Решение № 658 от 07.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Д. като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500558 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на К. К. В., от гр. С., К. К. Е. от *** и Т. Ю. Р. от ***, чрез адв. Александър Юлиянов Русанов от САК, срещу решение рег.№ 8/07.01.2026 г. по гр.д.1033/2024 г. на Районен съд Несебър, с което: е отхвърлен предявеният от въззивниците иск за признаване за нищожни на решенията по т.4, т.5 и т.11.3, взети на Общото събрание на Етажната собственост на комплекс „Аркадия“, включваща сгради с идентификатори ***, *** и ***, с адрес: ***, квартал Ф. № 42, проведено на 27.06.2024 г.; претенциите на въззивниците за осъждане на ответната ЕС на комплекс „Аркадия“, включваща сгради с идентификатори ***, *** и ***, да заплати на всеки от тримата въззивници съдебни разноски в размер на по 1 080 лв; са оставени без разглеждане като недопустими предявените от Т. Ю. Р., К. К. Е. и К. К. В. искове за отмяна като незаконосъобразни решенията по т.4, т.5 и т.11.3, а при условията на евентуалност на ВСИЧКИ решения, взети на ОС на ЕС „Аркадия“, включваща сгради с идентификатори ***, *** и ***, проведено на 27.06.2024 г.; и с което решение всеки от тримата въззивници е осъден да заплати на ЕС на комплекс „Аркадия“, включваща сгради с идентификатори ***, *** и ***, сума в размер на по 333,33 лв, която е левовата равностойност на 170,43 евро, представляваща част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка на разноските.

По отношение на иска за нищожност на решенията на ОС на ЕС се твърди, че съдът правило се е позовал на Определение № 98 от 15.03.2022г. по ч.гр.д.№ 497/2022г. на ВКС, IV г.о. относно основанията за отмяна на 1 решенията на ОС, но е обсъдил само една от трите хипотези за нищожност на решение на ОС ЕС, а именно - дали решението е в компетенциите на ОС на ЕС. Заявява се, че твърдението на въззивниците още в исковата молба е, че нищожността на това решение е обоснована от липсата на взето решение, тъй като не е представен бюджет, не е описано в решението за кой обект какви разходи се дължат и какви приходи се предвиждат, т.е. изначално не е породило действие, тъй като написаното приемане на проекто-бюджет не представлява същинско решение, поради липса на съдържание. На второ място се посочва, че съдът не е прогласил нищожността на решенията по т.4 и по т.5, въпреки, че сам е посочил в мотивите на решението, че в обжалвания протокол не е посочено бюджета да е неразделна част, „поради което съдът не приема, че по т.4 от дневния ред на събранието по същество е взето решение“, а по отношение на т.5 – че „С решението по т.5 от дневния ред на събранието не са вземани никакви решения“.

На второ място се твърди, че неправилно съдът е приел исковете по чл.40 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.4, т.5 и т.11.3, а при условията на евентуалност на всички решения, взети на ОС на ЕС „Аркадия“, за недопустими като предявени след срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Излагат се съображения, че ако съзнателно и недобросъвестно не бъде спазена надлежно процедурата по чл.16 ЗУЕС, тогава протоколчик и управителен съвет могат да постигнат ситуация, в която да възпрепятстват пътя за оспорване на протокола в преклузивния законов срок. Твърди се, че в случая ищците са оспорили представения по делото частен документ, но първоинстанционният съд не е спазил процедурата по чл.193-194 ГПК и не указал, че в тежест на ответната страна е да докаже автентичността на документа, а в решението посочва че ищецът не е успял да докаже оспорването на частен документ, който не съдържа подпис на никой от ищците.

На следващо място се твърди, че съдът бланкетно е посочил, че не възприема и не кредитира свидетелските показания на ищцовата страна, а за показанията на свидетеля на ответната страна не е приложил същия критичен подход, съотв.не е приел, че документът не е поставен на посочената дата, че е антидатиран и че е изготвен за целите на производството. Изложени са подробни съображения.

Твърди се наличие на неточности в обжалваното решение, както следва: Съдът се е позовал на Решение на ОС на ЕС от 11.07.2022 г., въпреки, че по делото липсва такова. Съдът е приел, че ищците са имали възможност да се снабдят с препис от Протокола от процесното събрание, тъй като „е бил предоставен на общинската администрация на 26.07.2024 г.“, но това твърдение е неправилно, тъй като в уведомлението не се съдържат взетите решения, а процедурата за уведомяване на собственици и ползватели е различна от тази към общината. Съдът е посочил, че „в писмените бележки за първи път, ищците признават, че Етажната собственост разполага с емейладресите им, и че именно на тях им е бил изпратен протокола за да се запознаят със съдържанието му и с взетите решения, което означава, че те са имали възможност да комуникират по този начин и при констатираната от тях забава за обявяване на протокола от решението, да настояват да узнаят кога следва да се случи обявяването и по какъв начин ще се осъществи“ въпреки, че като приложение към исковите молби е посочена кореспонденция по ел.поща.

2

Твърди се, че ако бъде потвърдено първоинстанционното решение, то ще остане в сила взетото решение, с което е приет бюджет за финансовата 2024/2025 г., който не е приеман, нито пък може да съвпада с годишния бюджет, приет през 2022 г.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа въззивната жалба.

По искане на въззивниците, на основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство са събрани нови доказателства.

