в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че работи за жалбоподателя "Т... С..." ЕООД, като поставя етикети на стоки, в магазин „Е....“ в МОЛ Г..., от месец април 2025 г., с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с четири почивни дни седмично, с един час почивка в работния ден и с уговорено трудово възнаграждение от 60 лв. на ден. В допълнително изискано писмено обяснение по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ лицето декларирало, че определен служител на "Т... С..." ЕООД им указва работното място и работното време, както и че получава възнаграждението си по банков път на всяко 15то число на следващия месец. В хода на допълнителната проверка по документи в Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, на 21.05.2025 г., "Т... С..." ЕООД не е представил документи, касаещи трудово правоотношение с Б. Б. П., включително сключен писмен трудов договор към 16.05.2025 г.

На 21.05.2025 г. на жалбоподателя "Т... С..." ЕООД е съставен АУАН, за това, че като работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Б. Б. П. - нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.

На 02.07.2025 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетелите Б. П., Г. С., В. В. и М.. П... са последователни, обективни и логични, поради което съдът ги кредитира. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Основният спорен момент между страните е около възникналото правоотношение между физическото лице Б. Б. П. и юридическото лице "Т... С..." ЕООД - дали същото има характеристиките на трудово правоотношение или само на облигационно такова.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице директор на Дирекция "Инспекция по труда" в гр. Бургас, а актът е съставен от 2 компетентен орган - инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на производството против него.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Действително наличието на тази разпоредба не изключва възможността за работодателя да сключва и граждански договори по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за изпълнение на определени задачи, стига това да не представлява не само формално юридически, но и по същество предоставяне на работна сила, а не на конкретен трудов резултат. Съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение имат съществените елементи на договора, а не наименованието му (Решение № 14275 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 984/2015 г., I о.).

Съгласно действащото законодателство, отношенията с предмет престиране на работна сила (жив труд) са императивно уредени само като трудови правоотношения.

Това, обаче, не изключва възможността работодателят да сключва и граждански договори, съгласно ЗЗД, за изпълнението на определена задача, стига с тях да не се цели заобикаляне на закона. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на трудовия договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 от КТ. Друга специфика на трудовия договор е особеното йерархично отношението между работодателя и неговия работник, съобразно което за последния възниква задължение за спазване на 3 предварително определени административно – организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в частност от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност/работна сила/, а определен, конкретен и индивидуализиран резултат. За разлика от трудовия договор, гражданските договори по ЗЗД са неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето случаи са еднократни. Предмет на гражданския договор (договор за изработка) е постигане на конкретен трудов резултат за определен срок, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., то при договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай въз основа на съдържанието и предмета на съответното правоотношение - Решение № 909 от 30.03.2026 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 95/2026 г., Решение № 381 от 17.02.2025 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 580/2024 г., Решение № 3787 от 8.10.2024 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 917/2024 г., Решение № 7611 от 22.07.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1177/2024 г., Решение № 1746 от 11.11.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1955/2021 г., Решение № 1853 от 23.11.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1963/2021 г.

По делото категорично се установява, че по време на проверката лицето Б. Б. П. се е намирала на работното си място в магазин „Е....“ в МОЛ Г..., гр. Бургас, където е полагала труд поставяйки етикети на стоките. Лицето собственоръчно е декларирало в справката по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (л. 49), че работи за жалбоподателя "Т... С..." ЕООД, като поставя етикети на стоки, в магазин „Е....“ в МОЛ Г..., от месец април 2025 г., с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с четири почивни дни седмично, с един час почивка в работния ден и с уговорено трудово възнаграждение от 60 лв. на ден. В допълнително предоставено писмено обяснение по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ лицето отново е посочило, че работи към "Т... С..." ЕООД и техен служител й се обажда по телефона и указва датата и мястото, където трябва да се яви на работа, определя работното време, както и че получава възнаграждението си по банков път на всяко 15то число на следващия месец. Изложеното се установява от показанията на св. Б. П., дадени в хода на съдебното следствие (л. 110), заявявайки, че в момента на проверката 4 тя е работела в склада на магазина, поставяйки етикети и аларми на дрехите; че е била наета от "Т... С..." ЕООД; че и се обаждали по телефона за да я уведомят за дните от седмицата и тя им казвала кога може да работи; че имала подписан договор по силата на който трябвало да поставя етикети на дрехи, с уговорено възнаграждение и работно време; че почивката й била регламентирана от 12:00 до 13:00 ч., имали почивка докато работят от 08:00 до 17:00 ч., 18:00 часа, с един час почивка; всичко се спазвало, имало ред и дисциплина; след приключване на работния ден в присъствен лист пишели от кога до кога са работели и почивали, като въз основа на този присъствен лист, който стоял в склада, получавали възнаграждението си, съобразно отработените работни дни.

В потвърждение на това са и показанията на актосъставителя св. Г. С., дадени в открито съдебно заседание (л. 126 - 127), като същата заяви пред съда, че на въпросния ден лицето е било заварено да работи в обекта и същата е потвърдила, че работи за дружеството-жалбоподател от април 2025 г., с работно време, почивни дни и трудово възнаграждение, че служител на "Т... С..." ЕООД ги уведомява по телефона и посочва кой ден, по колко време и къде следва да се яви на работа, както и че лицето няма регистриран трудов договор. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на св. В.

В. (л. 128-129), който посочи още, че представител на "Т... С..." ЕООД ги уведомявал по телефона и им казвал кога да се явят на работа, къде и колко да работят.