Определение № 452 от 16.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Варна, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Яна Панева мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело № 20263100601161 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна въззивна жалба на ч.т. Д. И. Г., срещу Определение № 1011/08.06.2026г. по НЧХД № 1882/2026г. на ВРС, 6 състав, с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателката Д. Г. на основание чл. 190 ал.1 от НПК да заплати на В. Д. З. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

В частната жалба се твърди, че наказателното производство е било прекратено поради оттегляне на частната тъжба.

В частната въззивна жалба са наведени доводи, че производството е било прекратено преди провеждане на първото открито съдебно заседание. Не е провеждано съдебно следствие, не са разпитвани свидетели, не са събирани доказателства в съдебно заседание, като не е осъществена процесуална защита пред съда по съществото на обвинението.

С оглед наведените съображения се отправя молба до въззивната инстанция от страна на жалбоподателката Г. за отмяна на контролирания акт и постановяване на нов такъв, с който постановеният първоинстанционен акт да бъде отменен, а в условията на алтернативност въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на дължимите разноски и да присъди минимална сума на разноските.

Постъпило е и становище от В. З., чрез защитника му адв. Ц. Т от ВАК. В него се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да се потвърди обжалваното определение на ВРС.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Жалбоподателката Г. подала частна тъжба срещу В. З. за престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, като я входирала във ВРС на 05.05.2026г. В тази връзка било образувано НЧХД № 1882/2026г.по описа на ВРС, 6 състав, като съдебното заседание било насрочено за 03.06.2026г.

На 27.05.2026г. ч.т. Г. депозирала молба до ВРС,6 състав, с която заявила, че на основание чл. 24 ал.5 т.4 от НПК оттегля подадената от нея частна тъжба по НЧХД № 1882/2026г.

С разпореждане № 3840/28.05.2026г. съдията-докладчик прекратил наказателното производство водено срещу З. за престъпление по чл. 147 ал.1 от НК.

По молба на В. З., чрез защитника му адв. Ц. Т от ВАК за присъждане на сторените 1 разноски за адвокатско възнаграждение съдът се произнесъл с Определение №

1011/08.06.2026г. на ВРС, 6 състав, с което осъдил жалбоподателката Д. Г. на основание чл.

190 ал.1 от НПК да заплати на В. Д. З. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направена е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342 и сл. от НПК, като разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Процесуалният закон урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното производство в разпоредбите на чл. 187-190 от НПК.

В разпоредбата на чл. 190 ал.1 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в тежест на коя страна остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер, пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия случай - на частния тъжител. Частният тъжител при прекратяване на наказателното производство дължи заплащане на направените от подсъдимия разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В конкретиката на настоящия случай се установява, че заведеното наказателно производство от частния тъжител Г. срещу З. е приключило с разпореждане за прекратяване, поради оттегляне на частната тъжба от частната тъжителка.

Основен принцип в наказателното право е този за стриктно и стеснително тълкуване на наказателният закон, поради което и настоящата инстанция намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК намира приложение. В разпоредбата на чл.

190 ал.1 от НПК не е посочен разграничителен критерий относно вината, съответно прекратяването на наказателното производство. В чл. 190 ал.1 от НПК ясно е посочено, че в случай на прекратяване на наказателното производство разноските са за сметка на частния тъжител. Ако законодателят е имал предвид да разграничи основанията за прекратяване, това изрично щеше да бъде посочено в наказателно-процесуалната норма на чл. 190 ал.1 от НПК. В тази разпоредба не са визирани и брой на процесуално следствени действия извършени в хода на производството. Визират се всички случаи на прекратяване, посочени в разпоредбата на чл. 24 от НПК. Още повече, че не би могло да се обоснове вина, тъй като няма влязъл в сила наказателен акт и производството е прекратено. Презумпцията за невиновност е фундаментален правен принцип, според който всеки се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. В конкретния случай такъв акт липсва.

Обратното би означавало да се допусне произвол и нарушаване на правата на лицето срещу което е заведено настоящото производство.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1011/08.06.2026г. по НЧХД № 1882/2026г. на ВРС, 6 състав.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3