В законовия срок въззиваемият Етажна собственост на комплекс „Аркадия”, с адрес ***, Кв. Ф. № **, находящ се в ПИ ***, представлявана от Патриша Мак Кеон, в качеството си на Председател на УС на ЕС, чрез адв. Звезделина Недкова към АК Бургас, представя писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно, обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуални закон, както и със задължителната съдебна практика. Оспорват се твърденията на въззивника, че съдът не е обсъдил всички хипотези за нищожност на взетите решения. Твърди се, че са правилни изводите на съда, че решенията, взети на процесното ОС, касаят въпроси, които са единствено от компетентността на Общото събрание на ЕС; по т.4, т.5 и т. 11.3 от ЗУЕС не са вземани решения, които да са извън компетентността на ОС. Посочва се, че ищците не са конкретизирали наличието на коя точно хипотеза на нищожност твърдят. Заявява се, че е недопустимо едва с въззивната жалба да се конкретизират възраженията против взетите решения на процесното ОС.

Оспорват се като неверни и недоказани твърденията на въззивника за липса на взето решение. Посочва се, че видно от събраните пред първа инстанция доказателства, бюджетът е бил представен и обсъден от етажните собственици на събранието. Твърди се, че по т.4 от дневния ред на събранието е взето решение за приемане на бюджет на ЕС за 2023 г./2024 г., т.е.неверни са твърденията на въззивника, че не е взето решение по т.4.

Посочва се, че срокът по чл.40 от ЗУЕС е преклузивен, поради което за спазването му съдът следи служебно.

Твърди се, че е правилен изводът на съда за недопустимост на исковата претенция, доколкото ищците са присъствали лично на събранието и са можели своевременно да се уведомят за решенията, обективирани с протокола. Сочи се, че доказателствата по делото опровергават твърденията на ищците, че срокът им изтича на 08.09.2024 г.

Посочва се, че при конститутивния иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на ОС и е недопустимо едва с въззивната жалба против първоинстанционното решение да се въвеждат нови основания за оспорване на решенията.

Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърдението, че само в срока по чл.40,ал.2 от ЗУЕС може да се иска отмяна на решенията независимо дали поради тяхната незаконосъобразност или нищожност.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение като 3 допустимо, правилно и обосновано. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа представения писмен отговор на въззивната жалба и изразените в него твърдения за нейната неоснователност. Представени са изисканите от въззивната страна доказателства, допуснати от съда.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът приема, че тя е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковите молби (съединени за общо разглеждане на основание чл.213 от ГПК) на Т. Ю. Р., К. К. Е. от *** и К. К. В. от гр. С., против Етажната собственост на комплекс „Аркадия“, к.к. Слънчев бряг - запад, квартал Ф. № 42, находящ се в УПИ ***, с които е поискано съдът да прогласи нищожността на взетите решения на проведеното на 27.06.2024 г. Общо събрание на ответната ЕС решения, както следва - по т.11.3., съгласно което МПС, които не са собственост на етажните собственици на самостоятелни обекти в сградата, следва да заплащат такса; по т.6 от дневния ред, според което собствениците, които упражняват професия или развиват търговска дейност в самостоятелните си обекти, следва да заплащат такса с 50% увеличение спрямо паричните вноски за разходите , определени с решение на ОС на ЕС от 11.07.2022 г.; и по т.5 от дневния ред, с което е приет бюджета за 2024/2025 г. В исковата молба са изложени твърдения, че посочените решения са нищожни поради това, че: с решението по т.11.3. ползвателите и наемателите в сградата са поставени в неравностойно положение спрямо собствениците на обекти в сградата, а и такава точка от дневния ред не е била вписана в поканата за свикване на събранието; с решението по т.6 собствениците са поставени в неравностойно положение, защото такова увеличение не е предвидено за ползвателите и наемателите, а и решението противоречи на чл.51, ал.5 от ЗУЕС; решението по т.5, с което е приет бюджета за 2024/2025 г. е неясно и не е представен бюджет, който да съдържа приходи и разходи.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковете за прогласяване нищожността на трите решения, е заявено искане за отмяната като незаконосъобразни на всички решения, взети на ОС на ЕС, проведено на 27.06.2024 г., поради неспазване на законовата процедура по чл.16 ЗУЕС и поконкретно – на чл.16, ал.6 и ал.7 от ЗУЕС, касаещи срока за изготвяне на протокола от ОС на ЕС и съдържанието му и обявяването и предоставянето му на етажните собственици. По отношение на решението по т.5 е посочено, че алтернативно и, че то е и незаконосъобразно, тъй като не съдържа приходна и разходна част на бюджета.

Ответната Етажната собственост е оспорила исковете с писмен отговор на исковата молба. Исковете по чл.40 ЗУЕС са оспорени като недопустими поради предявяването им след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Изложени са съображения, че съобщението за изготвения протокол е поставено на 05.07.2024 г. от Председателя на УС на ЕС на входните врати на всяка една от трите сгради, образуващи етажната собственост, за което е изготвен съответният протокол, подписан от 4

Председателя на УС на ЕС и от друг етажен собственик, т.е. 30-дневният срок за предявяване на исковете е изтекъл на 04.08.2024 г., а исковите молби на ищците са подадени едва на 03.09.2024 г. (исковата молба на Т. Р.) и на 04.09.2024 г. (исковите молби на останалите двама ищци К. Е. и К. В.). Твърди се, че никой от ищците не е подавал писмено уведомление, съгласно чл.13, ал.2 от ЗУЕС с посочване на адрес и начин на връчване на копия от протоколите от проведените ОС на ЕС, поради което следва да се считат за надлежно уведомени за изготвения протокол от ОС с поставянето на съобщението за изготвения протокол, от който момент е започнал да тече срокът за предявяване на исковете по чл.40 ЗУЕС. По същество исковете по чл.40 ЗУЕС са оспорени и като неоснователни с твърденията, че при свикването и провеждането на ОС не са допуснати нарушения на закона.